Решение № 7023 от 7.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 892/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 405а, ал. 7 от Кодекса на труда (КТ). Образувано е по касационна жалба от Дирекция Инспекция по труда Варна, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт Р. Боянова, против Решение 1360/20.10.2023 г., постановено по адм. дело 1080/2023 г. по описа на Административен съд Варна, с което по жалба на ДЕС И КО 1 ООД е отменено Постановление от 28.02.2023 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, издадено от инспектор в дирекция Инспекция по труда Варна, с което на основание чл. 405а, ал. 1 КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между А. П. П., изпълняваща длъжност продавач - консултант и работодателя ДЕС И КО 1 ООД. Наведените в жалбата възражения относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на събраните доказателства, обусловили неправилно приложение на нормата на чл. 405а, ал.1 КТ, във вр. чл.1, ал.2 КТ, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т.3, пр.1 и пр.2 АПК. В касационната жалба е формулирано искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с който да се отхвърли първоначалната жалба срещу издадения административен акт. Ответникът ДЕС И КО 1 ООД, представлявано от управителя Ж. Желязков, чрез адв. М. Иванов, в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът А. П. П. не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 28.02.2023 г., издадено от инспектор в дирекция Инспекция по труда Варна, с което на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ, е одобрено съществуването на трудово правоотношение между лицето А. П. П., изпълняваща длъжността продавач - консултант в магазин за хранителни стоки Нашият магазин в гр. Варна, ул. Блян 5 и работодателя ДЕС И КО 1 ООД със седалище и адрес на управление гр. Провадия, [адрес], ЕИК 200547128, представлявано от управителя Ж. Желязков. В оспорения административен акт, на основание чл. 405а, ал. 4 от КТ е предписано работодателят ДЕС И КО 1 ООД да предложи на работника А. П. П. сключване на трудов договор. От събраните по делото доказателства се установява, че на 28.02.2023 г. служители на Дирекция Инспекция по труда Варна са извършили проверка в обект магазин за хранителни стоки Нашият магазин , находящ се в гр. Варна, ул. Блян , 55, относно спазване на трудовото законодателство, както и проверка по документи на 08.03.2023 г., при които са констатирали нарушения, включително, че не е документирано провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на А. П., както и че работодателят не е осигурил информация за условията и реда за прекратяване на трудовия договор съгласно разпоредбите на КТ, като са дадени задължителни предписания със срок на изпълнение 30.03.2023 г. В преписката са приложени Вътрешни правила за работната заплата в дружеството, Правилник за вътрешния трудов ред, както и заповед 13/01.02.2022 г. за определяне на работното време на служителите в дружеството, видно от което е въведено работно време 8 часа: от 09:00 до 18:00, със 60 минути почивка за хранене. Констатирано е още, че ДЕС И КО 1 ООД, в качеството си на работодател на 28.02.2023 г. е допуснал до работа лицето А. П. на длъжност продавач - консултант да изпълнява трудовите си функции в обект магазин за хранителни стоки Моят магазин в гр. Варна, преди да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по възникналото трудово правоотношение. А. П. е подписала декларация, в която е отразена длъжността, място на полагане на труд, работно време от 10:30 до 17:00, както и размер на получаваното трудово възнаграждение 1600 лв. и липса на сключен трудов договор. В хода на съдебното производство са събрани гласни доказателства, като показания е дал свидетелят Д. Ж., управител на дружеството, и обяснения заинтересованата страна А. П., които са кредитирани като достоверни. От показанията на Желязков се установява, че за обекта в кв. Възраждане е търсен продавач - консултант , имало е поставена обява на вратата, на която е било описано и трудовото възнаграждение в размер на 1600 лева. Твърди, че за първи път е видял Петкова, когато последната е влязла в магазина и е попитала дали обявата е актуална и дали може да кандидатства. Двамата са се уговорили Петкова да отиде в магазина на следващия ден в 10 часа, с намерения да й бъде разяснено в детайли характера на трудовата дейност, работно време, почивки, изисквания за заемане на длъжността. А. П. потвърждава горното и твърди, че поради интерес за работа в магазина за хранителни стоки е посетила същия сутринта на 28.03.2022 г., около 10:30 ч., за да се запознае с работния процес. Съгласно обясненията й в деня на проверката тя не е обслужвала клиенти, стояла е отстрани, не е давала документи и не се е договаряла за конкретни условия за труд, а само се е запознала със съпругата на управителя, която и е разяснила процеса на работа, докато е обслужвала клиенти. Попълнила е декларацията с помощта на проверяващите, т.