Решение № 1317 от 28.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9677/2012 г.

Решение № 1317 от 28.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9677/2012 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Ловеч против Решение № 101/15.06.2012 г., постановено по адм. дело № 97/2012 г. по описа на Административен съд Ловеч, с което е отменен негов Акт за установяване на задължение за такса битови отпадъци (АУЗТБО) № 1/18.01.2011 г., с който на Министерство на отбраната на Република България са определени задължения за ТБО за 2004 г. в следния размер: главница - 101616,13 лева и лихви 83206,18 лева. Твърди се, че обжалваното решение е незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални нарушения и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Министерство на отбраната, редовно призован, чрез процесуалния си представител ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд Ловеч е отменил Акт за установяване на задължение за такса битови отпадъци № 1/18.01.2011 г. на Директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Ловеч, с който на Министерство на отбраната на Република България са определени задължения за ТБО за 2004 г. в следния размер: главница - 101616,13 лева и лихви 83206,18 лева. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че за 2004 г., за процесния имот МО няма качеството задължено лице за такса битови отпадъци по смисъла на чл. 64 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), в редакцията му към ДВ бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г. Изложени са мотиви, че МО не е притежавало право на собственост или ограничено вещно право на ползване върху процесния имот нито към 2004 г., нито към момента на декларирането му през 2009 г. Имотът е държавна собственост, а на МО са предоставени права за управление на имота, като задължението за ТБО на лицата, на които е предоставен имот за управление е вменено с разпоредбата на чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ, с изменението на закона с ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г. Крайният извод на съда е, че оспореният административен акт е незаконосъобразен. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Съгласно на чл. 62 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Според чл. 64 от ЗМДТ, в редакцията й, изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г., таксата се заплаща от собственика на имота, а при учредено вещно право на ползване - от ползвателя, според одобрените от общинския съвет разходи за съответната година за всяка от дейностите по чл. 62. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Основателно съдът е приел, че МО като ревизиран субект не е собственик на процесният имот и следователно по отношение на него той не е данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, в относимата му редакция към ДВ бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г., за да дължи такса битови отпадъци за този имот. Освен това липсват както доказателства, така и твърдения, че МО е приобретател на вещно право на ползване или концесионер на този имот, в които случаи същият би се явил данъчнозадължено лице по смисъла на ЗМДТ, за да дължи определените с АУЗТБО задължения. Съдът намира за неоснователни твърдяните в касационната жалба съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че обжалваното решение на Административен съд Ловеч съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение