Решение № 3300 от 17.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8271/2016 г.

Решение № 3300 от 17.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8271/2016 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба от пълномощник на "И. И. Р. Е. И." ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. "Ц. О." №..., ет. ..., срещу решение № 931/16.05.2016 г. по адм. дело № 1839/2015 г. по описа на Административен съд Б., с искане за отмяната му, като неправилно. В съдебното заседание касационната жалба се поддържа от адв. Цветкова и адв. Чутуркова, по изложените в нея и пред съда съображения, като се претендира присъждане на разноски, съобразно приложен списък. Ответникът - Началник РДНСК - Югоизточен район, чрез юрк. Атанасова, оспорва жалбата, поддържа становището в депозирания писмен отговор по нея, с молба оспореното решение да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на разноските на дружеството - жалбоподател. Ответникът - Главен архитект на община Ц., не се представлява, не изразява становище в касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба, като насочена срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Предмет на оспорване пред АС-Б., по жалба на "И. И. Р. Е. И." ЕООД, е заповед № ДК-10-ЮИР 83/24.08.2015 г., с която Началникът на РДНСК-Югоизточен район, сезиран с постъпил на 12.08.2015 г. протест на прокурор от Окръжна прокуратура Б., на основание чл. 216, ал. 6 от ЗУТ, е прогласил нищожността на издадено от Главния архитект на община Ц. разрешение за строеж № 133/23.07.2009 г. за "жилищни сгради за сезонно обитаване и зони за обществено обслужване-зона N, с РЗП 11959,20 кв. м., в имот с идентификатор 44094.3.519 по КК на с. Л., общ. Ц., м. "Смайлов чаир", ведно с одобрените инвестиционни проекти и извършена на 9.10.2012 г. презаверка, като издадено при съществени нарушения на императивни законови разпоредби на нормативната уредба по опазване на околната среда и устройството на територията, които са толкова тежки и радикални, че са правно нетърпими. С обжалваното решение, с преценката за неоснователност, оспорването е отхвърлено, като приетият правен резултат съдът е обосновал с констатации за нарушения на императивни норми на ЗУТ, Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за въздействието върху околната среда. Приложимостта на тези норми е обосновал с извода, че поземленият имот, за който е издадено процесното разрешение за строеж е извън урбанизирана територия, а попада в рекреационна устройствена зона, предназначена за курорт и допълващи дейности. Приел е, че валидността на разрешаването на строителство в този имот е обусловена от процедура за преценка необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда по чл. 93, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1-3, ЗООС и оценка за съвместимост по чл. 31 ЗБР на инвестиционното намерение с предмета и целите на опазване на защитените зони, намиращи се в близост - "Караагач" и "Ропотамо", върху които реализирането на проекта би могло да окаже значително въздействие. Освен това, решението на Директора на РИОСВ-Б. от 2004 г. (да не се извършва оценка за въздействието върху околната среда), на основание чл. 99, ал. 8 ЗООС е изгубило правното си действие, а и то е издадено във връзка с процедура по промяна предназначението на имота, с оглед друго инвестиционно намерение на предходен негов собственик. Решението е неправилно по следните съображения: Нищожност на издадено от компетентен орган разрешение за строеж може да бъде разкрита при установяване за допуснати груби нарушения на материалния закон, които правят съществуването му правно нетърпимо и препятстват настъпването на целените с него правни последици. Тази хипотеза би била налице при разрешаване на строеж при липсата на подробен устройствен план, в защитена територия или зона, в имот публична собственост и пр. По делото е установено, че със заповед № РД-01-995/10.12.2004 г. на кмета на община Ц. с цел промяна на предназначението, за поземлен имот 003519, м. "Смайлов