Решение № 10033 от 26.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4143/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница София, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Т. Попгеоргиева, против Решение 1056/16.02.2024 г., постановено по адм. дело 11007/2023 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отменено Решение P3M-5800-849/32-173619/10.05.2023 г., издадено от директора на ТД Митница София, и Агенция Митници е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 898,00 лева.

В касационната жалба се излагат доводи неправилност на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено процесуално нарушение и при необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва изводите на съда, че при определяне на новата митническа стойност (МС) на декларираните стоки под 1 и 3 митническия орган (МО) не е следвало да ползва получената по линия на международното сътрудничество информация, представляваща официален документ, от който безспорно се установявала действителната продажна цена на процесните автомобили, декларирана при износа от САЩ. Изложени са подробни съображения за пропуска на съда да изследва и обсъди относимите в тази връзка писмени доказателства. Наред с това е посочено, че след анализ на възможността за определянето на МС при последователно прилагане на вторичните методи, регламентирани в чл. 74, § 2 от б. а до б. г от Регламент (ЕС) 952/2013 г., митническият орган обосновано е преминал към резервния метод по чл. 74, § 3 от МКС, определяйки новата МС на база на наличните данни на територията на Съюза, получени по линия на международното сътрудничество от Американската служба Митници и гранична охрана , представляващи електронна информация за износ Electronic Export Information от системата на Американската Служба Митници и гранична охрана за превозни средства, декларирани за износ в САЩ с местоназначение митническата територия на Съюза. В заключение моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ, и вместо него - да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения митнически акт. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Ответникът по касационната жалба М. Н. М., чрез своя процесуален представител - адв. Г. Горанов, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище и в открито съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция съгласно представен договор за правна защита и съдействие.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на Решение P3M-5800-849/32-173619/10.05.2023 г., издадено от директора на ТД Митница София към Агенция Митници , с което на основание чл. 29 във връзка с чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ), чл. 48, чл. 70, чл. 74, § 3, чл. 77, § 1, б. а , § 2, чл. 85, § 1, чл. 101, § 1, чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013, чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) и чл. 59, ал. 1 от АПК, е определена нова МС за стока 1 в размер на 7 936,85 лева и на стока 3 в размер на 14 902,05 лева, вследствие на което са определени митнически задължения за двете стоки общо в размер на 3 575,10 лева, от които мито в размер на 1 117,22 лева и ДДС в размер на 2457,88 лева. Като длъжник за заплащане на посочените задължения е определен М. Н. М..

Според фактическите установявания на АССГ на 03.07.2020 г. с митническа декларация (МД) с MRN 20BG005808035770R9 М. Н. М. е декларирал за поставяне под митнически режим допускане за свободно обръщение стока 1 употребяван лек автомобил - катастрофирал, марка: Nissan , модел Pathfinder , шаси 5N1AR2MN0EC641369, тип: бензин, цвят: черен, работен обем - 3000 куб. см., мощност на двигателя: 231.0 KC/DIN, бр. места: 5, с декларираната цена на стоката 3600 USD и МС 6 268,68 лева, и стока 3 - употребяван лек автомобил - катастрофирал, марка: Jeep , модел Wrangler , шаси 1J4GB39159L718476, тип: бензин, цвят: червен, работен обем - 3800 куб. см., мощност на двигателя: 202.0 KC/DIN, бр. места: 5, с декларираната цена на стоката 3100 USD и МС 5398,03 лева.

Установено е, че с оглед възникнали съмнения относно действителната цена на стоките е извършена последваща проверка, като с писмо с peг. 32-435157/13. 12. 2022 г. на М. е дадена възможност да вземе становище и да представи допълнителни доказателства за действителната цена на внесените автомобили. Доколкото в отговор лицето е посочило, че всички необходими документи са били представени, съмненията на митническите органи относно действителната цена на автомобилите не са отпаднали и с митническия акт е извършена корекция на посочените данни в МД, като е съобразена информацията, предоставена от митническата администрация на САЩ в отговор на направена последваща проверка по линия на международното сътрудничество със съдействие на Департамент на САЩ по вътрешна сигурност, и в резултат е определена нова МС за стока 1 в размер на 7 936,85 лева, а за стока 3 - в размер на 14 902,05 лева, вследствие на което са определени и митнически задължения за двете стоки в общ размер, възлизащ на 3 575,10 лева.

