Решение № 15177 от 11.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3118/2009 г.

Решение № 15177 от 11.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3118/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Анастасия Данчева Янева и Иванка Петкова Янева против решение № 1370 от 20.12.2008 г., постановено по адм. дело № 1580 по описа за 2008 г. на Административен съд - Пловдив. Релевират оплакване за неправилност, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искат отмяна на решението и отмяна на обжалваното решение на областен управител на област Пловдив. Ответникът - областен управител на област Пловдив не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е неоснователна. В производство по обжалване на решение № 61-00-11 от 24.06.2008 г. на областен управител - Пловдив, постановено на осн. по чл. 32, ал. 1 и ал. 3 от ЗАП (отм), съдът е отхвърлил жалбата (диспозитивът е непрецизен), приемайки, че административният орган законосъобразно е оставил без разглеждане искане вх. № 94-10-8/03.11.2006 г. за изменение на на заповед № 2882/20.12.1999 г. и е прекратил административното производство. Приел е, че срокът за възобновяване на административното производство е изтекъл на 26.10.2006 г. Видно от преписката, жалбоподателите са подали заявление за обезщетение по реда на ЗОСОИ за национализирана тъкачна фабрика "Петко Д. Янев" гр. Карлово на 20.11.1998 г., като изрично са поискали относно фабричната сграда решението за обезщетение да бъде постановено след влизане в сила на решението по гр. д. № 4118/1995 г. на Окръжен съд - Пловдив, образувано за реалното възстановяване на имота. Със заповед № 2882 от 20.12.1999 г. областният управител е признал правото на обезщетение за всички имущества и определил способ за това - компенсаторни записи, като изрично е посочил тяхната стойност да се намали със стойността на реално възстановената собственост. В тази част заповедта е мотивирана с удостоверение № ДИ-94-Н-580 от 25.08.1992 г. на кмета на община Карлово, удостоверяваща, че дворното място и сградата на фабриката са реално възстановени. Ревандикационният иск на жалбоподателите относно спорният недвижим имот е бил отхвърлен с решение на Районен съд - Карлово, а решението на въззивната инстанция е оставено в сила с решение на ВКС от 25.07.2006 г. Делото е върнато в деловодството на Районен съд - Карлово на 03.08.2006 г. На 03.11.2006 г. жалбоподателите са отправили искане до областния управител да се произнесе по заявлението им за изменение на заповед № 2882/20.12.1999 г. на областния управител, като ги обезщети за недвижимите имоти, предмет на отхвърлените искове за собственост. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗАП (отм.), вр. чл. 232 от ГПК (отм.) искането за изменение на влязъл в сила административен акт се прави в 3-месечен срок от узнаване на обстоятелството, което е послужило като основание за отмяна. В случая отмяната е поискана на осн. чл. 231, т. 1 от ГПК във връзка с влязлото в сила решение на Пловдивския окръжен съд. Решенията на касационната инстанция, като необжалваеми влизат в сила от момента на постановяването им, като на страните не се изпращат съобщения. По тази причина, правилно съдът е приел, че срока за започване на производство по чл. 32 от ЗАП (отм.) е започнал да тече от постановяване на решението на Върховния административен съд и е изтекъл на 26.10.2006 г. Неподаването в срок на искането за възобновяване на административното производство е правопогасяващ факт, поради което административният орган е постановил законосъобразно решение, както правилно е било преценено то решаващия съд. Водим от изложеното решението на Административен съд Пловдив следва да се остави в сила, поради което съдът