Решение № 11335 от 5.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3064/2010 г.

Решение № 11335 от 5.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3064/2010 г., III о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Даниела Георгиева Стаменова чрез пълномощника й - адвокат Тодор Кайров против решение № 75 от 22.12.2009 г. по адм. дело № 7430/2009 г. на административен съд София-град. С него е отхвърлено, като неоснователно оспорването й срещу заповед № ЧР-з-574 от 14.10.2009 г. на Председателя на държавна агенция "Държавна сигурност". Релевира доводи за противоречие с материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна чрез пълномощника си изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че жалбоподателката е била освободена от МВР по нейно искане, а не поради придобито право на пенсиониране. Нормата на чл. 110, ал. 1, т. 2а, на която се позовава е приета след издаване на оспорената заповед. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 111 от ЗДАНС. Образувано е по жалба от Даниела Георгиева Стаменова против заповед № ЧР-з-574 от 14.10.2009 г. на Председателя на държавна агенция "Държавна сигурност". С нея е прекратено служебното й правоотношение на държавен служител на основание чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗДАНС поради придобито право на пенсия по чл. 69, ал. 3 от КСО. Възразила е, че още преди назначаването е придобила право на пенсия и е била отпусната пенсия. Поради това не би могло повторно да се прекратява служебното й правоотношение на това основание. От писмените доказателства по приложената преписка е установено, че жалбоподателката по собствено желание е напуснала МВР. Служебното й правоотношение в министерството е прекратено със заповед № К-4515 от 8.08.2008 г. на министъра на вътрешните работи на основание чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. На 18.08.2008 г. е била назначена на работа в ДАНС. На 13.10.2009 г., директорът на дирекция "Информация и архив" е предложил освобождаването й на основание чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗДАНС, поради придобито право на пенсия по чл. 69, ал. 3 от КСО. Приложил е и справка, от която се установява, че към същата дата жалбоподателката е имала всичко осигурителен стаж в системата на МВР и ДАНС 25 години, 10 месеца и 7 дни. При тези данни по делото, съдът е приел, че на налице материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение при условията на чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗДАНС. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в установената форма, при спазване на процесуалните правила и материалния закон и е законосъобразна. Обсъдил е възраженията на жалбоподателката, че след като вече е придобила право на пенсия и има отпусната такава с разпореждане от 13.08.2008 г. - още преди назначаването й в ДАНС, то за председателя на агенцията не е съществувало право повторно да прекрати правоотношението й на това основание. В тази връзка е съобразил, че това обстоятелство не води до отпадане даденото по закон право на органа по назначението да прекрати служебното правоотношение на служител, който е придобил право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Счел е жалбата за неоснователна и е отхвърлил оспорването. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба под формата на касационни основания се повтарят доводите, направени пред първоинстанционния съд. Те са неоснователни. Правото на председателя на ДАНС да прекрати служебно правоотношение по реда на чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗДАНС е обвързано единствено с наличие на условието по чл. 69, ал. 3 от КСО - 25 години осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени по ЗДАНС или по ЗМВР. Органът има изрично уредено от закона право на инициатива при прекратяване на правоотношението. Упражняването му не не е поставено в зависимост от обстоятелството дали служителят е придобил право на пенсия преди назначаването му на длъжността или след като вече е възникнало служебното правоотношение. Още повече, че в конкретния случай освобождаването на жалбоподателката от системата на МВР е извършено по лично желание, а не поради придобито право на пенсия. В този смисъл е и постоянната и безпротиворечива практика, отразена в съдебните актове по адм. дело № 3514/2006 г.; адм. дело № 780/2006 г.; адм. дело № 531/2006 г.; адм. дело № 8211/2005 г.; адм. дело № 11241/2003 г. Жалбоподателката се позовава на решенето по адм. дело № 7801/2004 г. Фактите по него обаче се различават, тъй като служителят е бил пенсиониран и повторно назначен на същата длъжност. Административният съд е съобразил всички обстоятелства, от значение за спора и е приложил материалния закон. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение