Решение № 371 от 15.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9556/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение 2326/13.06.2024 г., постановено по адм. д. 347/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отменено писмо изх. 01-2600/6428#17 от 02.12.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна «Блатница суит хаус» ЕООД, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С акт за установяване на публично държавно вземане от 21 септември 2020 г. на Блатница суит хаус ЕООД е определено публично държавно вземане в размер на 250 296, 96 лв., като е определен срок за доброволно плащане. Сумата е била внесена с платежно нареждане от 23 октомври 2020 г. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност, актът за установяване на публично държавно вземане е отменен с решение 531 от 30.06.2021 г., постановено по адм.д. 1299/2020 г. на Административен съд Пазарджик. Решението е оставено в сила с решение 9513 от 26 октомври 2022 г. по адм.д. 11409/20211 г. на Върховния административен съд. В мотивите си Върховният административен съд е определил като правилно разбирането на първоинстанционния съд, че административният орган не е следвало да издава акт за установяване на публично държавно вземане, а решение по чл. 73 от ЗУСЕСИФ. Във връзка с решението на Върховния административен съд е издадено решение за налагане на финансова корекция. С решение 13/311/689/3/01/04/02 от 31 януари 2023 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, на Блатница суит хаус ЕООД, е определена окончателна финансова корекция в размер на 250 296, 26 лв. Съгласно диспозитива на това решение са налице данни за доброволно погасяване на сумата във връзка с издаден акт за установяване на публично държавно вземане 13/311/00689/3/01/04/01 от 21 септември 2020 г., като по този начин остатъкът за възстановяване е 0.00 лв. Това решение е било предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Пазарджик, като с решение 645 от 15 февруари 2024 г., постановено по адм.д. 346 от 2023 г. жалбата на търговското дружество е отхвърлена. Решението е влязло в сила. От дружеството е подадено искане за възстановяване 01-2600/6428#13 от 15 ноември 2022 г. на събрани суми по акта за установяване на публично държавно вземане. По направеното искане, от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие е издадено писмо изх. 01-2600/6428#17 от 02 декември 2022 г. С писмото дружеството е уведомено, че Държавен фонд Земеделие е открило производство по налагане на финансови корекции. Административният орган е посочил, че Държавен фонд Земеделие ще вземе предвид доброволно възстановената сума, която ще бъде отнесена за погасяване на предстоящата финансова корекция. Това писмо е било предмет на съдебен контрол за законосъобразност, като първоинстанционният съд е отменил писмото на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. Приел е липсата на мотиви в административния акт. Съобразил е и обстоятелството, че към момента на издаване на писмото финансова корекция все още не е била наложена, като по тази причина не е имало основание за задържане на сумите. Решението за налагане на финансова корекция е от 31 януари 2023 г. Първоинстанционният съд е посочил и обстоятелството на различие на процедурите по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане и по издаване на решение за налагане на финансова корекция. Решението е неправилно. Спор между страните по отношение на фактите не е съществувал. Фактите правилно са установени от първоинстанционния съд. Неправилно е разбирането на първоинстанционния съд за немотивираност на обжалваното писмо, както и разбирането му за липсата на разпоредителна част. По същността си писмото представлява уведомление за откриване на производството по издаване на административен акт, по отношение на което чл. 26 от АПК не предвижда изискване за форма. Възприемането му като такова и от търговското дружество е обективирано в подаденото от дружеството възражение от 29 декември 2022 г. Независимо от това първоинстанционният съд е бил обвързан, обвързана е и тази съдебна инстанция, от разбирането му като индивидуален административен акт, съдържащо се в определение 4297 от 9 април 2024 г., постановено по адм.д. 2910/2024 г. по описа на Върховния административен съд. Независимо от характера на посоченото писмо, несъмнено същото съдържа мотиви. В писмото е отразено обстоятелството на постъпило от дружеството искане за възстановяване на събрани суми по акт за установяване на публично държавно вземане (обстоятелства, несъмнено известни) на търговското дружество. Несъмнено известно на дружеството е също така отмяната на акта за установяване на публично държавно вземане с влязло в сила съдебно решение, както и основанията за отмяна на акта за установяване на публично държавно вземане. Административният орган е мотивирал отказа си по направеното искане за възстановяване на суми доколкото може да се приеме, че отказът е формиран именно по това искане, с обстоятелството на открито производство по налагане на финансови корекции на 28 ноември 2022 г., като изрично е посочил, че производството е открито на основание чл. 73, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление и влязло в сила съдебно решение 9513 от 26 октомври 2022 г., постановено по адм.д. 11409/2021 г. на Върховния административен съд. Следва да се съобрази обстоятелството, че в решението си Върховният административен съд изрично посочва, че определя като неправилни изводите на първоинстанционния съд, че не следва да се налага санкция нито по реда на ДОПК, нито по реда на ЗУСЕСИФ. Изрично в писмото административният орган е посочил, че ще бъде взета предвид внесената от дружеството сума, която ще бъде отнесена за погасяване на предстоящата финансова корекция. Неправилно първоинстанционният съд е ограничил съдържанието на писмото единствено и само до това изявление на административния орган, като е формирал правни изводи само по отношение на него, без да съобрази останалата част от съдържанието на писмото, които представляват мотивите на същото. Така направените изводи не се отричат от обстоятелството, че в действителност в писмото не е посочен срок за неговото обжалване. Непосочването в административния акт на срока за неговото обжалване има като последица не незаконосъобразност на административния акт, а обуславя приложимостта на чл. 140 от АПК. При съобразяване на това обстоятелство не е правилен изводът на първоинстанционния съд за липсата на разпоредителна част, с която да се определят правата на адресата на акта. При съобразяването на тези обстоятелства, следва несъмнения извод за наличието на мотиви, фактически основания за издаване на акта. Основните оплаквания, съдържащи се в касационната жалба са отнесени към обстоятелството, че процесното писмо не представлява по същността си индивидуален административен акт. По това оплакване, тази съдебна инстанция е обвързана от разбирането, съдържащо се в посоченото по-горе определение на Върховния административен съд. Тази съдебна инстанция съобразява и обстоятелството, че преди издаването на процесното писмо от 2 декември 2022 г., компетентният административен орган, с писмо от 28 ноември 2022 г. е открил производство по налагане на финансови корекции, което производство е приключило с решение 13/311/689/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, на Блатница суит хаус ЕООД, е определена окончателна финансова корекция в размер на 250 296, 26 лв. Съгласно диспозитива на това решение са налице данни за доброволно погасяване на сумата във връзка с издаден акт за установяване на публично държавно вземане 13/311/00689/3/01/04/01 от 21 септември 2020 г., като по този начин остатъкът за възстановяване е 0.00 лв. Това решение е било предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Пазарджик, като с решение 645 от 15 февруари 2024 г., постановено по адм.д. 346 от 2023 г. жалбата на търговското дружество е отхвърлена. Решението е влязло в сила. Така направените изводи не се отричат от обстоятелството на различие на производството по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане от производството по налагане на финансови корекции. Същите различия не отричат обстоятелството на наличието на мотиви, съдържащи се в процесното писмо. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е процесното писмо, но не и акт за установяване на публично държавно вземане, или решение за налагане на финансова корекция. Основателно е искането за разноски, като на жалбоподателя следва да се присъдят разноски общо в размер на 2100 лв.,, представляващи внесена държавна такса за касационно обжалване в размер на 1700 лв. и възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни инстанции в размер на 400 лв. Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК