Решение № 393 от 15.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3226/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез юрк. Йорданова срещу решение 17/14.02.2023 г., постановено по адм. дело 122/2022 г. по описа на Административен съд (АС) Видин, с което по жалба на В. Т. Г. е отменен Акт за прекратяване на биологичен ангажимент с изх. 01- 6500/6083 от 26.04.2022 г. на заместник изпълнителен директор на ДФЗ по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 - 2020 г., за кампания 2020 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска същото да бъде отменено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско такова. Ответникът по касационната жалба - В. Т. Г., чрез адв. Хубенова в писмен отговор, оспорва същата, респективно иска да бъде отхвърлена, а обжалваното решение оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение съдът приема за установено от фактическа страна следното: В. Т. Г. e регистриран като земеделски производител (ЗП) с УРН: [номер] и през 2016 г. е одобрен за участие по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. във връзка с подадено от него заявление за подпомагане с уникален идентификационен номер (УИН) 05/040716/04684. С уведомително писмо от 24.03.2021 г. на основание чл. 40 от Наредба 4 от 24.02.15 г. (Наредба 4) В. Г. е уведомен, че представените с документ с вх. 02-050-6500/417 от 19.10.2020 г. - Сертификационно писмо 1, издадено на 29.09.2020 г. и Сертификационно писмо 1, издадено на 30.09.2019 г., представени със заявлението за кампания 2020 г., издадени от Агро Органик Контрол ЕООД, не отговарят на изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба 4 да е произведена биологична продукция от земеделска култура, формираща размера на подпомагане за всички парцели, в годината на издаване на документа, тъй като за парцел 83363-345-1-1 с площ 0,2 ха не е доказана биологична продукция. В приложение 1 към уведомителното писмо се съдържат резултатите от административната проверка, с които земеделският производител е запознат на 31.03.2021 г. С възражение от 06.04.2021 г. срещу цитираното по- горе уведомителното писмо Готов представя 3 броя сертификационни писма, като пояснява, че въпросният имот с площ от 0,20 ха (с идентификатор 83363-28-4-1 от кампания 2018 г., 83363-327-6-1 от кампания 2019 г. и 83363-345-1-1 от кампания 2020 г.) е един и същ и е заявяван и деклариран като угар. С придружително писмо от 18.06.2021 г. земеделският производител представя служебна бележка изх. 21039/09.06.2021 г., издадена от фирма Кю сертификейшън АД, според която ЗП добива 1200 кг. пшеница /биологично/ от имот с БЗС 83363-28-16-1 с площ от 0,40 ха през стопанската 2016 г. С писмо от 21.12.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ Готов е уведомен, че е открито производство по прекратяване на ангажимента по мярка 11 Биологично земеделие за кампания 2020 г. Срещу уведомителното писмо на 17.01.2022 г. е подадено възражение от земеделския производител, което административният орган приема за неоснователно. В резултат на проведеното административно производство заместник изпълнителният директор на ДФЗ произнася Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие , за кампания 2020 г., с изх. 01- 6500/6083 от 26.04.2022 г. като приема, че не е представен сертификат за съответствие на произведената продукция с правилата на биологично производство, с което не е изпълнено изискването на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредбата. След анализ на представените доказателства и при съобразяване на назначената в хода на първоинстанционното производство съдебно - техническа експертиза (СТЕ), за да постанови процесното решение първоинстанционният съд приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за неговата форма, обективирано в липсата на посочени конкретни фактически основания, довели до издаването му, както и в противоречие с материалния закон. Съображенията на съда са, че както от обстоятелствената част на акта, така и от уведомителните писма, които предхождат неговото издаване липсва посочване на съответстващите фактически основания по всяка от точки 2, 3 и 5 на чл. 33, ал. 1 от Наредба 4, които са възприети като нарушени. След обсъждане на представените по делото писмени доказателства и заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа съдът приема, че земеделският производител коректно изпълнява изискванията на чл. 15, ал. 3, т. 3 от наредба 4 във връзка с чл. 33, ал. 1, т. 2 от цитирания нормативен акт, тъй като писмените доказателства, представени от сертифициращата фирма покриват условието по чл. 29, § 1 от Регламент (ЕО) 834/2007. На следващо място, посочената в акта за прекратяване на биологичния ангажимент норма на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба 4, която не е променяна за процесния период от 2016г. до 2020г. съдържа задължението подпомаганите лица, изпълняващи дейности по направленията по чл. 3 до 30 октомври на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното направление, най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство; сертификатът или писменото доказателство удостоверяват произведена биологична продукция. При това положение издадените и представени по делото сертификати на земеделския производител през кампании 2018 г., 2019 г. и 2020 г. изпълняват изискването на закона. По отношение на парцел 83363-345-1-1, за който за кампания 2020г. е отразено в сертифициращото писмо, потвърдено и от вещото лице, че представлява угар, съдът посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 във вр. с ал. 2 от Наредба 4 кандидатите за подпомагане по направление "биологично растениевъдство" и направление "биологично животновъдство" са длъжни да спазват правилата на биологичното земеделие на цялата площ на блока на земеделското стопанство, с който кандидатстват за подпомагане, като в блока на земеделското стопанство по направление "биологично растениевъдство" могат да бъдат оставяни парцели под угар, за които има сключен договор с контролиращо лице, и в разглеждания случай това е сторено от оспорващия. След като заявената площ е заявена като угар не може да се изисква от земеделския производител да