Решение № 302 от 28.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1597/2011 г.

Решение № 302 от 28.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1597/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационни жалби на [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. К. Ж. от АК-В. и от Х. Д. А. от [населено място] и Б. А. А. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. Т. от АК-В., против въззивно решение № 997 от 21.07.2011 г., постановено по в. гр. д. № 2209 по описа за 2010 г. на Варненския окръжен съд, в частта му, с която е отменено решение № 3109 от 23.08.2010 г., с което е допълнено решение № 1243 от 12.04.2010 г. по гр. д. № 5091/2008 г. на Варненския районен съд, ХХХI с-в, като е отхвърлен предявеният от Е. И. С., М. Д. К. и Н. Ж. К., всичките от [населено място], срещу Х. Д. А., Б. А. А. и [фирма], иск за изкупуване на 42 кв. м. идеални части от магазин "Ч.", целият с площ от 225 кв. м., изграден върху УПИ III-141, по плана на к. к. "Св. К. и Е.", [населено място], целият с площ от 775 кв. м., при цена от 42 000 евро и е постановено друго, с което е допуснато Е. И. С., М. Д. К. и Н. Ж. К. да изкупят на основание чл. 33, ал. 2 ЗС продадените от Х. Д. А. и Б. А. А. на [фирма] по нот. акт № 109, т. I, рег. № 2118, д. № 98/2008 г., 42 кв. м. от 1/5 идеална част от сграда-търговски обект, представляваща едноетажна сграда-магазин "Ч. ", целият с площ от 225 кв. м., изграден върху УПИ III-141, по плана на к. к. "Св. К. и Е.", [населено място], целият с площ от 821 кв. м., за сумата от 42 000 евро, платима в едномесечен срок от влизане на решението в сила. В. решение в останалата му част, с която е отменено решение № 1243/12.04.2010 г. по гр. д. № 5091/2008 г. на В., ХХХI състав, в частта, с която е прогласен по иска, предявен от Е. И. С., М. Д. К. и Н. Ж. К. срещу Х. Д. А., Б. А. А. и [фирма], за нищожен договора за замяна, обективиран в нот. акт № 104, т. I, рег. № 1966, д. № 93 от 29.02.2008 г., с който Х. Д. А. и Б. А. А. са прехвърлили на [фирма], собствеността на 3 кв. м. ид. части от собствените си 45 кв. м. идеални части от магазин "Ч.", срещу картина "Европа" с автор В. П., на стойност 5 000 лв. и в частта, с която е допуснато Е. И. С., М. Д. К. и Н. Ж. К., в качеството им на съсобственици към 29.02.2008 г. на описания имот да закупят 3 кв. м. от собствените на Х. и Б. А. 45 кв. м. идеални части от процесния магазин, като ищците заплатят на собствениците сумата от 5 000 лв. в едномесечен срок от влизане на решението в сила и тези искове по отношение на 3 кв. м. от процесния магазин, с правно основание чл. 26, ал. 2, вр. с чл. 17 ЗЗД и с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, са отхвърлени, като необжалвано е влязло в законна сила. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В съдебно заседание адв. Ж., пълномощник на касатора [фирма] [населено място] поддържа жалбата и моли въззивното решение като неправилно да бъде отменено и постановено друго от касационния съд, с което се отхвърли предявеният иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС по отношение на него като неоснователен. К. Х. Д. А. от [населено място] и Б. А. А. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. Т. от АК-В. поддържат жалбата си и молят като неправилно въззивното решение да бъде отменено и искът с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС бъде отхвърлен като неоснователен. Подробни съображения за изложени в писмена защита. Ответниците по касационните жалби Е. И. С., М. Д. К. и Н. Ж. К., всичките от [населено място], чрез пълномощника си адв. К. К. от АК-В. в писмени отговори по чл. 287, ал. 1 ГПК ги оспорват като неоснователни. В писмена молба от 05.10.2012 г. заявяват, че ги оспорват като неоснователни и поддържат писмения си отговор. С определение № 807 от 06.06.2012 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос от значение за изхода на делото, а именно - следва ли да бъде уважен иск за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС на част от процесния имот, ако с влязло в сила решение е отхвърлен иск за нищожност на договор, с който трето лице е придобило съсобственост върху същия имот. