Решение № 12873 от 15.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7316/2021 г.
ВАСВторо отделение15.12.2021 г.
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение 915 от 16.02.2021 г., постановено по адм. дело 7348/2020 г. по описа на Административен съд София град, и определение 1860 от 16.03.2021 г., постановено по адм. дело 7348/2020 г. по описа на Административен съд София град.ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Р. Миланова Петрова и П. Петров, чрез пълномощника адв. Бояджиева, срещу решение 915 от 16.02.2021 г., постановено по адм. дело 7348/2020 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена заповед 18-5977/01.07.2020 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ гр. София и е осъдена СГКК гр. София да заплати разноски по делото. По делото е постъпила и частна жалба от Р. Миланова Петрова и П. Петров, чрез пълномощника адв. Бояджиева, срещу определение 1860 от 16.03.2021 г., постановено по адм. дело 7348/2020 г. по описа на Административен съд София град, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение 915 от 16.02.2021 г. по адм. дело 7348/2020 г. по описа на Административен съд София град, като преди указанието за обжалване се добавя текст ВРЪЩА преписката на началника на СГКК за ново произнасяне по заявление вх. 01 - 30235 от 21.01.2020г. на И. Цанова в съответствие с мотивите на решението в 1-месечен срок. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяна на съдебното решение, както и присъждане на съдебни разноски пред касационната инстанция. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното определение, като постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяна на определението, както и присъждане на съдебни разноски пред касационната инстанция. Ответникът И. Цанова - Кънова, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Папазова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и частната жалба по съображения, изложени в приложени по делото писмени отговори и писмено становище. Претендира присъждане на разноски пред касационната инстанция. Ответниците М. Миланов, Б. Зидарова, М. Цветкова-Пейчева, Е. Зидаров, П. Зидаров и М. Зидарова, редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител и не изразяват становище по касационната жалба и частна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба и частната жалба на Р. Миланова - Петрова са процесуално допустими, като подадени от надлежна страна, за която съдебните актове са неблагоприятни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Касационната жалба и частната жалба на П. Петров са процесуално допустими на основание чл. 210, ал. 2 от АПК, като подадени от лице, макар и да не е участвало в първоинстанционното производство, за което постановените съдебни актове са неблагоприятни, доколкото същото е съсобственик на имот с идентификатор 68134.2048.547, предмет на процесната заповед. Разгледани по същество, жалбите са основателни, но по различни от изложените от касаторите съображения. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от И. Цанова - Кънова, срещу заповед 18-5977/01.07.2020 г. на началника на СГКК гр. София, с която е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, състоящо се в коригиране на северната граница на имот с идентификатор 68134.2048.547 в съответствие с влязло в сила решение 6769/21.10.2018 г. по гр. дело 15785/2017 г. по описа на Софийски градски съд /СГС/. С цитираното съдебно решение се признава за установено по иск, с правно основание чл. 54, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от Р. Миланова Петрова, и П. Петров срещу И. Цанова Кънова, че ищците са собственици на 1/4 идеална част от реална част от поземлен имот, разположен в защрихованата в оранжево част в т. т. 8, 3, 4, 7 и 8 от скицата на вещото лице на стр. 74 от делото, с площ от 22 кв. м., неправилно заснета в границите на имот с идентификатор 68134.2048.547, вместо в границите на имот с идентификатор 68134.2048.548. Съгласно представената към заповедта скица проект 15-274419/19.03.2020 г. засегнати от заявеното изменение на кадастралната карта са имоти с идентификатори 68134.2048.547 и 68134.2048.548, като на основание чл. 26, ал. 1 от АПК за започналото административно производство са били уведомени всички заинтересовани лица, вписани в кадастралния регистър за собственици на засегнатите имоти, включително и лицето П. Петров. Във връзка с така направеното уведомяване с възражение 02-368/10.04.2020 г. Р. Миланова Петрова и П. Петров са изразили изрично несъгласие с процедираното изменение. В съответствие с представената по делото административна преписка, както с представеното в хода на съдебното производство удостоверение за наследници изх. РСЦ20-ДИ11-311/14.12.2020 г. на Н. Зидаров, като собственик на имот с идентификатор 68134.2048.547 се легитимира И. Цанова, а за имот с идентификатор 68134.2048.548 като собственици се легитимират Р. Миланова Петрова, П. Петров, М. Миланов, Б. Зидарова, М. Цветкова-Пейчева, Е. Зидаров, П. Зидаров и М. Зидарова. В хода на първоинстанционното производство е била допусната и приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която при извършено от вещото лице замерване е установено, че площта, заключена между цифрите 8-3-4-7-8 по скицата на вещото лице на стр. 74 по гр. дело 15785/2017 г. по описа на СГС, е в размер на 10 кв. м., а не на 22 кв. м., което и съответства на предложената от И. Цанова Кънова скица - проект 01-30235/21.01.2020г. За да отмени оспорената заповед Административен съд София град е приел, че същата е издадена от компетентен административен орган, но в противоречие с приложимите материално-правни норми. Позовавайки се изцяло на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съдът приема, че точното местоположение на линията т. 7 т. 4 /съществуваща на място ограда/, посочена в съдебното решение на СГС, минава по такъв начин между двата имота, че размерът на площта между нея и линията, по която минава кадастралната граница, нанесена в кадастралната карта /между т. 3 и т. 8/, е 10 кв. м., а не 22 кв. м., което разминаване се дължи на неточното измерване на площта, направено от вещото лице, изготвило експертизата пред СГС. Прието е още, че при противоречие между определената граница между имот 547 и имот 548, която минава по линията между т. 4 и т. 7 от експертизата към решението на СГС, и площта, посочена в съдебното решение на СГС, водеща е границата, като този извод произтича от разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗКИР, според която поземлен имот е част от земната повърхност, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост. С оглед на това съдът приема, че меродавни за индивидуализиране на имота са неговите граници по документите за собственост, а не площта, заключена между тях, поради което обоснова извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. По така постановеното решение първоинстанционният съд е допуснал, на основание чл. 175 от АПК, поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, като е добавил текст за връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление вх. 01 - 30235 от 21.01.2020г. на И. Цанова в съответствие с мотивите на решението. За да постанови определението съдът е приел, че макар и в мотивите на решението си изрично да е посочил, че преписката следва да се върне на ответника за ново произнасяне, то липсва диспозитив в този смисъл. Така постановеното съдебно решение и съдебно определение са недопустими. Производството пред административния съд е протекло без участието на надлежна страна, която е следвало да бъде конституирана по реда на чл. 153, ал. 1 във връзка с чл. 154, ал. 1 АПК. От събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства се установява, че засегнати от заявеното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, което е отказано с оспорената заповед, са имоти с идентификатори 68134.2048.547 и 68134.2048.548, като имот с идентификатор 68134.2048.547, съставляващ УПИ ХХVIII 547, кв. 2, е собственост на И. Цанова Кънова, а имот с идентификатор 68134.2048.548, съставляващ УПИ III 548, кв. 2, е съсобственост на Р. Миланова Петрова, П. Петров, Б. Зидарова, М. Миланов и наследниците на починалия на 18.11.2020 г., след издаване на заповедта, Н. Зидаров - М. Цветкова-Пейчева, Е. Зидаров, П. Зидаров и М. Зидарова. В административното производство, видно от приложената по делото административна преписка по издаване на оспорената заповед, са участвали собственика на имот с идентификатор 68134.2048.547 заявител в производството, и всички съсобственици на имот с идентификатор 68134.2048.548, в това число и съсобственика П. Петров, който заедно с другия съсобственик Р. Миланова Петрова са депозирали и възражение вх. 02-368/10.04.2020 г. пред СГКК гр. София срещу започналата процедура. Въпреки, че административният орган при изпращане на преписката до съда е посочил всички заинтересовани лица в изготвения списък на заинтересованите лица в производството по издаването на административния акт, в това число и П. Петров, съдът не е конституирал последният и той не е участвал като заинтересована страна в съдебното производство в нарушение на разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от АПК. В тази връзка следва да се има предвид също така, че П. Петров е участвал, в качеството си на ищец, в съдебното производство по гр. дело 15785/2017 г. по описа на СГС, с постановеното по което решение той и заинтересованата страна Р. Миланова Петрова са признати за собственици на 1/4 идеална част от реална част от поземлен имот, разположен в защрихованата в оранжево част в т. т. 8, 3, 4, 7 и 8 от скицата на вещото лице на стр. 74 от делото, с площ от 22 кв. м., неправилно заснета в границите на имот с идентификатор 68134.2048.547. Именно във връзка и с цитираното съдебно решение заявителката И. Цанова Кънова е инициирала процесното административно производство. Административният съд е конституирал в съдебното производство като страни оспорващия, административният орган, издател на акта, и част от заинтересованите лица, включително и наследниците на починалия след издаването на заповедта Н. Зидаров, без обаче да конституира касатора П. Петров. В качеството си на едни от съсобственици на засегнатия с процесното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри имот с идентификатор 68134.2048.547, П. Петров, безспорно имащ качеството на заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР и като такъв взел участие в административното производство, е следвало да бъде конституиран в съдебното производство, тъй като решението се ползва с обвързваща сила за страните по реда на разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК, от която произтичат и последващите им процесуални права. Служебното конституиране на всички страни по делото, включително и заинтересованите, е процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство и решението, постановено при неучастието на заинтересовани страни по реда на чл. 153, ал. 1 във връзка с чл. 154, ал. 1 от АПК, подлежи на обезсилване като недопустимо, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Въпреки, че в касационната жалба не е направен довод или оплакване за недопустимост на решението, нито искане за обезсилването му поради наличие на такъв порок, при касационната проверка на решението съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК. Поради това и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което се конституира надлежно визираната по-горе заинтересована страна в процеса, изрично посочена от административния орган в приложения по делото списък на заинтересовани лица /стр. 8 от адм. дело 7348/2020 г./. Недопустимостта на съдебното решение води и до недопустимост на постановено от съда, на основание чл. 175 от АПК, определение 1860 от 16.03.2021 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение 915 от 16.02.2021 г. по адм. дело 7348 по описа за 2020 г. на Административен съд София град. При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, съдът следва да се произнесе и по претенциите за разноски пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 във връзка с чл. 218, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,