Решение № 9009 от 19.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7867/2015 г.

Решение № 9009 от 19.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7867/2015 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена S. p. A EGIDIO GALBANI, Италия, срещу решение № 2270 от 3.04.2015 г. постановено по административно дело № 7807 по описа за 2014 г. на Административен съд С.-град (АССГ). Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, сочи, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Съдът правилно е отчел спорния по делото въпрос, а именно дали използването на процесната марка за обозначаване на различни видове сирена, в това число моцарела с маслини и моцарела с босилек, следва да се счита за реално използване във връзка със стоките от клас 29 на Международната класификация на стоките и услугите (МКСУ) "консервирани, сушени, варени и печени плодове и зеленчуци; желета, конфитюри и компоти". Първоинстанционният съд обаче погрешно е интерпретирал понятието "използване на марка във връзка със стоки". Приел е, позовавайки се на чл. 13 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО), че под използване във "връзка със стоките и услугите", законът има предвид обозначаване на точно конкретни стоки и услуги със съответния регистриран знак. Посоченото тълкуване не кореспондира с чл. 19 от ЗМГО и с текста на Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките (Директива 2008/95/ЕО), които използват термина "използване във връзка със стоките и услугите", а не "използване за стоките и услугите". Посоченото означава, че законодателят целенасочено не е искал да ограничава изискването за използване на марката само и единствено до директното използване на знака за пряко обозначаване на обхванатите от регистрацията стоки и/или услуги. Напротив - дал е възможност регистрацията да бъде запазена в случай, че бъде установено използване във връзка с тези стоки и/или услуги, без знакът да е поставян "пряко" върху тях. Ако се установи използване на марката за дадени стоки, това е напълно достатъчно, за да се запази регистрацията и за стоки, които са сходни с тях (или имат съществена връзка с тях). Противното би било в разрез с целта, която законът преследва - "прочистване" на регистъра на марките от такива, които не се използват. Налице е връзка между стоките, за които марката е регистрирана и тези, за които тя е използвана. Тя се дължи на сходството, идентичните начини на разпространение, идентичните производители, идентичните потребители и т. н. Според вещото лице напълно възможно е даден потребител да направи връзка между продуктите на дружеството и стоки, попадащи в категорията "консервирани, сушени, варени и печени плодове и зеленчуци". По подобен случай АССГ вече се е произнасял, като решението му е потвърдено с решение № 7804 от 11.06.2010 г. по а. х. д. № 15746/2009 г. на ВАС. С., че първоинстанционният съд неправилно е изтълкувал разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗМГО, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Прави искане решението да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган с указания за постановяване на решение за отхвърляне на искането за отмяна, като неоснователно. Претендира присъждане на направените по делото разноски и за двете съдебни инстанции. Ответниците - Председателят на Патентно ведомство на Р. Б. и "Адела" ЕООД (в несъстоятелност), не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решението на АССГ е отхвърлена жалбата на S. p. A EGIDIO GALBANI, Италия ("Е. Г." АД) срещу решение № 133 от 24.04.2014 г. на председателя на Патентно ведомство и дружеството е осъдено да заплати на Патентното ведомство, сумата от 300,00 лв. - разноски по делото. За да постанови решението си, съдът е изложил, че S. p. A EGIDIO GALBANI, Италия, е притежател на марка с международна регистрация № 645367 "GALBANI", вписана на 26.09.1995 г. за стоки от клас 29 на МКСУ: "Месо, риба, пилешко и дивеч; месни бульони; консервирани, изсушени и печени плодове и зеленчуци; желета, конфитюри, компоти; яйца, мляко и млечни продукти; олио и хранителни мазнини" и от клас 30 на МКСУ: "кафе, чай, како, захар, ориз, тапиока, саго, заместители на кафето; брашно и зърнени продукти, хляб, сладкиши и захарни изделия, сладоледи; мед, меласа; бакпулвер на прах; сол, горчица; оцет, сосове (подправки); подправки; лед за освежаване", със срок на закрила до 16.10.2015 г. Административното производство е започнало по искане с вх. № 70-00-4761 от 16.05.2013 г. на "Адела" ЕООД, за отмяна на регистрацията на марка IR рег. № 645367 за стоките "консервирани, сушени, варени и печени плодове и зеленчуци; желета, конфитюри и компоти" от клас 29 на МКСУ, поради неизползването й за обозначаване на цитираните стоки. В писмено становище вх. № 7000-45 от 3.01.2014 г. S. p. A EGIDIO GALBANI е изложил доводи за неоснователност на искането, тъй като според него маслините попадат в категорията "консервирани зеленчуци". Представил е писмени доказателства с които да установи реално използване на марката: справка за количествата "моцарела с маслини" и "моцарела с босилек", продадени извън страната на произход - Италия, за периода 2008 - 2009 г.; два броя фактури, издадени от S. p. A EGIDIO GALBANI през 2008 и 2009 г., предназначени за българския дистрибутор на дружеството "Еос ЛД" ЕООД, удостоверяващи, че продукти на маркопритежателя, включително "моцарела с маслини" и "моцарела с босилек", са били внасяни на