к. не била много запозната, а и за пръв път попълвала подобна декларация. След тази дата не е работила в магазина и не е проявявала допълнителен интерес към длъжността. След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд намира, че обжалваното предписание е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, без да са изяснени относимите обстоятелства в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Посоченото нарушение е съществено и е довело до неправилно приложение на материалния закон. По делото не са събрани достатъчно доказателства, от които по безспорен и категоричен начин да се направи обоснован извод, че се касае за предоставяне на работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повтаряемост за определен период от време, на определено място на работа, при определено работно време. Няма данни, нито доказателства за извършвана трудова дейност от А. П. в дружеството преди датата на проверката. При анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства е формиран решаващ извод, че безспорно и категорично е установено присъствието на Петкова в обекта в деня на проверката, но целта й е била да се запознае с характера на работата, за която е била налична обява на вратата на самия обект, с работно време, доставки, заявки, начин на работа. Петкова категорично заявява, че не е работила, не е обслужвала клиенти, а в магазина е работила единствено съпругата на управителя. Поради това не може бъде направен еднозначен и обоснован извод за съществуване на индивидуално трудово правоотношение с характеризиращите го белези. Върховният административен съд шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд Варна, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Първоинстанционният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. От фактическа страна по делото не е спорно, че към момента на извършената проверка от контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" Варна, А. П. се е намирала в хранителен магазин Нашият магазин . Спорният по делото въпрос е обусловен от преценка дали тя е изпълнявала трудова дейност в обекта на "ДЕС И КО 1" ООД на 28.02.2023 г. Релевантни към предмета на спора са обстоятелствата досежно квалификацията на отношенията при предоставяне на работна сила при съществуване на всички елементи на трудовото правоотношение между работник и работодател и съответно налице ли е допуснато от работодателя нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, като материалноправно основание за издаване на предписание по чл. 405а, ал. 4 КТ към работодателя да предложи на работника сключването на трудов договор. Приложението на разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 КТ е обусловено от наличието на отношения при предоставяне на работна сила в нарушение на нормата на чл. 1, ал. 2 КТ. При формирането на извод, съобразно който правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа по своя характер е трудово, следва да бъде установено устно или писмено договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1 КТ: място и характер на работа, времетраене на работата, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Правилен е изводът на съда, че в конкретния случай не може да се направи извод, че е имало престиране на работна сила в изпълнение на трудови функции, за да се обоснове наличието на основание за квалифицирането на правоотношението като трудово. Правилно първоинстанционният съд е приел, че органите на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна не са събрали необходимите доказателства относно съществуването на реално възникнало трудово правоотношение. Процесното постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като не са спазени изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК. В провелото се съдебно заседание на 25.09.2023 г. Петкова е заявила, че не е имала уговорка да работи, не е давала документи и не се е договаряла за конкретния условия за работа, имала е интерес от работата, но впоследствие се е отказала. Установените противоречия в обстоятелствата, описани в административния акт и декларацията на А. П. относно установеното работно време, продължителност, начало и край на работния ден също водят до заключението за липса на трудово правоотношение. Това се допълва и от показанията на разпитания свидетел, от които става ясно, че П. е била в магазина за да търси работа, но не и че към момента на проверката е упражнявала трудова дейност. Правилно първоинстанционният съд е приел, че по своя характер подписаната декларация представлява частен свидетелстващ документ, поради което ако и да представлява допустимо в административното производство доказателство, съгласно чл. 43 от АПК, във връзка с чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, тази декларация не притежава обвързваща материална доказателствена сила и съответно не е достатъчна за доказване, при условията на пълно главно доказване, на характера на съществуващото към момента на проверката правоотношение. В случая постановлението по чл. 405а, ал. 1 КТ е издадено, без да е установено фактически съществуващо правоотношение между "ДЕС И КО 1" ООД, представлявано от управителя Ж. Желязков и А. П. като "продавач - консултант" в обект хранителен магазин Нашият магазин , намиращ се на адрес: гр. Варна, ул. Блян , 55, което на основание чл. 1, ал. 2 КТ да бъде оформено като трудово. Предвид изложените съображения, Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, своевременно заявената от ответника по касация - "ДЕС И КО 1" ООД акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна. Съдебните разноски за възнаграждение за един адвокат, дължими от бюджета на органа издател на отменения акт Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, следва да бъдат определени, съобразно представените доказателства за реалното им извършване, обективирани в договор за правна защита и съдействие от 30.11.2023 г. и списък по чл. 80 ГПК във вр. чл. 144 АПК, в размер на 1 000 (хиляда) лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 - ра, изр.1 во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,