Решение № 7015 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10221/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител, против решение 7813/29.07.2024 г., постановено по адм. дело 761/2024 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменено издаденото от органа Решение 2516/13.02.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС в частта, с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут на Е. В. И., гражданин на Руската Федерация. Излагат се доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му в обжалваната част. Ответната страна Е. В. И., гражданин на Руската Федерация, чрез адв. Минчев АК-Русе в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, по следните съображения: С оспореното в настоящото производство решение АдмС -Варна е отменил по жалба на Е. И., гражданин на Руската Федерация, Решение 2516/13.02.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС в частта, с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут на Е. В. И., гражданин на Руската Федерация и преписката в тази част е върната на органа за ново произнасяне съобразно мотивите на решението. В останалата част, с която е отхвърлена жалбата на И. против административния акт с постановен отказ за предоставяне на бежански статут, съдебното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Е. И., гражданин на Руската Федерация, против Решение 7813/29.07.2024 г. на Председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, на чужденеца е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Пред първата инстанция е изискана и приета в доказателствената съвкупност административната преписка на органа по издаване на оспорения акт. в т. ч. класифицирана информация по Справка с рег. RB202001-001-03/Б-6-4248/17.11.2023г. по регистъра на ДАНС, издадено от директора на специализирана дирекция "М" - ДАНС. Приети по делото са били и допълнителни доказателства свързани със семейния, правния и икономически статус на лицето в държавата по произход както и такива, свързани с пребиваването й на българска територия. От фактическа страна по делото е установено, че Е. И. е подала молба за предоставяне на международна закрила с вх. 473/03.10.2023г. Установено е, че тя е с етническа принадлежност [заличен текст], [заличен текст], омъжена. На същата дата с чужденеца е проведено интервю, обективирано в Протокол рег. УП 3634/03.10.2023 г., в което тя е обяснила кога е напуснала Руската Федерация, къде е пребивавала, по какъв начин е влязла на територията на страната и кога, както и причините за напускането на страната, като преследване спрямо лицето не е установено по никой от признаците, регламентирани в чл.8 ЗУБ. Във връзка с молбата на руската гражданка за предоставяне на международна закрила, е получено писмо от ДАНС, рег. УП3634/01.12.2023г., че агенцията възразява срещу предоставянето на международна закрила в Република България на Е. И., тъй като разполага с информация, отразена в справка рег. RB202001-001-03/Б-6-4248/17.11.2023 г., че лицето представлява заплаха за националната сигурност. Цитираната в писмото на ДАНС справка не е била приобщена като част от административната преписка по издаване на акта на заместник председателя на ДАБ. След получаване на становището на ДАНС, председателят на ДАБ е издал атакувания отказ за предоставяне на хуманитарен статут на две самостоятелни правни основания. От една страна е обсъдил подробно, че спрямо руската гражданка не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут при условията на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, включително и тези посочени в решението на СЕС от 17.02.2009г. по тълкуването на чл.15, б. в от Директива 2004/1983 ЕО, приложими при преценка наличието на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ. На второ място, при условията на алтернативност , като самостоятелен аргумент за постановения отказ да бъде предоставен хуманитарен статут е посочено от страна на органа и отрицателното становище на ДАНС, което според изложените мотиви го задължава да откаже да предостави международна закрила на чужденеца. При тази фактическа обстановка, от правна страна съдът счел жалбата за неоснователна по отношение на отказа за предоставяне статут на бежанец и за основателна в частта на отказа за предоставяне на хуманитарен статут. Изложил съображения, че в тази част решението на ДАБ противоречи на решение от 22.09.2022 г., постановено от Съда на Европейския съюз /СЕС, Съда/ по дело С-159/21, тъй като отказът на органа да предостави на руската гражданка хуманитарна закрила е обусловен единствено от даденото от ДАНС немотивирано становище. Решението е валидно, допустимо, но неправилно в оспорената част. Настоящият състав не приема изцяло изводите на първоинстанционния съд, изложени касателно оспорената част от съдебния акт. Според настоящата съдебна инстанция, не са налице сочените от касатора пороци на обжалваното решение, съставляващи основания за неговата отмяна. Основният спор по делото, повдигнат с касационната жалба, всъщност е кой е следвало да извърши правният извод за това дали чуждестранният гражданин представлява заплаха за националната сигурност или не. Правилен в тази част е извода на съда, че административният орган е нарушил административно-производствените правила, като не е изяснил изцяло спора от фактическа страна, което е пречка за правилно приложение на материалния закон. Неоснователни в тази връзка са доводите в касационната жалба, че административният орган няма право да събира и обсъжда класифицирана информация, а следва да възприеме и да се съобрази с предоставената му от ДАНС информация. Съгласно чл. 3 от Закона за класифицираната информация, административният орган може да се снабди с такава след разрешение за достъп и при спазване на принципа "необходимост да се знае". В случая, съгласно чл. 3, ал. 2 ЗКИ, такава информация може да бъде предоставена на лица, чиито служебни задължения или конкретно възложена задача налагат