Решение № 5616 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11868/2015 г.

Решение № 5616 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11868/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на: М. Д. Д., С. Ч. Д. и Е. М. Д., всички чрез пълномощника им - адв. Даниела Минчева, против решение № 5006/15.07.2015 г. по адм. дело № 12449/2014 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците: началника на СГКК - София и кмета на р-н "Витоша" при СО, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Ответницата: Д. П. С.-К. лично и чрез пълномощника й - адв. Кривинска, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Ответницата: М. А. П., редовно призована, не се явява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е уважил жалбата на Д. П. С.-К. и е отменил Заповед № 18-12445/30.09.2014 г. на началника на СГКК-Павлово при АГКК-София, като незаконосъобразна. Със заповедта, на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 4 от ЗКИР, е одобрено изменението на КККР на гр. София, СО, одобрена със заповед от 11.01.2011 г. на ИД на АГКК-София, съгласно скица-проект, изразяващо се в: 1/ заличаване на обекти в КККР: поземлени имоти с идентификатори накрая 482, 483 и 2542; 2/ промяна в границите на съществуващи обекти: поземлени имоти с идентификатори накрая 2600 и 2606, представляващи улици; 3/ нанасяне границите на ПИ с идентификатор накрая 3334 в съответствие с границите на УПИ I-3168, кв. 7 по РП на м."в. з. Американски колеж - Малинова долина 2Б", р-н "Витоша", одобрен през 1960 г. и изменен през 1979 г.; 4/ нанасяне на нови обекти в КККР, на мястото на заличените: ПИ с идентификатор накрая 3334 / бивш 483/, с площ от 1380 кв. м., собственост на С., М. и Е. Д., по нот. акт № 85/2007 г.; ПИ с идентификатор накрая 3335 /бивш 482/, с площ 2372 кв. м., собственост на Д. П. С.-К., по нот. акт № 89/2011 г.; и ПИ с идентификатор накрая 3336 /бивш 2542/, с площ 1344 кв. м., собственост на М. А. П., по нот. акт № 21/1996 г. За да отмени заповедта съдът е приел, че същата е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, което я прави незаконосъобразна. За съда оспорващата, като съсобственик на ПИ 482, не е била уведомена и не е взела участие в административното производство, в нарушение на чл. 26 и чл. 34 от АПК, като е била лишена и от възможността да представи възражения и доказателства, които да бъдат обсъдени от органа преди издаване на заповедта. Освен това съдът е приел, че между оспорващата и вписаните собственици на ПИ 483 е налице спор за материално право по отношение частта от имот 482, която се взима и включва в ПИ 483, с нов идентификатор накрая 3334, както и между нея и собственика на ПИ 2600 и ПИ 2606, към които имоти също се включват части от имота на оспорващата. Според съда този спор, по аргумент от чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, следва да бъде решен предварително по общия исков ред, след което на основание влязлото в сила съдебно решение на гр. съд, се пристъпи към исканото изменение. Решението е правилно. Заповедта за изменение на КККР е издадена при действието на ЗКИР /изм. ред. Д. в. бр. 49/13.06.2014 г./, в хипотезата на допусната грешка при одобряване на първоначалната КККР за местността от 2011 г., тъй като вместо по одобрения и влязъл в сила кадастрален и регулационен план от 1960 г., изменен 1979 г., границите на процесните имоти са заснети по неодобрения кадастрален план от 1976 г., който не може да служи като основа при определяне границите на поземлените имоти. Това изменение обаче, при наличието на грешка, каквато в случая е установено че съществува, би могло да се извърши при отсъствие на спор за материално право между собствениците на поземлените имоти, засегнати от процесното изменение. Съгласно чл. 54, ал. 2 от ЗКИР /ред. Д. в. бр. 49/2014 г./ когато грешката е свързана със спор за материално право, тя се отразява в комбинирана скица и се отстранява в КККР на недвижимите имоти, въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред. В случая правилно е прието, че такъв спор съществува между ответницата по касация Д. С.-К., като съсобственик на ПИ 482 / нов № 3335/ и касаторите, като вписани собственици на ПИ 483 / нов № 3334/, тъй като по скица на изменението, а и от заключението на СТЕ, е установено, че с изменението част от първия имот е включен в площа на втория, като се променя и имотната граница между двата имота, водещо до намаляване площа на ПИ 482. По нот. акт за собственост № 89/2011 г. на СВ-София, ответницата Д. С.-К. е собственик на ПИ 482, целият с площ от 2 812 кв. м., а с изменението площа на имота й се намалява на 2 372 кв. м. В това намаление са включени и площите от имота, които с изменението се включват към имоти 2600 и 2606 - улици, собственост на кметство "Витоша" при СО. При наличие на нот. акт за собственост, пък било и констативен, за ПИ 482 / нов 3335/, с площ от 2 812 кв. м., органа по кадастъра, не би могъл да одобри исканото изменение в КККР, засягащо имоти 482, 483, 2542, 2600 и 2606, без да му бъде представено съдебно решение по чл. 54а, ал. 1 от ЗКИР, относно разрешен спор за материално право по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР между искащите изменението и собствениците на имот 482, в случая ответника Д. С.-К. Разрешаването на този спор е от компетентност на обшия граждански съд, а заповедта за изменение, като преждевременно издадена, при липса на такова съдебно решение, правилно е отменена като незаконосъобразна. По тези съображения касационната жалба се явява неоснователна. Оплакванията в нея са относими към заповедта за първоначално одобряване на КККР, а в случая предмет на оспорване е нейното изменение, за което съдът правилно е установил, че липсват законовите предпоставки, по аргумент от чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. При този изход и направеното искане, касаторите дължат на ответника С.-К. направените разноски за касационната инстанция в размер на 400 лева за адвокат, съгласно представения договор за правна помощ и списък за разноски. Разноските пред първата инстанция са присъдени с обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение