Решение № 567 от 17.12.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 551/2009 г.

Решение № 567 от 17.12.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 551/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Производство по реда на Глава тридесет и трета от НПК. С искане по чл. 420, ал. 2 НПК от осъдения Л. Х. Н. от София се претендира отмяна на протоколно определение от 21.05.2009 г., постановено по ЧНД № 268/2009 г. на Районен съд - Перник, без да се сочат основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК и да се формулира съответно искане към ВКС. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Оплакванията в искането се поддържат в производството по възобновяване лично от осъдения и от служебния му защитник адв. К. Моллова-Мустакова от САК. Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: По предложение на Районна прокуратура-Перник, с протоколно определение от 21.05.2009 г. е извършено групиране на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК на наказанията на осъдения Л. Х. Н. от София, в момента в затвора-София с присъди по НОХД № 63/2008 г. на Районен съд-Сливница и НОХД № 960/2008 г. на Районен съд-Перник, като му е наложено общо наказание, а именно най-тежкото измежду тях от 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, от което наказание е приспаднато изтърпяната част от това по НОХД № 63/2008 г. на РС-Сливница. Определението не е било атакувано и е влязло в законна сила на 06.06.2009 г. С искането си осъденият Н. оспорва отделното изтърпяване на наложеното му по НОХД № 960/2008 г. на Районен съд-Перник наказание, претендирайки групирането му с наказанието по предишното му осъждане по НОХД № 63/2008 г. на Районен съд-Сливница, заради което иска отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл. 420, ал. 2 НПК и има за предмет определение, постановено по реда на чл. 306 от НПК, непроверено от въззивната и касационната инстанция, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. Видно от писмо изх. № 6511/03.04.2009 г. на МП-ГД "Изпълнение на наказанията"-София, по време на осъществяване на деянията по двете наказателни дела - НОХД № 63/2008 г. на РС-Сливница и НОХД № 960/2008 г. на РС-Перник, съответно на 26.10.2006 г. и на 21.02.2007 г., осъденият Л. Н. е търпял наказания в местата за лишаване от свобода. Съдът е приел, че наказанията по тези две дела подлежат на групиране на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НПК, доколкото инкриминираните деяния са били осъществени преди да има влезли в сила присъди за което и да е от тях, като му е наложил като общо наказание най-тежкото от двете, а именно 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода. Обсъждайки въпроса относно приложението на чл. 24 от НК, съдът е стигнал до извод, че не е необходимо завишаването на размера на общото наказание, считайки го за достатъчно да се постигне поправянето и превъзпитанието на осъдения и с този размер на санкцията. Тези последни две осъждания са извън съвкупността по предишните му пет осъждания, в период, когато е изтърпявал наказания лишаване от свобода и са за деяния, които се явяват "опасен рецидив". Това е предопределило отделното изтърпяване на наложеното общо наказание на основание чл. 27, ал. 2 от НК, макар и съдът да не е обсъждал тази законова разпоредба, вместо което пък е "оставил извън съвкупността" първото осъждане на Н. през 1989 г., за което той е реабилитиран по право. Последното обаче не променя по същество постановеното групиране на наказанията за тези две деяния, което е било и предмет на предложението на прокурора и не е налице незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, сочена най-общо от осъдения. Не е налице неправилно приложение на материалния закон и основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НПК за възобновяване на делото и корекция на определението, поради което искането на осъдения Н. следва да бъде оставено без уважение. С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение на основание чл. 424, ал. 1 от НПК