Решение № 10113 от 22.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15148/2009 г.

Решение № 10113 от 22.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15148/2009 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Орхан Нури Кадир и Калинка Ангелова Попова, и двамата от гр. Пловдив, срещу Решение № 1205/25.09.2009 г., постановено по адм. дело № 940/2009 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отменена Заповед № КД - 14 - 16 - 243/21.04.2009 г. на Началника на СГКК - Пловдив, за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на кв. Долни Воден, гр. Асеновград, одобрена със Заповед № 300 - 5 - 52/08.07.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК, за разделяне на ПИ с идентификатор 99088.20.52 и преписката е върната на административния орган за провеждане на административно производство съгласно изискванията на Наредба № 3/28.04.2005 г. и ЗКИР, с участието на засегнатите от изменението лица. Твърди се, че оспореното решение е недопустимо, като постановено при липса на жалба против цитирания административен акт. Алтернативно се поддържа неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209 от АПК. Иска се обезсилване на решението или отмяната му и отхвърляне на жалбата. Ответникът по касационна жалба - Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър, редовно призован не е изразил становище. Ответникът Ангел Иванов Хубенов, не е изразил становище по касационната жалба. Ответникът Атанас Иванов Хубенов от гр. Асеновград (неправилно вписан като касационен жалбоподател, тъй като няма подадена от него касационна жалба), не оспорва касационната жалба. Твърди, че никога не е оспорвал пред Административен съд Пловдив Заповед № КД - 14 - 16 - 243/21.04.2009 г. на Началника на СГКК - Пловдив. Иска отмяна на оспореното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежни страни, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Атанас Иванов Хубенов е подал молба в Агенция по геодезия, картография и кадастър, служба Пловдив, с която е изразил несъгласие със Заповед № КД - 14 - 16 - 243/21.04.2009 г. и иска "вписването да бъде спряно". Тази молба, заедно с преписката е изпратена на Административен съд Пловдив. Съдът е дал повторно указания на Атанас Хубенов на 26.06.2009 г. да уточни има ли подадена жалба от него против цитираната заповед, както и да приведе жалбата си в съответствие с изискванията на чл. 150 от АПК. В съдебно заседание от 09.09.2009 г. жалбоподателят Атанас Хубенов е потвърдил оспорването на посочената заповед . В мотивите на обжалваното решение съдът е изложил подробни съображения, защо приема така подадената до АГКК - Пловдив молба, която не отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК за редовна жалба против административен акт, които съображения не следва да бъдат обсъждани. За да постанови оспорения съдебен акт съдът е приел, че при издаването на заповедта не са спазени изискванията на чл. 53, ал. 2 и ал. 3 от ЗКИР. При установените по делото факти изводите на първоинстанционния съд са правилни. Видно от материалите по делото, производството пред първоинстанционния съд е образувано по молба на Атанас Хубенов, в която е изразил несъгласие с начина на вписване в кадастъра. Административен съд Пловдив е отменил заповедта за одобряване изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри на кв. Долни Воден, гр. Асеновград, като е съобразил установените по делото факти. Обосновано съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, но в нарушение на разпоредбите на чл. 53, ал. 2 и ал. 3 от ЗКИР, съгласно които кадастърът може да се изменя само след съгласие на заинтересованите собственици, отразено в акт за непълноти и грешки. Безспорно установено е, че такъв акт не е изготвен. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, седмо отделение