Решение № 3708 от 22.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1054/2017 г.

5204 на Европейската комисия от 4.08.2016 г. по процедура SA. 45861 (2016/N) - България - П. за енергоемките производители под формата на намаление на допълнителната такса. След като обсъди доводите на жалбоподателите въз основа на събраните по делото доказателства и провери съгласно чл. 168 АПК законосъобразността на оспорения акт на всички основания, настоящият състав намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, напълно мотивирана с посочване на фактически и правни основания и в съответства с материалноправни разпоредби. Предмет на регулиране с оспорения административен акт е предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, за ценовия период от 1.08.2015 г. до 30.06.2016 г. С Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016 г., издадена на основание чл. 4, ал. 2, т. 21 от Закона за енергетиката (ЗЕ) съвместно от министъра на енергетиката, министъра на финансите и министъра на икономиката за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници, съгласно Насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014 - 2020 г. (ОВ, С 200/1 от 28 юни 2014 г.). С чл. 1, ал. 1 от Наредбата се определят условията и редът за предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, определени от Комисията за енергийно и водно регулиране. С Раздел II Критерии за допустимост. Размер на помощта, чл. 3, ал. 1 е разпоредено, че помощ може да бъде предоставена на предприятие, което е търговец по смисъла на чл. 1 от Търговския закон, осъществяващо дейност/и в сектор/и, изложени на риск за неговата конкурентна позиция, поради разходите, произтичащи от разпределението на разходите за енергията от възобновяеми източници, като функция от неговата интензивност на електроенергия и излагането му на въздействието на международната търговия. Съгласно чл. 3, ал. 2 и ал. 3 са определени критериите за допустимост на предприятията по ал. 1, както следва: т. 1. основната му икономическа дейност за предходната календарна година е в сектор от изброените в приложение № 1 и най-малко 60 % от годишните му приходи за същия период са от тази дейност; или т. 2. основната му икономическа дейност за предходната календарна година не е в сектор от изброените в приложение № 1, но е в сектор с интензивност на търговията от най-малко 4 % на равнището на Европейския съюз съгласно приложение № 2, най-малко 60 % от годишните му приходи за същия период са от тази дейност и има интензивност на електроенергията най-малко 20 %, изчислена съгласно приложение № 3. С Раздел III от Наредбата са регламентирани условията и реда за предоставяне на помощта. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредбата когато заявлението и/или приложенията към него не отговарят на изискванията, министърът на енергетиката уведомява писмено заявителя и определя подходящ срок за отстраняването на несъответствията и/или за представяне на допълнителна информация и/или документи. Срокът не може да бъде по-кратък от 10 и по-дълъг от 20 работни дни. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредбата министърът на енергетиката в срок от 20 работни дни от постъпване на заявлението издава заповед за отказ, когато не са изпълнени изискванията на тази наредба. Настоящият съдебен състав приема, че при издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 7, ал. 1 от Наредбата и чл. 30, ал. 2 и чл. 35 от АПК. Административният орган е изпълнил точно изискването на чл. 7, ал. 1 от Наредбата, като в писмо № Е-Е-ДП-47/7.11.2016 г. е дал указания за отстраняване на нередовности с представяне на допълващи документи и информация (л. 133), в същото се съдържа и пояснение, че следва да се има предвид, че съгласно предоставената справка от НСИ основната икономическа дейност "Производство на въоръжение и боеприпаси" е с код 25.40 по КИД 2008, трябва да попада в Приложение № 1 или Приложение № 2 от Наредбата. От фактическа страна безспорно се установява, че към момента на започване на административното производство жалбоподателят "Аркус" АД, в заявлението си от 21.10.2016 г., в т. 1 Данни на заявителя, в графа код на основна икономическа дейност за предходната календарна година е посочил код 2540 - Производство на въоръжение и боеприпаси, същото е посочено и в последващото заявление предоставено с писмо с вх. № Е-Е-ДП-47/24.11.2016 г. Видно от Приложение № 1 и Приложение № 2, така посочената икономическа дейност на предприятието за предходната 2014 календарна година е "Производство на въоръжение и боеприпаси" не попада в списъка на допустимите сектори. Още повече, че съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредбата, изрично са посочени необходимите документи, доказващи релевантни съгласно чл. 3 от Наредбата факти и обстоятелства. От разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 5 и чл. 3, ал. 2 от Наредбата е видно, че основната икономическа дейност се установява въз основа на издаден официално писмено доказателство от Националния статистически институт (НСИ). Видно от представените по делото писмени доказателства, дружеството е представил писмо с изх. № С-ВТ-ИЗ-619/13.10.2016 г. на НСИ, с което е уведомено, че въз основа на наличната информация за отчетната 2014 г. към 13.10.2016 г. е определена основна икономическа