Решение № 8257 от 10.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5598/2011 г.

Решение № 8257 от 10.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5598/2011 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - Благоевград, срещу решение № 243 от 2.03.2011 г. по адм. д. № 915/2010 г. по описа на Административен съд - Благоевград, в частта, с която е отменена негова заповед рег. № 1251/16.05.2009 г., с която на основание чл. 76, т. 3 (отм.) от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС, редакция, ДВ, бр. 105 от 2006 г.; понастоящем Закон за българските лични документи), на Игнат Христов Димитров е наложена принудителна административна мярка "Забрана за напускане на Република България до настъпване на законово основание за нейната отмяна" по отношение държавите - членки на Европейския съюз. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено при наличие на касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Игнат Христов Димитров, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, седмо отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна с правен интерес от касационно обжалване. Като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон и разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, съдът намира същата за неоснователна. С оспореното решение на Административен съд - Благоевград е отменена Заповед № 1251/16.05.2009 г. на Директора на ОДМВР Благоевград, с която на основание чл. 76, т. 3 ЗБЛД (отм.), на Игнат Христов Димитров е наложена принудителна административна мярка "Забрана за напускане на Република България до настъпване на законово основание за нейната отмяна" по отношение държавите - членки на Европейския съюз. Извършвайки контрол за законосъобразността на обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 76, т. 3 ЗБЛД (отм.), Административен съд - Благоевград е приел, че задължението на Игнат Христов Димитров попада в дефиницията на закона за парични задължения в големи размери към физически или юридически лица според посоченото в искането на държавния съдебен изпълнител при РС Благоевград за налагане на ПАМ. Счел е, че не се доказва личното имущество на жалбоподателя да покрива безспорно установените парични задължения, а доводи за наличие на втората алтернатива, изключваща приложението на нормата на чл. 76, т. 3 ЗБЛД (отм.) - надлежно обезпечение на паричните задължения, не са направени в хода на производството. Независимо от тези констатации, за да отмени заповедта за прилагане на ПАМ по отношение държавите - членки на Европейския съюз, съдът е извършил преценка на оспорения административен акт с оглед общностното право. Същото е неделима част от правния ред, приложим в страната и по аргумент от разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, законосъобразността на наложената мярка е преценена с оглед правният статус на адресата като гражданин на Европейския съюз - Арг.: чл. 20, § 1 и чл. 21, § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз и чл. 3, § 1 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите - членки. Съобразявайки приоритетно първичното и производно общностно право, съдът е приел оспорената заповед в частта, в която се забранява на адресата напускане на страната по отношение на държавите - членки на Европейския съюз, за незаконосъобразна. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е счел, че разпоредбата на чл. 76, т. 3 ЗБЛД (отм.) противоречи на чл. 27 от Директива 2004/38/ЕО, като е приложил актът на вторичното общностно право, отменяйки оспорената заповед в частта й по отношение държавите - членки на Европейския съюз. В останалата част е преценил актът за законосъобразен - постановен при наличие на законоустановените предпоставки. Предмет на оспорване е решението в частта му, с която е отменена постановената от касатора заповед за прилагане на ПАМ. В останалата част същото е влязло в законна сила - Сравн.: чл. 296, т. 2 ГПК, вр. с чл. 228 и чл. 144 АПК. Решението е правилно. Касационният съд се произнася по приложението на материалния закон спрямо фактите така, както те са установени от инстанцията по същество. Между страните няма спор, че ответникът по касационната жалба е длъжник по изискуемо парично задължение, удовлетворяващо изискванията на § 1, т. 5 ДР на ЗБЛД, което не се изпълнява и не е надлежно обезпечено. Спорът е по прилагането на чл. 27, § 1 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (директивата), съгласно който държавите - членки могат да ограничат свободата на движение и пребиваване на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства само по съображения, свързани с обществен ред, обществена сигурност и обществено здраве. Касаторът твърди, че с разпоредбата на чл. 76, т. 3 ЗБЛД (отм.) българският законодател е установил ПАМ, която се налага от съображения, свързани с обществения ред. Поддържа, че изпълнението на съдебните актове е императив, който не търпи отклонение, обезпечава правовия ред с оглед функционирането на държавата, и оттам директно засяга интересите на обществото. Въз основа на това прави извод, че ограничаването на правото на излизане на българските граждани в качеството им на граждани на Европейския съюз в разглежданата хипотеза от националния закон е мярка, установена в публичен интерес и отговаря на критерия за обществен ред по смисъла на директивата, поради което като е приел обратното, решаващият съд е постановил неправилно решение. В Тълкувателно решение № 2/22.03.2011 г. по т. д. № № 6/2010 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, са изложени мотиви относно противоречието на разпоредбата на чл. 75, т. 6 ЗБЛД с чл. 27 от Директива 2004/38/ЕО. Прието е, че заповедта, с която се налага ПАМ "забрана за напускане на страната" на посоченото основание недопустимо ограничава правото на лицата на придвижване в рамките на Европейския съюз и националният съдия следва да прилага разпоредбата на директивата в смисъла на така даденото тълкуване. Съгласно предписанието на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Следователно приетото от Общото събрание на ВАС решение по тълкуването и прилагането на чл. 75, т. 6 ЗБЛД и аналогичната й като съдържание разпоредба на чл. 76, т. 3 ЗБЛД (отм.) е задължително и за настоящия съдебен състав. При това положение оплакването, че решението противоречи на чл. 27, § 1 от Директива 2004/38/ЕО, не се оправдава от фактическа страна. Не са налице касационни основания за ревизиране на съдебния акт, който е постановен в съответствие с нормите на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Съдът е провел последователен контрол за законосъобразност на оспорената заповед, ангажираният доказателствен материал е обсъден и преценен в неговата съвкупност и съотносимост. Оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,