българския пазар. Въз основа на събраните в административното производство доказателства и след изразяване на мотивирано становище на състав от отдел "Спорове", председателят на Патентно ведомство, е постановил решение № 133 от 24.04.2014 г., с което на основание чл. 46, ал. 5 от ЗМГО, е отменено действието на територията на Р. Б. на международна регистрация на марка с рег. № 645367 "GALBANI" за стоките от клас 29 "консервирани, сушени, варени, печени плодове и зеленчуци; желета, конфитюри и компоти", считано от 16.05.2008 г. Съдът е посочил, че за установяване на твърдените от него факти жалбоподателят е представил копие от опаковка на продукти "моцарела с маслини" и "моцарела с босилек" с марка "GALBANI" и 35 бр. фактури със заверен превод на български език, издавани в периода 4.12.2008 г. - 26.11.2009 г. За изясняване на делото от фактическа страна по делото е приета съдебно-маркова експертиза (СМЕ), заключението по което съдът не е кредитирал, тъй като поставените на експертизата въпроси са неотносими към предмета на спора. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган (чл. 46 от ЗМГО), при спазване на предписаната форма и на административнопроизводствените правила (чл. 42 - чл. 46 от ЗМГО), както и че решението е съответно на материалноправните норми и на целта на закона. След анализ на разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т. 1, чл. 13, ал. 2 и чл. 19, ал. 2 и 3 от ЗМГО, съдът е посочил, че в производството по отмяна, на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗМГО, в тежест на притежателя на марката е да установи по безспорен начин, че я е използвал на територията на Р. Б. във връзка със стоките и/или услугите, за които е регистрирана и по начините, предвидени в чл. 19, ал. 2 във вр. с чл. 13, ал. 2 от ЗМГО. Приел е, че такова доказване жалбоподателят не е провел както в административното, така и в съдебното производство. Посочил е, че под използване "във връзка със стоките и услугите" в нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗМГО, законът има предвид обозначаване на точно конкретни стоки и услуги със съответния регистриран знак, чрез който тези стоки и услуги се отличават от стоките и услугите на други лица (чл. 9, ал. 1 от ЗМГО). Поради това установеният факт на използването на марката на територията на Р. Б. в релевантния петгодишен период, за обозначаване на стоките "моцарела с маслини" и "моцарела с босилек", които са млечни продукти, не може да се счита за реално използване във връзка със стоките от клас 29 от МКСУ "консервирани, сушени, варени и печени плодове и зеленчуци; желета, конфитюри и компоти". посочил е, че връзката между стоките и марката е пряка и непосредствена когато се касае за използване по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗМГО, а с процесната марка се обозначава млечния продукт сирене "моцарела", не маслините или босилека, вложени в него. Приел е за неотносими доводите на жалбоподателя, че се касае за луксозни стоки, които се предлагат в едни и същи специализирани деликатесни магазини или се поставят на едни и същи деликатесни щандове в по-големите супермаркети и са предназначени за едни и същи крайни потребители, тъй като в производството по чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗМГО предмет на изследване е използването на регистрираната марка за конкретни стоки и/или услуги, а не наличието на сходство между определени стоки и/или услуги. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗМГО регламентира, че регистрацията на марка се отменя по искане на всяко лице, когато марката не е била използвана съгласно чл. 19 от ЗМГО. Според чл. 19, ал. 1 от ЗМГО регистрацията може да бъде отменена когато в срок от пет години от датата на регистрацията, притежателят не използва реално марката на територията на Р. Б., във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, или използването и е преустановено за непрекъснат период от пет години. В чл. 19, ал. 2 от ЗМГО е посочено, в кои случаи се приема, че марката е реално използвана. Процесната марка е регистрирана за стоки, поради което, за да се извърши преценка налице ли е реалното й използване в търговската дейност на дружеството, съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗМГО, следва да се установи: - поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки (чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗМГО); - предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели (чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗМГО), вносът или износът на стоките с този знак (чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗМГО); - използването на знака в търговски книжа и в реклами (чл. 13, ал. 1, т. 4 от ЗМГО). За реално използване се счита и използването на марката от притежателя й във вид, който не се различава съществено от вида, в който марката е била регистрирана, както и поставянето на марката върху стоките или върху тяхната опаковка в Р. Б., независимо от това че са предназначени само за износ (чл. 19, ал 2 от ЗМГО). Съгласно чл. 19, ал. 3 от ЗМГО използването на марката със съгласието на притежателя се счита за използване от самия него. Определеното в националното законодателство понятие "реално използване на марка" следва да бъде тълкувано в съответствие с чл. 10, § 1 и 2 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките (кодифицирана версия). Целта на директивата и конкретният текст на относимите разпоредби водят до извод, че под понятието "реално използване" на една търговска марка, следва да се разбира преди всичко действителното й използване, отговарящо на основната функция на марката, която се състои в това да гарантира на потребителя идентичност на произхода стоките и услугите, за която е регистрирана, за да се запази или създаде пазар за тези стоки или услуги. С оглед предмета и характера на административното производство, доказателствената тежест за установяване липсата на елементите от фактическия състав по чл. 19 от ЗМГО е за притежателя на атакуваната марка. Именно той следва да докаже осъществяването на положителния факт на реално използване на защитения знак през релевантния период за стоките, за които е регистриран, съответно - наличие на основателни причини за неизползването му. В правилни и подробни мотиви съставът на АССГ е обосновал наличието на предпоставките по чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 19 от ЗМГО, за отмяна на действието на територията на Р. Б. на международната регистрация на марка с рег. № 645367 "GALBANI" за стоките от клас 29 "консервирани, сушени, варени, печени плодове и зеленчуци; желета, конфитюри и компоти". Настоящата инстанция споделя направеното от съда тълкуване на материалния закон и преценка на фактите по делото. В случая спорния по делото въпрос е, налице ли е реално използване на марката "GALBANI" за стоките от клас 29 от МКСУ "консервирани, сушени, варени, печени плодове и зеленчуци; желета, конфитюри и компоти", чрез поставянето й върху опаковките на стоките "моцарела с маслини" и "моцарела с босилек". След коректен анализ на доказателствения материал съдът е достигнал до обосновани правни изводи за липса на реално използване на марката на релевантния пазар на територията на страната за посочените по горе стоки от клас 29 от МКСУ. Наведените с касационната жалба на S. p. A EGIDIO GALBANI, Италия възражения, за неправилност на изводите на съда, се явяват неоснователни. Не могат да бъдат споделени изложените от дружеството твърдения, че чрез посочването в чл. 19 от ЗМГО и в чл. 10, § 1 от Директива 2008/95/ЕО на термина "използване във връзка със стоките и услугите", законодателят е регламентирал възможност, ако се установи използване на марката за дадени стоки, да се запази регистрацията и за стоки, които са сходни с тях (или имат съществена връзка с тях). Използването на термина "във връзка със стоките и услугите" от законодателя е предвид различните посочени в нормата на чл. 19, ал. 2 от ЗМГО хипотези, при установяването на които се приема, че марката е реално използвана. Такава например е хипотезата, при която е установено използването на знака в търговски книжа и в реклами (чл. 13, ал. 1, т. 4 от ЗМГО). В посочената хипотеза реално използване се установява, не чрез поставянето на знака пряко върху самите обхванати от регистрацията стоки, а чрез поставянето му например в рекламни брошури, с които същите са рекламирани. В случая от дружеството се твърди, че е налице реално ползване на марката в хипотезата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗМГО - чрез поставянето на знака върху опаковките на стоките. От факта обаче, че марката "GALBANI" е използвана за означаване на стоките сирена "моцарела", с различни добавки, чрез поставянето й върху техните опаковки, не може да се приеме, че тя е използвана и за обозначаване на стоките маслини и босилек (съдържащи се в тези сирена). Не може да се приеме, че чрез означаването на произвежданите от S. p. A EGIDIO GALBANI, Италия млучни продукти марката да е изпълнила същностното си предназначение да поддържа или създаде пазарен дял за стоките маслини и босилек и да формира в купувачите отношение именно към тези стоки. В нормата на чл. 25, ал. 3 от ЗМГО е предвидена възможност за частична отмяна на регистрацията на марка, само по отношение на стоките и/или услугите, за които е направено искането, а в чл. 13 от Директива 2008/95/ЕО е предвидено, че когато съществуват основания за отмяна на марка само по отношение на някои от стоките или услугите, за които марката е регистрирана, отмяната засяга само тези стоки или услуги. От анализа на цитираните разпоредби се налага изводът, че преценка за използването на марката следва да се извършва за всяка конкретна стока и/или услуга, като е ирелевантно обстоятелството налице ли е връзка между стоките, за които марката е регистрирана и тези, за които е използвана. Фактът, че е установено използването на марката за означаване на стоките "моцарела с маслини" и "моцарела с босилек", не води до извод за реалното й използване стоките от клас 29 от МКСУ, за които регистрацията й е отменена. Съдът е допуснал и събрал относимите за предмета на спора доказателства и е ценил същите правилно, в тяхната съвкупност, взаимна връзка и относимост към въпроса за реалното използване на процесната марка. Въз основа на тях съдът е достигнал до правилен извод, че не е доказано реалното ползване на марката от нейния притежател в релевантния петгодишен период за стоките от клас 29 от МКСУ "консервирани, сушени, варени, печени плодове и зеленчуци; желета, конфитюри и компоти". Решението не страда от релевираните с касационните жалби пороци и като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора заявеното от процесуалния представител на касационния жалбоподател искане за присъждане на разноски се явява неоснователно и такива не следва да му бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение