Решение № 4 от 13.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 11/2011 г.

Решение № 4 от 13.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 11/2011 г., 5-членен с-в, ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) Подадена е молба от Теменуга Г. А. и С. Г. В. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийския градски съд, II-а отделение от 29.07.2003 г. по гр. д. № 2876/2001 г. Това решение е било обжалвано пред ВКС и с решение № 1170 от 21.07.2005 г. по гр. д. № 497/2004 г. той го е оставил в сила в частта, в която е оставено в сила решението от 12.03.2001 г. по гр. д. № 9192/1998 г. на Софийския районен съд, 36 състав в отхвърлената част по иска за прогласяване нищожността на делбата по гр. д. № 254/1995 г. на Софийския районен съд, 54 състав. Ответниците изразяват становище, че не са налице предпоставките на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) и молят молбата да бъде оставена без уважение. Молбата за отмяна е подадена на 27.01.2006 г., преди влизане в сила на действащия ГПК от 2007 г. и на основание § 2, ал. 12 ПЗР ГПК следва да се разгледа от петчленен състав на Върховния касационен съд съгласно чл. 234, ал. 2 ГПК (отм.) . С решението, отмяна на което се иска е прието както от въззивната, така и от касационната инстанция, че предмет на делбата по гр. д. № 254/1995 г. са били частите от имот пл. № 7, отредени за обществени и държавни мероприятия, те не са били предмет на делбата по гр. д. № 1301/1962 г. и тъй като представляват съсобствено имущество, останало в полза на наследниците на Стана Ц. А. и А. В. А., съпрузите им не е следвало да бъдат конституирани в делбения процес като задължителни другари. По този иск основанието за нищожността, на което ищците са се позовали в исковата молба е разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗН, според която делбата, извършена без участието на всички съсобственици е изцяло нищожна. Твърденията на ищците са, че в нея не са участвали съпрузите на съделителите по предходната делба от 1962 г., при която дяловете са се уравнявали и с пари. Следователно предмет на доказване по този иск е кои са били съсобствениците на поделените имоти към момента на извършване на делбата по гр. д. № 254/1995 г. на СРС, 54 състав и дали всички те са участвали в делбата. Отмяната по чл. 231 ГПК (отм.) е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само на изрично изброените в закона основания. Фактическият състав на чл. 231, ал. 1 б. "а" ГПК (отм.) изисква да са налице нови доказателства, които са съществували при гледането на делото, но заинтересованата страна не е могла да се снабди с тях по обективни причини и да ги представи, за да бъдат съобразени при решаването на делото. На следващо място тези доказателства трябва да са били от значение за разглеждането на спора - те трябва да доказват твърдения на страната за определени факти, които са относими към предмета на доказване . С решението, което се представя от молителите на Софийския градски съд, административна колегия III-г състав от 15.07.2005 г. по адм. д. № 3767/2003 г., влязло в сила на 17.10.2005 г. е прогласена нищожността на заповед РД -09-354 от 30.03.1993 г. на Кметския наместник на ТОА "В. ", с която на основание чл. 32 З. (отм.) са създадени нови имоти № № 7, 7а, 7б и 7в . Молителите поддържат, че правните последици на това влязло в сила решение са, че се премахват регулационните граници на поделения имот по гр. д. № дело 254/95 г. Влиянието на правния резултат за посоченото делбено дело се състои в това, че отделните обособени имоти са без граници и неопределяеми, поради което съдебния акт е изпразнен от съдържание и е неизпълним. Такива основания за нищожност на делбата от 1995 г. обаче не са релевирани в исковата молба, поради което новото доказателство не е от значение за решаването на спора, предметът на който се определя според твърденията в исковата молба и петитума. С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл. 231, ал. 1 б. "а" ГПК (отм.) и молбата като неоснователна следва да се остави без уважение. Подадената втора молба за отмяна вх. № 1009107 от 05.03.2010 г. не може да бъде разгледана в настоящото производство, защото тя е постъпила след влизане в сила на ГПК от 1997 г. и по аргумент от § 2, ал. 12 от Преходните и заключително разпоредби следва да се разгледа по реда на чл. 303 и сл. ГПК, независимо, че има за предмет решение, влязло в сила при действието на ГПК от 1952 г. Съгласно чл. 307, ал. 2 ГПК компетентен да се произнесе по нея не е петчленен, а друг тричленен състав на ВКС. Ето защо по тази молба следва да се образува друго производство пред тричленен състав на ВКС. Воден от горното Върховният касационен съд, петчленен състав