доказва количества произведена продукция от нея. За тези земеделски парцели не се предоставя плащане по мярката съгласно чл. 11, ал. 3 от Наредба 4. В заключение решаващият съд приема, че в оспорения административен акт не са обсъдени всички относими към преценката за изпълнението на биологичния ангажимент от Готов доказателства, както и приложимите материални правни норми към установените фактически обстоятелства, поради което при произнасянето на уведомителното писмо са допуснати нарушения на изискването за форма на акта, поради липса на изложени фактически основания и на материалния закон, което налага отмяната на акта и връщане на административната преписка на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне. Решението е правилно, не са налице касационните основания за отмяна на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, каквито оплаквания са направени с касационната жалба. Съдът установява вярно фактическите обстоятелства и правилно прилага релевантните правни норми. Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за постановения акт за прекратяване на биологичния ангажимент, като обсъди подробно всички възраженията на земеделския производител, дадени в хода на административното производство, както и всички представени по преписката писмени доказателства, което не е сторено в разглеждания казус. Наличието им е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното уведомително писмо. Административният орган е длъжен служебно да изясни всички относими факти преди издаване на акта и ясно и недвусмислено да посочи кои от тях приема за доказани, за да приложи съответната им правна норма. Тази дейност не може да се извършва за първи път от съда в производството по обжалване на административния акт. Настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд относно незаконосъобразността на оспорения акт, като намира за необходимо да посочи следното: Основният аргумент на заместник изпълнителния директор на ДФЗ да произнесе оспорения пред административния съд акт се изразява в несъответствието на представения от земеделския производител сертификат с изискванията на националното и европейско законодателство, по-конкретно с нормите на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба 4 от 24 февруари 2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., чл. 36 от Регламент (ЕО) на Съвета 889/2008 и чл. 48, ал. 9 от Наредба 5 от 3 септември 2018 г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица. Според органа отразеното в представения от В. Т. Г. сертификат от контролиращото лице не доказва, че всички одобрени земеделски площи са преминали периода на преход, както и че е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички площи, респективно декларирани по мярката парцели в годината на издаване на документа, което обуславя отказа от финансова помощ и прекратяването на поетия ангажимент по направление "Биологично растениевъдство" на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба 4 и в съответствие с чл. 63, § 1 във връзка с чл. 77, § 4, б. "в" от Регламент 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013. По делото е представено сертификационно писмо от 13.08.2018г., с което сертифициращото дружество Кю Сертификейшън удостоверява, че края на преходния период на заявените за подпомагане култури от земеделския производител е към 21.12.2017г., Представени са и сертификационни писма от 29.09.2020г. и от 30.09.2020г., които определят количествата произведена продукция и статуса на обработваните имоти като биологични. Сертификатите отговарят на изискванията на образеца за сертификат, даден в Приложение XІІ на Регламент 889/2008. В уведомителното писмо не са изложени съображения, подкрепени с доказателства, от които да стане ясно защо административният орган не кредитира посочените доказателства, както и в какво се изразява неизпълнението на поетия биологичен ангажимент. Към придружителното писмо за изпращане на административната преписка до съда е приложено становище на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Становището изхожда от издателя на оспорения административен акт, но то не може да санира липсата на мотиви в първоначалния административен акт, защото не е в процедура по обжалване пред по-горестоящия административен орган. Допълнително изложени мотиви, след издаване на акта, трябва да се доведат до знанието на адресата, което подпомага страната в избора на защитните средства и проверката за законосъобразност на акта. Излагането на мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в процесния случай, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. Налице е съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо, което е препятствало жалбоподателя да организира защитата си и същото е достатъчно основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Ето защо, като не събира и не обсъжда представените доказателства за изясняване на фактическата обстановка, свързана със спазване на изискванията за поетия биологичен ангажимент, както и не взема предвид данните, които отразява контролиращото лице в сертификата за съответствие и периода му на валидност за изпълнение на ангажимента в контекста на приложимите норми от националното и европейското право, административният орган допуска нарушенията по чл. 146, т. т. 2, 3 и 4 АПК, поради което правилно решаващият съд отменя акта като незаконосъобразен. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено с настоящото. С оглед изхода на делото и направеното искане на ответника по касация се дължи присъждане на сторените разноски. Направеното в касационната жалба възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и по отношение на настоящата инстанция, съдът намира за неоснователно. Видно от договор за правна помощ от 19.01.2024 г. ответникът по касация прави разноски в размер на 1 200 лева за адвокатско възнаграждение. Делото се отличава с фактическа и правна сложност, поради което договореното и платено възнаграждение за един адвокат не се явява прекомерно и ДФЗ следва да бъде осъден да заплати на В. Т. Г. разноски по делото в размер на 1 200 (хиляда и двеста) лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,