Решение № 4158 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6831/2011 г.

Решение № 4158 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6831/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на Директора на "Басейнова дирекция за Черноморски район с център Варна", гр. Варна, срещу решение № 827/05.04.2011 г. по адм. дело № 144/2011 г. на Административен съд - Варна, първо отделение, шести състав, в частта му, с която е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 21/05.11.2010 г. на директора на "Басейнова дирекция за черноморски район с център Варна", в частта му, с която на "Специализирана болница за рехабилитация-Варна"АД е установено публично задължение в размер на 32 569,04 лв. за периода от 07.09.2006 до 05.10.2009 г. В жалбата се претендира отмяна на решението в обжалваната част като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът -"Специализирана болница за рехабилитация-Варна"АД изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Допълнителни съображения излага в подаден писмен отговор на жалбата. Иска оставяне в сила на съдебното решение и претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: С обжалваното решение Административен съд - Варна е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 21/05.11.2010 г. на директора на "Басейнова дирекция за черноморски район - Варна", в частта му, с която на "Специализирана болница за рехабилитация-Варна"АД е установено публично задължение в размер на 32 569,04 лв. за периода от 07.09.2006 до 05.10.2009 г. за правото на водовземане от подземен воден обект - малмо-валанжски водоносен хоризонт - район "Североизточна България", участък к. к. "Златни пясъци" - № 100 от Приложение № 2 към чл. 14, т. 2 ЗВ, находящ се в гр. Варна, посредством водовземно съоръжение сондаж № Р-68х. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че оспореният акт в посочената част е незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон - неспазване на разпоредби от действащата Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/2000 г., в сила от 1.01.2001 г., която определя размера на съответните такси за водоползване /водовземане/ на минерални води, изключителна държавна собственост. От една страна съдът е приел, че размерът на определените с АУПДВ такси в посочената част противоречи на методиката им за изчисляване, установена с Раздел I, чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Тарифата, по показателя W от формулата, а именно размера на ползвания годишен воден обем-куб. м., а от друга страна противоречи на критериите за определянето им, залегнали в чл. 194, ал. 3 ЗВ /ред. Д. в. бр. 65/2006 г./. По спорния въпрос на каква база е следвало да бъде определена таксата за водоползване, дължима от "Специализирана болница за рехабилитация-Варна"АД за процесните периоди от време, по Разрешително № 003335/19.07.2004 г. на МОСВ или по цитираната Тарифа, съдът е извел извод, че база следва да бъде тарифата, въз основа на ползваното количество минерална вода. Приел е, че органът в нарушение на изискванията на Тарифата е определил този размер по чл. 194, ал. 3 ЗВ /в ред. Д. в. бр. 65/2006 г./, който е неприложим самостоятелно, поради липса на нова Тарифа, респективно изменение на съществуващата, съгласно чл. 194, ал. 6 ЗВ. Така постановеното решение е правилно като краен резултат, но по други съображения. Оспореният пред първоинстанционния съд АУПДВ в отменената част е издаден на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "в" и ал. 3 ЗВ /ред. Д. в. бр. 65/2006 г./, вр. чл. 166 ДОПК и чл. 3, ал. 1 и ал. 2 и чл. 4 от визираната по-горе Тарифа. Изменената разпоредба на чл. 194, ал. 3 ЗВ постановява, че таксата за водовземане от минерални води се определя на база разрешения обем вода и температурата на минералната вода, а ал. 6 постановява, че размера на тази такса се определя с Тарифа на МС. Съдът е елиминирал принципа, установен в чл. 15, ал. 3 ЗНА, а именно че при противоречие на по-нисък по степен акт с по-висок, намира приложение по-високия нормативен акт, както и не се е съобразил с разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗНА, която постановява, че акта по прилагане на закон губи изцяло или отчасти сила едновременно с пълното или частично отменяне на закона съобразно обсега на отменяването. Поради това неправилно е извел извод, че при определяне размера на процесната такса намира приложение чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Тарифата, вместо изменената разпоредба на чл. 194, ал. 3 от Закона за водите, на която се е позовал административния орган. Защото с влизането в сила на последната и по аргумент от чл. 13, ал. 1 ЗНА, Тарифата, в относимата й към настоящия казус част, следва да се счита за мълчаливо отменена, като противоречаща на закона. От изложеното следва, че органът правомерно се е позовал на чл. 194, ал. 3 ЗВ /ред. Д. В. бр. 65/2006 г./ при определяне размера на таксата за водовземане дължима от "В и К - Златни пясъци" ООД, за периода след влизането й в сила. Въпреки това, правилно е констатирано от съда, че и в хипотезата на приложимост на тази разпоредба, оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като не са спазени изискванията й за определяне на тази такса. По делото е установено, че таксата е изчислена само на база разрешения обем минерална вода, който е един от критериите за определянето й. Липсва изчисление въз основа и на другия законов критерий, даден кумулативно с първия, а именно температурата на минералната вода. Поради недоказаност на спазване изискванията на приложимия за случая закон при определяне размера на таксата за водовземане на минерална вода, от страна на касатора, крайните изводи на съда за незаконосъобразност на АУПДВ се явяват правилни. Като го е отменил съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото на ответника следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 1 500 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар, съгласно представен по делото Договор за правна защита и съдействие № 6/2011 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение