Решение № 10111 от 25.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6553/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Василев, подадена чрез процесуален представител адв. Ц. Игнатов, срещу решение 353 от 13.03.2023 г., постановено по адм. дело 49/2022 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед РД22-1301/12.07.2021 г. на кмета на Община Велико Търново. С доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът кмет на Община Велико Търново в постъпило писмено становище по касационната жалба, подадено чрез пълномощник Д. Йонкова, служител с юридическо образование, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Велико Търново е образувано по жалба на В. Василев срещу заповед РД22-1301/12.07.2021 г. на кмета на Община Велико Търново, с която на основание чл. 195, ал. 3 и ал. 4 във връзка с чл. 196, ал. 3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ му е наредено незабавно да изпълни укрепителни мероприятия на земния скат към имоти с идентификатори 10447.518.57 и 10447.518.58 по КККР на гр. Велико Търново, с цел предотвратяване настъпването на инциденти и нанасяне на материални щети на трети лица. Оспорената пред първоинстанционния съд заповед на кмета на Община Велико Търново е издадена във връзка с аварийна ситуация, настъпила след премахване на Жилищна сграда в съседния имот с идентификатор 10447.518.60 по КККР на гр. Велико Търново през 2016 г., без да са изпълнени изискванията по проекта по част План за разрушаване на сграда , като не е изпълнено предвиденото в проекта укрепване на ската. Заповедта е издадена във връзка и след отмяна с влязло в сила съдебно решение на предходна заповед РД22-1289/08.08.2019 г. на кмета на Община Велико Търново, с която е било разпоредено изпълването на укрепителни мероприятия на земния скат към същите поземлени имоти, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съгласно дадените в съдебното решение мотиви. С обжалваното пред настоящата касационна инстанция съдебно решение, Административен съд Велико Търново е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 195, ал. 6 от ЗУТ орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административната процедура по чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ и след надлежно съставен констативен протокол 3237/12.03.2021 г. от комисия, назначена от кмета на общината, в който са изложени фактическите и правните основания по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно издаването на оспорения административен акт. Прието е, че заповедта е издадена при спазване на материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата срещу нея е отхвърлена като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че обжалваната заповед на кмета на Община Велико Търново е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 4 от ЗУТ, в случай че строеж не се поддържа в добро състояние от неговия собственик, както и при възникване на аварии или други обстоятелства, застрашаващи обекта с увреждане или разрушаване, кметът на общината издава заповед, с която задължава собственика да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване, какъвто е настоящия случай. Законосъобразни са и изводите на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е писмена и в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Фактически обстоятелства за постановяване на административния акт се съдържат и в съставения констативен протокол, в който е описано състоянието на обекта и извършването на необходимите ремонтни и възстановителни дейности в случая укрепителни мероприятия на земния скат към имоти с идентификатори 10447.518.57 и 10447.518.58 по КККР на гр. Велико Търново. Изложените от административния съд съображения в подкрепа на тези заключения се споделят от настоящата инстанция. От данните по делото, включително заключението на приетата без оспорване от страните съдебно-техническата експертиза се установява, че през 2016 г. е премахната жилищна сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор 10447.518.60 по КККР на гр. Велико Търново. Установено е, че при демонтажа й не са спазени изискванията по съставения проект по част План за разрушаване на сграда и не е изградено предвиденото тръбно подпорно скеле, служещо за допълнително укрепване на каменната подпорна стена към съседната сграда в ПИ с идентификатор 10447.518.57 и земния скат, в резултат на което се е свлякла земна маса в съседните имоти. Тези констатации, залегнали в изготвения констативен протокол 3237/12.03.2021 г., се подкрепят напълно от заключението на вещото лице, както и от представено по делото геотехническо становище, от които се установява, че е налице опасност от свличане на жилищната сграда, находяща се в ПИ с идентификатор 10447.518.58 и на нови свличания на земни маси, като по този начин се застрашава пряко живота и здравето на гражданите и стабилността на съседните имоти. Проверката, резултатите от която са обективирани в констативния протокол от 12.03.2021 г., е извършена в присъствието на жалбоподателя, като същият му е бил връчен лично и по него Василев е депозирал възражение. Съставен е и протокол, удостоверяващ изслушване обясненията на жалбоподателя, в качеството му на собственик на имот с идентификатор 10447.518.60, като по този начин процедурата по издаване на административния акт е спазена и не са допуснати нарушения на административнопроизводствните правила при издаването на оспорената заповед. Изводът на административния съд за постановяване на обжалваната заповед при наличие на материалноправните основания, предвидени в текста на чл. 195, ал. 4 ЗУТ, също е законосъобразен и се обосновава от събраните доказателства. Съгласно цитирания текст, когато строеж не се поддържа в добро състояние кметът на общината издава заповед, с която задължава собственика да извърши необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване на сградата. В случая заповедта е издадена след безспорното установяване, че при демонтажа на жилищната сграда в имота на жалбоподателя, не са спазени изискванията по съставения проект по част План за разрушаване на сграда и не е изградено предвиденото в него тръбно подпорно скеле, служещо за допълнително укрепване на каменната подпорна стена към съседната сграда. В резултат на това, земният скат е компрометиран и се е свлякла земна маса, която застрашава обектите в съседните имоти. В тази връзка неоснователно се явява оплакването на касатора относно твърдението за липсата на конкретни факти, обосноваващи наличието на предпоставките по чл. 194 от ЗУТ и липсата на конкретни строително-монтажни действия, които следва да се извършат. В заповедта и констативния протокол са описани конкретните факти и обстоятелства, дали основание за издаване на оспорения административен акт, както и конкретните действия, които са разпоредени за извършване със заповедта, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд. Неоснователни са и оплакванията на касатора относно липсата на регистрирани събития след премахването на сградата през 2016 г. и доводите, че свличанията на земна маса са се случили преди този момент. Това оплакване е направено и пред административния съд, който правилно и обосновано е приел, че предписанията по премахване на сградата изначално не са били изпълнени, като в нарушение са били разрушени фундаментите на сградата, при направено предписание те да бъдат премахнати едва след наличието на инвестиционен проект. Обстоятелството, че имотът е придобит от настоящия собственик след премахването на сградата, не променя извода на административния орган за необходимост от незабавно изпълнение на укрепителни мероприятия на земния скат към съседните имоти и е неотносимо към законосъобразността на обжалвания административен акт. Предвид изложеното и тъй като не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението, същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изхода на спора и с оглед надлежно заявената претенция за разноски от ответника, касаторът дължи юрк. възнаграждение за касационната инстанция, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лв. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение