Решение № 3101 от 2.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9958/2010 г.

Решение № 3101 от 2.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9958/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Делото е във фазата на втора касация. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "оуи" - гр. Варна при ЦУ на НАП против решение № 114/8.06.2010 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по адм. д. № 51 по описа за 2009 г. на този в частта, с която е обявен за нищожен ДРА № 2792/27.10.2005 г., издаден от гл. данъчен инспектор в отдел "Ревизии" при ТДД на НАП - Варна, потвърден с решение № 1261/18.01.06 г. на Директора на Д "оуи" - Варна при ЦУ на НАП в частта, в която на ЕТ "МИП - Черньо Ангелов" е определен допълнителен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 25 426,70 лв. за 2001 г. и лихви от 11 309,56 лева. В касационната жалба се сочи основание по чл. 209, т. 3, от АПК, съставляващо неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Твърди, че действащият към момента на издаване на ДАПВ ДПК (чл. 107) регламентира, че установяването и изменението на данъчни задължения става с ДРА, след издаване на АВДР и в предвидените срокове и процедури. Касаторът счита, че ДАПВ не представлява административен акт, с който се установяват или променят данъчни задължения, а е акт, издаден след извършване на проверка. По делото липсва данъчен акт, определящ задължения на лицето за процесния период, по реда който е предвиден в ДПК (отм.). Касаторът моли за уважаване на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "МИП - Черньо Ангелов" - гр. Варна, редовно призован, не е изразил становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, тъй като изменение на установените с ДАПВ задължения и вземания може да се извърши само при условията на чл. 115 ДПК (отм.). В случая актът за възлагане на ревизии е издаден от некомпетентен орган. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. Първоинстанционният съд е установил следното: Ревизията е започнала с издаване на АВДР № 1748/20.06.2005 г. и предмет- задължения по ЗОДФЛ (отм.) за периода от 1.01.2001 г. до 31.12.2004 г. С АВДР № 27921/20.09.05 г. е изменен срокът за завършване на ревизията до 20.10.05 г. По делото е представен влязъл в сила ДАПВ № 2331/1.06.02 г. При така установените факти окръжният съд е направил извода, че процесния ДРА за периода 1.01.2001 г. до 31.12.01 г. е нищожен, тъй като при наличие на основания по чл. 115, ал. 1 ДПК (отм.) нова ревизия може да се възложи от съответния регионален данъчен директор след спазване на процедурата по чл. 116 ДПК (отм.). В конкретния казус ревизията е издадена от началник сектор "Проверки и ревизии" при ТДД - гр. Варна. Решението в обжалваната част е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Спорът по делото не е фактически, а е чисто правен, като същият предполага отговор на въпроса дали наличието на ДАПВ е от значение за валидността на издадения впоследствие ДРА, касаещ данъчни задължения, определени за същия данъчни период, предмет на проверка с ДАПВ. Настоящият касационен състав на ВАС, I А отделение, счита, че на този въпрос първоинстанционният съд е дал правилен отговор и не е нарушил закона. С влязло в сила решение № 12778/29.10.2009 г., постановено по адм. д. № 6076/09 г. състав на ВАС - Първо А отделение е отменил решение № 187/16.03.09 г. по адм. д. № 2189 по описа за 2006 г. на Варненския окръжен съд, връщайки делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Дадени са указания за приемане и обсъждане на ДАПВ. Окръжният съд е приел без оспорване и е приложил по делото влезлият в сила ДАПВ (л. 27). Обосновани са първоинстанционните изводи, според които процесната ревизия е възложена от некомпетентен орган, което има за последица и нищожност на ДРА в обжалваната част. Установена е преобладаваща съдебна практика, преценяваща влезлите в сила ДАПВ като стабилни административни актове, които са установили вземания или задължения за съответните лица. Изменението на тези вземания или задължения е възможно само при установяване на основания по чл. 115 ДПК (отм.) и след спазване на реда по чл. 116 от същия кодекс. Аналогични са разпоредбите на чл. 133 и на чл. 134 от ДОПК (до изменението на чл. 129, ал. 3 от същия кодекс). В случая ревизията е възложена от началник сектор "Проверки и ревизии" вместо от компетентния регионален данъчен директор. Решението в обжалваната част е постановено при спазване на материалния закон, без да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на I А отделение,