такъв достъп. Вярно е, че преписката е останала непопълнена с относимата към спора справка, цитирана в писмо рег. М-25505/30.11.2023 г. на ДАНС, а именно в нея би трябвало да се съдържа конкретната информация дали и защо даденото лице представлява заплаха за националната сигурност. Предвид изложеното по-горе, Съдът подкрепя изводите на предходната съдебна инстанция, че изцяло в правомощията на административния орган е служебното събиране на доказателства и тяхната преценка, съгласно чл. 35 и чл. 36 АПК и чл. 75, ал. 2 ЗУБ. Действително, като се е позовал на писмото на ДАНС, без да провери и обсъди конкретните факти, довели до отрицателното становище за предоставяне на международна закрила, административният орган е допуснал процесуално нарушение, доколкото съдържащата се в цитираната справка информация не е възприета лично от органа. Правилно при формиране на правните си изводи административният съд е отчел даденото в заключението на СЕС по дело С-159/21, тълкуване на относимите към правния спор разпоредби от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26.06.2013 г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила /Директива 2013/32/ЕС/ и Директива 2011/95/ЕС от 13.12.2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанец или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила /Директива 2011/95/, въведени в българското законодателство чрез разпоредбите на ЗУБ. Според възприетото от СЕС в решението му по дело С-159/21, чл. 4, § 1 и § 2, чл. 10, § 2 и § 3, чл. 11, § 2 и чл. 45, § 3 от Директива 2013/32 във връзка с чл. 14, § 4, б. а и чл. 17, § 1, б. г от Директива 2011/95 не допуска национална правна уредба, при която решаващият орган е длъжен системно да отказва да предостави субсидиарна закрила на това лице или да отнеме предоставената по-рано международна закрила на същото лице, като се основава на немотивирано становище на органа по националната сигурност. Т.е. мотивите за тези съображения на последния следва да са на разположение и лична преценка на Председателя на ДАБ и по аргумент от чл. 48, ал. 1, т. 1 и чл. 52 ЗУБ - председателят или заместник председателят на ДАБ/, е този, който трябва да направи преценка на всички релевантни факти и обстоятелства, включително свързаните с прилагането на членове 14 и 17 от Директива 2011/95, едва след което да приеме решение. При липса на цитираната по делото справка на ДАНС, административният орган не е бил в състояние да формира извод налице ли са били основанията за изключване на лицето от международна закрила. Настоящата съдебна инстанция, обаче, намира изводът за съществения характер на така допуснатото нарушение за необоснован. Съществено нарушение на административно-производствените правила е всяко нарушение, което, ако не беше допуснато, би довело до друг изход, т.е. друг резултат на проведеното административно производство, както и когато това нарушение води до накърняване правото на защита на засегнатото лице. При преценка на обстоятелствата, свързани с конкретния спор, настоящата инстанция намира за необходимо да припомни, че предпоставките за отказ да бъде предоставен хуманитарен статут поради липса на някое от позитивните изисквания на чл.9 ЗУБ или поради наличие на негативната хипотеза на чл.12, ал.2, (вкл. и това по т.4) ЗУБ са алтернативни. Т.е. достатъчно е наличието на една от двете хипотези, за да бъде отказано предоставянето на хуманитарен статут. В конкретното производство административният орган е разгледал и двете хипотези по същество и е достигнал до независими един от друг изводи както за липса на предпоставките по чл.9 ЗУБ, така и за наличие на хипотезата по чл.12, ал.2, т.4 ЗУБ. В този случай, допуснатите от страна на органа процесуални нарушения биха били съществени, както бе посочено по-горе, единствено в случаите, когато биха могли да доведат до друг резултат на проведеното производство, т.е. до различно по съществото решение на административния орган. Предвид направените от страна на органа изводи за липса на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по реда на чл.9 ЗУБ, същите се явяват достатъчни за постановеният отказ. В този смисъл, отстраняването на допуснатото процесуално нарушение по неизвършване на лична проверка на обстоятелствата, свързани с наличието на заплаха за националната сигурност, не влияе пряко на крайният извод на оспорената част от адм. акт, заради алтернативния характер на двете хипотези, както бе обяснено по-горе. Единствено в случай, че съдът бе възприел извод обратен от този на адм. орган в частта касателно хипотезата на чл.9 ЗУБ, би могло да се приеме, че отстраняването на допуснатото процесуално нарушение би могло да доведе органа до друг резултат. Тъй като, само при наличие на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ и направена преценка, че съдържанието на справката на ДАНС не съдържа достатъчно данни, за да се приеме, че тя съставлява заплаха за националната сигурност, би довело до извод за необходимостта от предоставяне на статут. Отново само в този случай ако справката съдържа достатъчно данни, че лицето съставлява заплаха за националната сигурност, пропускът да се събере това доказателство още в административното производство би довело до накърняване правото на защита на чужденеца, тъй като той няма да е бил запознат с конкретните факти, във връзка с които се приема, че същият не отговаря на критериите да получи потърсения статут, за да ангажира ефективно съдебната си защита. Като не е съобразил тези обстоятелства и е направил автоматичен извод за допуснато съществено нарушение на производствените правила, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в оспорената част, а вместо това жалбата срещу Решение 2516/13.02.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС в частта, с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут на Е. В. И., гражданин на Руската Федерация следва да бъде отхвърлена. Воден от горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,