Решение № 9445 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14352/2010 г.

Решение № 9445 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14352/2010 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Василка Вълчанова Първанова срещу решение от 10.09.2010 г., постановено от Окръжен съд Хасково по адм. д. № 411/2000 г. С жалбата са релевирани доводи за недопустимост и евентуално за неправилност на обжалваното решение - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - кмета на община Димитровград, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение като неправилно да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, приложим на основание чл. 251, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Обжалваното съдебно решение е постановено по искане за тълкуване на влязло в сила решение № 216 от 17.12.2001 г., постановено от Окръжен съд Хасково по адм. д. № 411/2000 г. С обжалваното решение съдът е допуснал тълкуване на влязлото в сила решение, като е приел, че постановения диспозитив на решението следва да се приеме в смисъл, че се отменя отчуждаването на частта от имот пл. № 1909 с площ от 3040 кв. м. по плана на Димитровград в съответстващата наследствена част на жалбоподателката Василка Вълчанова Първанова. Съдът е приел, че след като административното производство е във връзка с искане за отмяна на отчуждаването само от наследницата Василка Първанова, то съдебното решение, с което е отменен мълчаливия отказ, може да има за предмет само частта от имота до обема на нейните наследствени права. В този смисъл съдът е допуснал тълкуване на съдебното решение, като е приел, че волята на съда е да отмени отчуждаването до наследствената идеална част на жалбоподателката Василка Вълчанова Първанова. Обжалваното решение е неправилно. Едно влязло в сила съдебно решение се нуждае от тълкуване, когато е неясно, т. е. когато от него не може да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. Тълкуването трябва да изхожда от мотивите на решението, а не от нова преценка на събраните по делото доказателства или от новопредставени доказателства и доводи. В противен случай може да се замени волята на съда и да се пререши правният спор по същество, което е недопустимо. Дори да е неправилно, след като е изчерпан реда за инстанционен контрол, решението влиза в сила и не може чрез института на тълкуването да се цели постигането на друг правен резултат, каквато е действителната цел понастоящем. В съдебното решение, чието тълкуване е искано, ясно е формулирана волята на съда и тя е изразен в точно постановен диспозитив на решението, с което е отменено отчуждаването на имота без да се конкретизира, че отмяната е до обема на наследствените права на жалбоподателката. Нещо повече, с диспозитива е разпоредено, че имота се индивидуализира с отразяване на скица - неразделна част от съдебното решение, подписана от съдебния състав. Волята на съда във влязлото в сила съдебно решение е ясна и не се е нуждаела от допълнително тълкуване, каквото е направил съдът в тълкуващото си решение. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено като вместо него следва да бъде постановено друго решение по същество на спора, с което искането за тълкуване на влязлото в сила решение следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 251, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,