Решение № 9875 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 539/2011 г.

Решение № 9875 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 539/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Стефан Николов Казаков от гр. Габрово срещу решение № 965/13.12.2010 г., постановено по адм. дело № 59/2010 г. по описа на Административен съд, София-област, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 37/25.09.2009 г. на зам.-началника на Митница - Калотина, потвърдено с решение № РМ 4407-0458/37 от 18.11.2009 г. на директора на РМД - гр. София за определени публични задължения в общ размер от 2 403,97 лв., от които мито в размер на 457,78 лв., ДДС в размер на 746,19 лв. и такса гуми в размер на 1 200 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът е дал вяра на документи, които не е следвало да приобщава към доказателствата по делата, а именно транзитна декларация ЕАД № 6128/22.10.2006 г. и спесификация на стоките, тъй като тези документи били оспорени от касатора. Сочи на допуснати нарушения на ГПК от съда по повод оспорването на документите. Неправилно касатора счита, че съдът е приел, че транзита не е бил приключен поради неприключената сръбска транзитна декларация. Твърди, че липсата на акт за установяване на административно нарушение обуславя липсата на състава на чл. 233, ал. 1 ЗМ. Неправилно съдът бил приел, че непосочването на правилното правно основание в акта не е порок, позовавайки се на ТР № 16/1975 г. позовава се на разпоредбите на ЗАП (отм.). Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба, която в съдебно заседание се поддържа от адв. Кирил Груев, който е представил писмени бележки. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на решението на митническия орган и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба началникът на Митница - Столична, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът правилно е преценил доказателствата по делото, както и че не са събрани по делото доказателства за факти и обстоятелства, оборващи извода, че стоката не е била въведена на на митническата територия на Република България. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Административен съд, София-област е бил сезиран с жалба от Стефан Казаков срещу посоченото по-горе решение на митническия орган за определените му публични задължения - мито, ДДС и такса гуми. Съдът е приел, че от представената сръбска транзитна декларация ЕАД № 6128/22.10.2006 г., която е подпечатана от сръбските митнически власти и я прави официален документ, е установено, че Казаков е преминал през сръбската граница (митнически пункт мост Бачка Паланка) с микробус, превозвайки 240 автомобилни гуми и 10 бр. Косачки. Съдът е приел като неразделна част от транзитната декларация представената спесификация, в която посочените в декларацията стоки са индивидуализирани по количество, стойност за обща сума 1 060 евро. Съдът не е възприел твърденията на Казаков, че процесните стоки е продал на сръбска територия, тъй като за това не са ангажирани никакви доказателства. Показанията на свидетеля Русанов, некредитирани от съда, че при преминаването на сръбската граница микробусът на Казаков е бил празен, тъй като според съда този свидетел е предубеден и заинтересован, тъй като по същото време и пред същия съд води подобни дела срещу решения на Митница - Столична. Съдът е счел, че в тежест на жалбоподателя е било да докаже, че е приключил режима транзит, оформен от сръбските митнически власти, но такова доказване не е проведено. На основание чл. 199, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗМ според съда е възникнало вносно митническо задължение за неправомерно въвеждане на стоки на нашата митническа територия. Относно размера на публичните вземания, съдът е приел, че те правилно са определени. Обжалваното решение е правилно постановено. По несъмнен начин е установено по делото, че на 22.10.2006 г. на сръбската граница на митнически пункт мост Блачка Паланка Стефан Казаков е преминал с микробус, превозвайки стоки - втора употреба от Австрия. За целта е съставена транзитна декларация на същата граница ЕАД № 6128/22.10.2006 г., придружена от спесификация и от тях се установява, че Казаков е превозвал 240 бр. автомобилни гуми и 10 бр. косачки. Тази транзитна операция не е била приключена на българската митническа територия и затова и административният орган и впоследствие и съда законосъобразно са приели, че е налице неправомерно въвеждане на стоки, подлежащи на обмитяване. Твърденията на касатора, че процесните стоки той е продал на сръбска територия са неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото. Разпита на свидетеля Русанов правилно е възприет от съда като недостоверен, а свидетелят за заинтересован от изхода на делото, тъй като и той водил подобни дела в същия съд срещу същия митнически орган. Видно от данните по административната преписка с писмо, изх. № 4416/0502 от 04.09.2009 г. на началника на Митница - Калотина е информиран директора на РМД - гр. София за лица, включително за свидетеля Русанов и касатора Казаков, че са въвели стоки на митническата територия на страната, които не са обмитени. Наред с това обстоятелствата, за които е бил разпитван свидетеля, е следвало да се установят с писмени документи - неприключване на транзитна декларация поради продажба на стоките преди преминаването на българската граница. Неоснователни са оплакванията относно производството по оспорване, открито в съдебното производство пред първоинстанционния съд на транзитната декларация и спесификацията. Транзитната митническа декларация е подписана и подпечатана от сръбски митнически власти, което удостоверява стоките, които транзитно преминават през тази граница. В този смисъл тази декларация от момента на подписването и подпечатване на митнически орган на Република Сърбия става официален документ, който се ползва с материална доказателствена сила. Касаторът не е представил насрещни доказателства, които да разрушат тази доказателствена сила. Твърденията му не са подкрепени с никакви доказателства. Касаторът не оспорва, че в микробуса са били натоварени процесните стоки, но твърденията му, че те са продадени още на сръбска територия не съответстват на доказателства по делото и затова са неоснователни и голословни. Обстоятелството, че на сръбската граница е съставена митническа транзитна декларация сочи, че стоките са били под митнически режим транзит, а не са продавани на сръбска територия. Транзитирането на стоките означава, че те са били въведени на митническата територия на страната, но митнически режим не е деклариран. Несъставянето на акт за административно нарушение не означава, че обмитяването на стоките на основание чл. 199, ал. 3, т. 1 и ал. 1, т. 3 ЗМ е извършено незаконосъобразно. Относно определения размер на публичните задължения, правилно първоинстанционният съд е приел, че те са определени на основание чл. 35, ал. 1 ЗМ по стойността, на която стоките са закупени с цел износ за България, като по отношение на автомобилните гуми и определената такса гуми са спазени разпоредбите на Митническата тарифа, която е била в сила за 2006 г., както и ПМС № 137/1999 г. и тарифата към него. Относно посоченото правно основание в решението на митническия орган, оспорено пред административния съд, последният правилно е приел, че грешката в правното основание е санирана в решението на горестоящия административен орган. Този пропуск не е съществен и сам по себе си не води до отмяна на индивидуалния административен акт. Наистина към момента на възникване на вносното митническо задължение - октомври 2006 г. България още не е била член на Европейския съюз, поради което позоваването на Регламент (ЕИО) № 2913/92 г., а не на съответната разпоредба от българския митнически закон е било неправилно, но този порок не е съществен и не води до отмяна на постановения административен акт. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора нарушения, водещи до отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,