При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното:

На първо място съдът е приел, че неправилно административният орган е игнорирал определената на база представените документи за продажба стойност, определяйки вместо това нова МС на внасяните автомобили, при съобразяване единствено с получената от митническата администрация на САЩ информация. АССГ е намерил, че това е така, защото в писмото, съдържащо информацията, се сочат различни лица за износител и за получател на стоката.

На следващо място е прието, че при определянето на новата МС не е спазена задължителната последователност, посочена в чл. 74 от МКС. Според съда органът е изложил общи мотиви за неприложимостта на методите по чл. 74, § 2 от МКС. Наред с това методът, използван за определяне на МС, според съда е неприложим по причина, че данните, съдържащи се в писмото на митническата администрация на САЩ, макар и формално да касаят същите автомобили, се отнасят до други лица за износител и получател. Отсъствието на установени конкретни данни за развили се впоследствие други взаимоотношения е довело съда до извода, че неправилно представените документи за покупката на автомобилите от страна на М., доказващи декларираната МС, не са били взети предвид.

При тези мотиви административния съд е отменил процесния административен акт.

Решението на Административен съд София град е неправилно.

По делото няма спор за факти, наличните такива, послужили за издаването на оспорения митнически акт, са подробно възпроизведени в мотивите на съдебното решение. От страна на първоинстанционния съд правилно е очертана правната рамка на спора и е направено тълкуване на относимите правни разпоредби. С оглед на становищата и позициите на страните правилно е очертан и спорният въпрос при издаването на оспорения акт правилно ли е приложен материалния закон. Даденият отрицателен отговор от страна на първоинстанционния съд не се споделя от настоящата съдебна инстанция, която го намира за необоснован на фактите по делото и при неправилно тълкуване и прилагане на закона.

В съответствие с материалния закон съдът е описал методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 съдът е посочил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 МКС.

Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г , докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, те могат да отхвърлят декларираната цена.

В случая първоинстанционният съд е приел, че оспореният митническия акт е незаконосъобразен на две самостоятелни основания :

• неправилно административният орган е игнорирал определената на база представените документи за продажба стойност, определяйки вместо това нова МС на внасяните автомобили, при съобразяване единствено с получената от митническата администрация на САЩ информация;

• при определянето на новата МС не е спазена задължителната последователност, посочена в чл. 74 от МКС.

Тези негови изводи не могат да бъдат споделени.

От данните по делото е видно, че в конкретния случай основателните съмнения на митнически орган по смисъла на чл.140,§1 от цитирания по-горе регламент са обосновани с това, че по линия на международното сътрудничество е получена информация от компетентните власти на изпращащата държава САЩ, че цената на въпросните два броя МПС, декларирани при изнасянето им от САЩ е различна от декларираната цена при вноса. Цената на стока 1 - катастрофирал употребяван автомобил, марка: Nissan в митническата декларация за износ е в размер на 4558 щатски долара, а според подадената митническа декларация MRN 20BG005808035770R9/03.07.2020г. същата е посочена в размер на 3 600 щатски долара. Цената на стока 3 - катастрофирал употребяван автомобил, марка: Jeep в митническата декларация за износ е в размер на 8 588 щатски долара, а според подадената митническа декларация MRN 20BG005808035770R9/03.07.2020г. същата е посочена в размер на 3 100 щатски долара. Освен това е констатирано несъответствие в декларациите между лицата посочени за износител/изпращач и вносител/получател. Прието е, че цената на автомобила не може да бъде определена чрез способите, посочени в чл.70,§2 от Регламент (ЕС) 952/2013, поради което се е използван резервният метод, посочен в чл.70,§3 от същия регламент чрез извършване на оценъчна експертиза от вещо лице.

Изводите на административния съд, че неправилно административният орган е игнорирал определената на база представените документи за продажба стойност, определяйки вместо това нова МС на внасяните автомобили, при съобразяване единствено с получената от митническата администрация на САЩ информация, не споделят от настоящия съдебен състав този извод.

С подадената митническа декларация задълженото лице е посочило пазарна стойност на внесения автомобил марка Nissan в размер на 3 600 щатски долара, а за автомобил, марка: Jeep в размер на 3100 щатски долара. За доказване стойността на автомобилите са представени фактури 10129 и 10130 от 08.05.2020г., издадени от PRECISION EXPORT LLC, които не съдържат подписи и печати. Липсват други доказателства договор или потвърждение от продавача за цената на покупко-продажбата или документ за плащане. Тъй като у митническия орган е възникнало съмнение относно декларираната пазарна стойност на автомобилите е извършен последващ контрол на декларирането на основание чл.48 МКС и чл.84, ал.1, т.1 ЗМ, като са изпратени документи и информация до Централното митническо управление на Агенция Митници за иницииране на проверка по линия на международното сътрудничество, при която е следвало да бъде установено автентичността на документите, представени пред митническия орган при декларирането на стоката при поставянето й под режим допускане за свободно обръщение и дали декларираната стойност е последната договорна стойност на стоките, предадени за износ с местоназначение митническата територия на Съюза непосредствено преди въвеждането им в посочената територия. В тази връзка е било отправено запитване от Агенция Митници до Департамента на САЩ за вътрешна сигурност, за предоставяне на информация и документи за автомобили, изнесени от САЩ и допуснати до свободно обръщение в България. В тази връзка, в приложение на писмо 32 340658/07.10.2022г., американските митнически органи са предоставили сканирани документи, представляващи електронна информация за износ /Elektronic Export Informаtion/ от системата на Американската служба Митници и гранична охрана за превозни средства, декларирани за износ в САЩ с дестинация Република България. Съгласно информацията, въпросните Elektronic Export Informаtion са американския еквивалент на европейската митническа декларация за износ и съдържа данни както за декларираната стойност на превозното средство при износа, така и за страната за местоназначение. Според същата информация, декларираната цена при износа на автомобил марка: Nissan е в размер на 4 558 щатски долара /при посочени 3 600 щатски долара в декларацията в България/, а на автомобил, марка: Jeep е в размер на 8 588 щатски долара /при посочени 3100 щатски долара в декларацията в България/. Писмото и информацията, предоставени от американските митнически власти, представлява официален документ, получен по линия на международното сътрудничество, поради което съдържащата се в него информация притежава висока степен доказателствена стойност относно идентификацията на износната стока, както и декларираната от износителя/продавача стойност. Въпреки дадената му възможност, адресатът на акта не е оспорил така посочената стойност.

Представената към писмото на американските митнически власти износна декларация е частен документ, доказателствената стойност на която следва да се преценява съвкупно с всички останали доказателства по делото. Освен представените фактури 10129 и 10130 от 08.05.2020г., издадени от PRECISION EXPORT LLC, които не съдържат подписи и печати, по делото липсват други доказателства договор или потвърждение от продавача за цената на покупко-продажбата. Наред с това е констатирано различие между продавача по фактурите - PRECISION EXPORT LLC С и износителя/продавач по износната митническа декларация PRECISION AUTO GROUP LLI. С оглед така събраните доказателства по делото, настоящата съдебна инстанция намира, че следва да се кредитира въпросната износна декларация с аргументи, че тя не е оспорена от задълженото лице, че е подадено от лице, което не е заинтересовано от посочването на размера на покупната /пазарната цена/ - така или иначе за износителя/продавача не е възникват митнически задължения, че липсват данни за това каква цена е заплатил купувачът и кой в действителност е продавача - PRECISION EXPORT LLC посочен във фактурите или PRECISION AUTO GROUP LLI посочен като износител в износната митническа декларация.

Поради изложеното следва да се приеме, че наличието на основателни съмнения е доказано от административния орган при спазване на изискванията на чл.140 и чл.141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.

Не могат да бъдат споделени и аргументите на първоинстанционния съд, че при определяне на пазарната цена митническият орган е приложил неправилно материалния закон, тъй като при определянето на новата МС не е спазена задължителната последователност, посочена в чл. 74 от МКС.

При изследване на метода, регламентиран в чл.74,§2, б. а от регламента за наличие на идентични стоки административният орган е стигнал до извода, че не може да определи митническата стойност въз основа на такива, тъй като е невъзможно да се съпоставят характеристиките на превозните средства, състоянието при оформянето им, съответните щети, повреди, изминали километри и прочие данни. Посочено е, че за да се приложи методът трябва безспорно да бъде установено, че стоки с приети договорни стойности са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение: технически характеристики, произведени в същата държава, в която са произведени и декларираните стоки, допуснати за свободно обращение в същия момент или по същото време. В случая не е открита достатъчно изчерпателна информация за тези показатели. В резултата на проверката митническият орган не е установил стойности на стоки със същите характеристики, поставени под режим допускане за свободно обръщение в други митнически учредения на територията на Република България.

Административният орган е разгледал дали е възможно митническата стойност да се определи чрез следващия метод, регламентиран в чл.74, § 2, буква б). Посочено е, че след направена справка за продадени за ЕС и изнесени в същото или приблизително по същото време, както стоките, подлежащи на остойностяване и вече остойностени съгласно основния метод (договорната стойност), не са установени декларирани и приети митнически стойности за употребявани превозни средства по марка и модел, с първоначална регистрация, с описани повреди, с произход САЩ, внасяни в приблизително същия период от друг износител и от други дружества-вносители.

Административният орган е приел, че в случая е неприложим и третия метод за определяне на митническата стойност на стоките, регламентиран в чл.74, § 2, буква в) от Регламент (ЕС) 952/2013 поради това, че липсва база данни, за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки с повреди или дефекти, включително за идентични и сходни стоки. Посочено е, че внесените употребявани превозни средства или идентични или сходни внесени с повреди употребявани превозни средства се продават на територията на Съюза или държавата на вноса, обичайно след тяхното ремонтиране и тогава би следвало да бъдат приспаднати разходите за техния ремонт, за което също няма обективни данни. Посочено е, че за прилагането на този метод е необходимо да се установи сходност или идентичност, каквито в случая не са установени.

Прието е също, че в конкретния случай разпоредбата на чл.74, § 2, буква г) от Регламент (ЕС) 952/2013 също не може да бъде приложена, предвид на това, че няма представена информация от вносителя за себестойността на превозното средство от производителя.

Изложените в оспорения акт мотиви относно невъзможността да бъдат използвани вторичните методи за определяне на новата митническа стойност се споделят от настоящата съдебна инстанция. В случая няма спор, че процесните автомобил е такъв с щети, не се касае за серийни производствени дефекти (какъвто не е разглеждания случай), претърпените при ПТП или друга интервенция повреди водят до такива характеристики на засегнатия автомобил, които го отличават от всички останали автомобили от същата марка и модел, произведени или внесени по едно и също време с него. Затова повредите не позволяват извършването на съпоставка за идентичност или сходство с други автомобили от тази марка и модел, доколкото във всички случаи водят до определяне на такава стойност на автомобила, която е строго индивидуална и предопределена от спецификите на увреждането. Това обяснява невъзможността да се установят два автомобила с абсолютно едни и същи повреди като условие за определяне на митническата стойност по посочения по-горе ред.

Следва да бъдат споделени и аргументите на митническия орган за определяне на новата митническа стойност по реда на чл. 74, §3 МК, респ. липса на посочване на конкретен способ за определяне на новата митническа стойност. Тази разпоредба предполага по-голяма гъвкавост от страна на митническата администрация, като препоръката е да се използват разумни способи, които да кореспондират с принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, бележките към него и Глава 3 Стойност на стоките за митнически цели от Регламент (ЕС) 952/2013. Целта е новообразуваната митническа стойност в максимална степен да отразява действително направените от вносителя разходи за нейното придобиване.

Предвид изложеното, не могат да бъдат споделени мотивите на първоинстанционния съд, че новата митническа стойност е определена произволно и че административният орган не е положил дължимата грижа да определи новата стойност чрез извършване на съответни анализи и съпоставки на други внесени МПС от същия вид, модел, пробег, цвят, дата на производство и прочие.

На основание гореизложеното следва да бъде прието, че от страна на митническия орган е обосновано приложението на чл. 140, във вр. с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във вр. с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, поради което, като не е приета декларираната договорна стойност на процесната подадена от М. Н. М. митническа декларация MRN 20BG005808035770R9/ 03.07.2020г. и правилно е определена нова такава, въз основа на която са начислени държавни вземания, дължими от вносителя, в посочения в решението размер. По този начин директорът на ТД Митница София е постановил законосъобразен административен акт.

Като е приел друго и е отменил постановеното митническо решение, Административен съд София град е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал.1 АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на Агенция Митници в качеството си на юридическо лице, в състава на което влиза административният орган касатор, разноски по делото за 470 лв., включващи заплатена държавна такса и юрисконсулско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,