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: За да уважи предявения иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС като е допуснал Е. И. С., М. Д. К. и Н. Ж. К. да изкупят продадените от Х. Д. А. и Б. А. А. на [фирма] по нот. акт № 109, т. I, рег. № 2118, д. № 98/2008 г., 42 кв. м. от 1/5 идеална част от сграда-търговски обект, представляваща едноетажна сграда-магазин "Ч.", целият с площ от 225 кв. м., изграден върху УПИ III-141, по плана на к. к. "Св. К. и Е.", [населено място], целият с площ от 821 кв. м., за сумата от 42 000 евро, платима в едномесечен срок от влизане на решението в сила, въззивният съд е приел, че предхождащата процесната продажба сделка за замяна между касаторите ответници, обективирана в нот. акт № 104/2008 г. е изцяло симулативна, сключена с цел ответното дружество да придобие качеството съсобственик на процесния недвижим имот с оглед заобикаляне разпоредбата на чл. 33 ЗС. Този извод съдът е направил с оглед знанието на дружеството ответник на обстоятелството, че процесния недвижим имот е съсобствен между ответниците А. в качеството им на прехвърлители и трети, неучастващи в сделката лица, доколкото дружеството е продавач по договора за приватизационна продажба и същият е сключен с всички съсобственици на имота, както и че по делото не е установена описаната в договора за замяна картина и непосредствената близост на сключване на договора за замяна по нот. акт № 104/2008 г. и договора за продажба по нот. акт № 109/2008 г. По поставения материалноправен въпрос - следва ли да бъде уважен иск за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС на част от процесния имот, ако с влязло в сила решение е отхвърлен иск за нищожност на договор, с който трето лице е придобило съсобственост върху същия имот, следва да се отговори, че в тази хипотеза искът по чл. 33, ал. 2 ЗС следва да бъде отхвърлен. Разпоредбата на чл. 33 ЗС не съдържа забрана за съсобственика да се разпорежда със своята част от недвижимия имот в полза на външно за съсобствеността лице, а само въвежда ограничение в упражняването на това право. Когато правото на собственост върху идеална част от недвижим имот се придобие чрез продажба в нарушение на правилото за предлагане на дела на останалите съсобственици, осъществената сделка не е нищожна. При подобно нарушение в полза на останалите съсобственици се поражда потестативното право да изкупят продадената идеална част като встъпят в продажбеното правоотношение и заместят купувача при действителност на продажбената сделка. Когато искът за прогласяване нищожността на предхождащата продажбата сделка, в случая замяна, сключена между съсобственик и третото лице като привидна, прикриваща договор за покупко-продажба и прогласяване действителността на прикритата сделка на основание чл. 26, ал. 2, вр. с чл. 17 ЗЗД е отхвърлен, то третото, външно за съсобствеността лице, остава съсобственик на съответните идеални части от имота и може да придобие по силата на продажба и останалата част от собствената на продавача идеална част от имота. Върховният касационен съд в настоящия си състав намира касационните жалби за основателни по следните съображения: При извършената служебна проверка съдът констатира, че с влязло в сила съдебно решение № 198 от 19.11.2010 г. по в. гр. д. № 473/2010 г. на Варненския апелативен съд, ТО, /с определение по чл. 288 ГПК, № 49 от 16.01.2012 г. по гр. д. № 1028/2011 г. на Трето гражданско отделение на ВКС, същото не е допуснато до касационен контрол/ е уважен искът по чл. 33, ал. 2 ЗС като е допуснато Н. М. К. -П. и Р. Д. П., и двамата от [населено място] да изкупят продадените от Х. Д. А. и Б. А. А. на [фирма] по нот. акт № 109, т. I, рег. № 2118, д. № 98/2008 г., 42 кв. м. идеална част от сграда-търговски обект, представляваща едноетажна сграда-магазин "Ч.", целият с площ от 225 кв. м., изграден върху УПИ III-141, по плана на к. к. "Св. К. и Е.", [населено място], целият с площ от 821 кв. м., за сумата от 42 000 евро, платима в едномесечен срок от влизане на решението в сила. Т. е. по отношение на процесния имот е налице уважен иск за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС на другите съсобственици с влязло в сила решение, поради което искът за изкупуване на същата идеална част от имота, предявен от ищците по настоящото дело, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Това е така, тъй като в резултат на влязло в сила съдебно решение процесните идеални части от имота са станали собственост на съсобствениците П., поради което предявеният иск за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС от другите съсобственици - ищци по настоящото дело срещу същите ответници относно същите идеални части на имота, се явява неоснователен. По изложените съображения следва извода, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо това се постанови друго от касационната инстанция, с което предявеният иск за изкупуване с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, следва да бъде отхвърлен като неоснователен. При този изход на спора, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на касаторите направените от тях съдебни разноски, както следва - на касатора [фирма] [населено място] в размер на 1 693 лв., а на касаторите Х. Д. А. и Б. А. А. - в размер на 1 098 лв. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,