Решение № 12167 от 16.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14296/2014 г.

Решение № 12167 от 16.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14296/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на адв. Пламен Пенков, в качеството му на пълномощник на Милен Петров Ангелов, срещу Решение № 402 от 15.10.2014 г., постановено по адм. дело № 1070/2013 г. от Административен съд Велико Търново в частта, с която искът на Милен Ангелов е отхвърлен. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяната на съдебния акт, както и решаване на спора по същество. Ответната страна - Областна дирекция на МВР гр. Велико Търново не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. За неоснователен се приема доводът, че решението е недопустимо, като постановено в противоречие с Тълкувателно постановление (ТП) № 2 от 19.05.2015 г. по тълкувателно дело (ТД) № 2/2014 г. на Общите събрания на ВАС и ВКС. Компетентен да се произнесе по предявения иск е административния съд, на който, съгласно чл. 128, ал. 1, т. 5 от АПК, са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Претенцията в случая е насочена към търсене на обезщетение от държавата за отменен, като незаконосъобразен, акт на служител от МВР, който го е издал в качеството си на полицейски орган. Същият е със статут на държавен орган по см. на чл. 169, ал. 1, т. 1 и сл. от ЗМВР (отм.). По същество съдът е стигнал до правилния правен извод, че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно - отменен по съответния законен ред административен акт - заповед за задържане по чл. 63 от ЗМВР (отм.), издаден от негов служител, в резултат от който, като пряка и непосредствена последица за ищеца, са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, нервно разстройство и напрежение. Съдът правилно е приел, че незаконосъобразно наложената принудителна административна мярка - арест за срок от 3 часа, пряко е рефлектирала върху емоционалното състояние на ищеца и му причинила стрес, безпокойство и уплаха, които по справедливост следва да се обезщетят със заплащане на сумата от 300 лева, като е отхвърлил иска до пълния му размер от 50 000. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е осъдил ОД на МВР - Велико Търново, на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, да заплати на Милен Ангелов сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, причинени от изпълнението на отменената по съдебен ред, като незаконосъобразна, Заповед за задържане № 1372/18.11.2010 г. на полицейски орган от РУП - Велико Търново, като е отхвърлил иска в останалата част - до 50 000 лева, като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат съдът е приел за безспорно установено, че със Заповед за задържане на лице рег. № 1372 от 18.11.2010 г., издадена от полицейски орган при РУП - Велико Търново, на основание чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, за неизпълнение на полицейско разпореждане, спрямо ищеца е приложена ПАМ "Задържане за срок до 24 часа" в помещение за временно задържане на РУП - Горна Оряховица, където е останал по-малко от 3 часа - от 17.10 ч. до 19.55 ч. Тази заповед е била отменена, като незаконосъобразна с Решение № 174 от 16.05.2011 г. по адм. дело № 60/2011 г. по описа на Административен съд Велико Търново заповедта за задържане на Ангелов е отменена като незаконосъобразна и това решение е влязло в сила. Във връзка с твърдението за понесени неимуществени вреди, вследствие на задържането съдът е разпитал свидетели и след анализ на техните показания е направил извод, че част от претендираните неимуществените вреди са доказани, макар и не с интензитета, който ищецът претендира. Самият престой в помещение за временно задържане, в резултат на наложена принудителна административна мярка по чл. 63 от ЗМВР, обективно води до негативни последици върху емоционалното, психическото и физическото състояние на всяко лице. Ето защо съдът е приел, че по повод задържането (по време и след това) Милен Ангелов е преживял физически и психически дискомфорт. За доказани са приети и твърденията за влошените отношения на ищеца със семейството и приятелката му в резултат на задържането, упреците, отправяни към него във връзка със случая, които обаче не са му причинили твърдяните влошено здравословно, душевни страдания като стрес, притеснение, както и нарушени други неимуществени права - право на придвижване, право на професионална и политическа кариера. Във връзка са тази съдът е направил извод, че са налице комулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и искът е доказан по основание. Досежно размера на претендираните за обезщетяване вреди съдът е съобразил нормата на чл. 52 ЗЗД и при преценката за справедливост на техния размер е взел предвид всички обстоятелства, които са релевантни за определяне действителните преки и непосредствени вреди, причинени от увреждащото деяние (в случая изпълнението на незаконосъобразния акт) - начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, степента на увреждането, особеностите на всеки конкретен случай, характера и степента на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, последиците за психичното здраве на ищеца, продължителността и степента на интензитет, възрастта на ищеца, общественото и социалното му положение. Въз основа на всички тези фактори съдът е приел, че обезщетени ето 300 лева е справедливо за конкретния случай. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно цитираното от процесуалния представител на ВКП Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на Общите събрания на ВАС и ВКС делата по искове за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията при и по повод изпълнение на наказанията лишаване от свобода и пробация, или задържане с мярка за неотклонение задържане под стража са подсъдни на административните съдилища. Ето защо възражението на касатора за недопустимост на обжалвания съдебен акт е неоснователно. Неоснователни са твърденията на г-н Ангелов за необоснованост и незаконосъобразност на решението на съда. Съдът е установил правилно фактическата обстановка по делото, събрал е всички относими за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е подробно в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това правилно е приложил материалния закон. Касаторът изразява несъгласие с размера на присъденото му обезщетение, но не сочи доказателства в подкрепа на твърдението, че този размер е несправедливо определен. Несъгласието му с мотивите на съда обаче не е касационно основание по смисъла на чл. 209 АПК и не води до отмяна на обжалвания акт. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение