Решение № 12882 от 11.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8048/2011 г.

Решение № 12882 от 11.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8048/2011 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 21.04.2011 г. по адм. д. № 188/2010 г. на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Лилия Асенова Христова срещу заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на Агенция по геодезия, картография и кадастър в частта относно имот с идентификатор 68134.4326.358. Решението се обжалва с касационна жалба от Лилия Асенова Христова. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателката моли решението да бъде отменено поради допуснато нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение. Ответникът по касационната жалба я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С обжалваната пред Административен съд София - град заповед на АГКК София по отношение на имот с иднетификатор 68134.4326.358 не е записан собственик в кадастралния регистър поради липса на данни. Жалбоподателката Христова е обжалвала заповедта по отношение на кадастралния регистър на посочения имот с искане в него да бъде отразена собствеността й върху същия съобразно представените в съдебното производство доказателства за това. Административен съд София-град е отхвърлил жалбата, като е приел, е жалбоподателката не е изпълнила задължението си по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗКИР, не е представила доказателства, установяващи правото й на собственост върху имота пред административния орган, поради което заповедта в частта относно кадастралния регистър е законосъобразна. Съдът е приел, че правото на собственост не може да бъде установено в съдебното производство и че кадастралната карта и регистър следва да се коригират по реда на чл. 53, ал. 2 ЗКИР след влизането им в сила. Решението на Административен съд София-град е постановено при допуснато нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение. Съгласно чл. 41, ал. 4 ЗКИР в кадастралния регистър на недвижимите имоти не се посочват данни за собствениците и носителите на други вещни права, както и за актовете, от които те черпят правата си, когато такива не бъдат установени по реда на ал. 2. Съгласно чл. 41, ал. 2 данните за собствениците и актовете, от които те черпят правата си се набират от регистрите към картите и плановете, представените актове по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗКИР, ригистрите на общинската и областната администрация. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба посочените по-горе данни се уточняват въз основа на представените от службата по вписванията по реда на чл. 71, ал. 3 предварителни имотни партиди. Жалбоподателката Христова не е представила пред администрлагтивния орган документи по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗКИР. Неизпълнението на това нейно задължение не освобождава административния орган от неговото задължение да събере данни за собственика и актовете, които установяват правата му съгласно цитираните по-горе правни норми. Това задължение на административния орган произтича и от разпоредбата на чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗКИР, регламентираща реда и начина за създаване на кадастралните карти и кадастралните регистри. Решението на Административен съд София-град е постановено и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По делото са допуснати и представени писмени доказателства във връзка с твърдението на жалбоподателката, че е собственик на процесния имот и че той следва да бъде записан в кадастралния регистър на нейно име. В нарушение на правилата, регламентиращи съдебната проверка на административния акт съдът не е обсъдил събраните доказателства. Той е бил длъжен да стори това и да постанови решението си въз основа на преценката на всички събрани по делото доказателства, включително и на тези, представени от жалбоподателката, независимо, че същите не са били представени в административното производство. Ако беше изпълнил задълженията си, изводите на съда по отношение на това следва да бъде записана в кадастралния регистър на процесния имот като собственик жалбоподателката биха били други. Решението на Административен съд София -град следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. По изложените съображения Върховният административен съд