дейност "Производство на въоръжение и боеприпаси" с код 25.40 по КИД - 2008. В т. 6 от заявлението си до министъра на енергетиката, дружеството е направило кратко описание на дейността, извършена от предприятието, като част от посоченото е ".... Основна икономическа дейност на дружеството е производство на въоръжение и боеприпаси - специална продукция...". На следващо място следва да се отбележи, че направеното за пръв път от страна на жалбоподателя, твърдение, че предприятието е свързано с производство на експлозиви, който са въведени в списъка на приложение № 2 от Наредбата с код 2051, както и представените в тази връзка доказателства в съдебното производство, не са били заявени/описани в депозираното до административния орган заявление за започване на административната процедура, както и че не са представени доказателстваот жалбоподателя в тази насока. Във връзка с гореизложеното настоящия състав, счита че не е налице нарушение на административнопроизводствените правила. В конкретния случай, следва да се, приеме че не е налице нарушение на чл. 35 от АПК, в частта досежно задължението за изясняване на факти, който по своето естество са доказани с официален писмен документ, който се ползва с доказателствена сила, в частност писмо с изх. № С-ВТ-ИЗ-619/13.10.2016 г. на НСИ. Следователно административния орган е изяснил фактите и обсотятелствата от значение за случая и с това е изпълнил своето задължение по чл. 35 от АПК Предвид, което приема за неоснователен наведения с жалбата довод, че административния орган не е извършил цялостно проучване на дейността на дружеството, тъй като основната икономическа дейност на предприятието е определена съгласно КИД - 2008, с код 2540 - производство на въоръжение и боеприпаси, а част от дейностите в предприятието са свързани с производство на експлозиви.. На следващо място наведения от страна на жалбоподателя довод, за начина на избягване на непълнотата на списъка на вътрешният ни нормативен акт (Наредбата) чрез пряко прилагане на европейския акт следва да се приеме за неоснователен. Съгласно чл. 4, ал. 2, т. 21 от Закона за енергетиката е видно, че Наредбата се издава съвместно с министъра на финансите и министъра на икономиката, съгласно Насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014 - 2020 г. (ОВ, С 200/1 от 28 юни 2014 г.). Във връзка с което следва да се приеме, че Наредбата е съобразена с текстовете от Насоките. При внимателен прочит на последните, никъде не се сочи задължителност на списъците по приложение № 3 и приложение № 5. В § 185 от Насоките е въведено принципното правило, че помощта следва да бъде ограничена до сектори, които са изложени на риск за тяхната конкурентна позиция, поради разходите, произтичащи от финансирането на подкрепата за енергията от възобновяеми източници като функция от тяхната интензивност на електроенергията и излагането им на въздействието на международната търговия. Поради това помощта може да се предостави само ако предприятието принадлежи към секторите, изброени в приложение 3. Този списък е предназначен да бъде използван само за допустимост за тази конкретна форма на компенсация. А съгласно § 186 от Насоките е предвидено, че в допълнение, въз основа на факта, че някои сектори могат да бъдат разнородни по отношение на интензивността на електроенергията, държава членка може да включи определено предприятие в своята национална схема за предоставяне на намаления от разходи, произтичащи от подкрепа за възобновяема енергия, ако предприятието има интензивност на електроенергията от поне 20 % и принадлежи към сектор с интензивност на търговията от най-малко 4 % на равнището на Съюза, дори ако не е част от сектор, изброени в приложение 3. За изчисляването на интензивността на електроенергията на предприятието трябва да се използват стандартни критерии за ефективност на потреблението на електроенергия за отрасъла, когато са налични. Наследващо място следва да се приеме, че не би следвало да се уважи искането за пряко прилагане от административния орган на Насоките, поради това, че със Насоките на Европейската комисия, се указва на държавите членки при какви условия приема съвместимостта на предоставена на национално ниво помощ с правилата на Европейския съюз за държавни помощи. Във връзка с гореизложеното настоящия състав приема, че административния орган правилно е приложил разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от Наредбата във връзка с § 1, ал. 2 от ПЗР на Наредбата и е отказано предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределение на разходите, произтичащи от задължения за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, поради обстоятелството, че основната икономическа дейност на предприятието за предходна 2014 календарна година, не попада в секторите от изброените в Приложение № 1 и № 2 от Наредбата. По изложените съображения съдът намира, че Заповед № Е-РД-16-657/21.12.2016 г. на министъра на енергетиката е законосъобразно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 - т. 5 от АПК. С оглед изхода на спора, на жалбоподателя не следва да се присъждат своевременно претендираните разноски. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК, същите се дължат на ответника, но предвид обстоятелството, че не са претендирани същите не следва да се присъждат.