чаир", землище с. Л. е одобрен проект за ПУП-ПРЗ - имотът е урегулиран в УПИ I-3519, с площ 5015 кв. м., с отреждане за рекреационна устройствена зона - курортна територия с хотелски комплекс с устройствени показатели: етажност от 2 до 5 етажа, плътност на застрояването до 50 %, К инт. до 2,0, минимално озеленяване 50 %., за имота са отредени улични платна, тротоари и паркинг, одобрена е улична регулация, съгласно графична част. Тази заповед е издадена след решение № 145-ПР/2004 г., с което Директорът на Регионална инспекция Б. към МОСВ, е решил за инвестиционното предложение да не се извършва оценка за въздействието върху околната среда. Със заповед № РД-01-60/27.01.2006 г. на кмета на община Ц., е бил одобрен ПУП-ПР за УПИ I-3519, като към него са придадени 2951 кв. м. от ПИ № 361 - частна общинска собственост, образуван е нов УПИ I-3519,361, с площ 7956 кв. м., отреден "за хотелски комплекс". Посочените административни актове са издадени по заявление на друг инвеститор, но касаят процесния поземлен имот, за който, към 2009 г., когато е издадено разрешението за строеж № 133, има одобрена от Изп. директор на АГКК-С. кадастрална карта и за него е отреден идентификатор 44094.3.519. Дружеството-касатор е придобило собствеността върху имота с нот. акт № 66, том IХ, рег. № 5916, д. № 1544/2007 г. и е вписано като собственик в кадастралния регистър. Обстоятелството, че към момента на преценката: да не се извършва ОВОС, на одобряването подробния устройствен план, на промяна предназначението на земята (решение № 5/14.04.2005 г.) и на изключването на имота от горския фонд, собственик /инвеститор/ е бил друг правен субект, е без правно значение, тъй като към датата на придобиване собствеността върху имота от касатора, тези актове са влезли в сила. Със заповед № РД-02-14-776/13.08.2008 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството е одобрен общ устройствен план на община Ц., съгласно графичната част от който, имотът попада в зона Ок - рекреационни устройствени зони, определена за курортна, в която се предвижда застрояване с посочени устройствени показатели. През 2014 г. действието на ОУП е спряно. Със заявление вх. № 94-И-9961/03.12.2008 г., касаторът е поискал от Гл. архитект на община Ц. одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж за обект "жилищни сгради за сезонно обитаване и зони за обществено обслужване", разгледано на 15.01.2009 г. на заседание на ОбЕСУТ, прието със забележки. В издаденото разрешение за строеж № 133/23.07.2009 г., е разрешено на заявителя да изгради в ПИ 44094.3.519 сграда, разделена на 11 секции, на 5 етажа, с общо 143 бр. апартаменти, с басейни между отделните секции и градини, подземен паркинг за 82 автомобила, и надземен - с 64 паркоместа, външен открит бар, ВиК връзки. Разрешението не е оспорено от заявителя, липсват данни да е било подложено на служебна проверка от органите на ДНСК, по реда на чл. 156 ЗУТ, в действащата към датата на издаването му редакция ДВ бр. 65/2003 г. Презаверено е от Гл. архитект на основание чл. 153, ал. 2 и 3, вр. чл. 157, ал. 1 ЗУТ, на 9.10.2012 г. Съгласно чл. 144, ал. 4 ЗУТ /приложима ред. ДВ бр. 65/2006 г./, инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж, се одобряват по заявление на възложителя и след представяне на административни актове, които в зависимост от вида и големината на строежа се изискват като условие за разрешаване на строителството по ЗООС. К. датата на издаване на процесното разрешение за строеж разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗООС, ДВ бр. 77/2005 г., е изисквала преценка за необходимостта от извършване на ОВОС за инвестиционните предложения за ново строителство, дейности и технологии съгласно приложение № 2, в случая, т. 12, б. "в" - ваканционни селища, хотелски комплекси извън урбанизирани територии и съпъстващи дейности. Видно от приложената по делото графична част на ОУП, одобрен с цитираната по-горе заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, процесният имот попада в зона Ок - рекреационна устройствена зона, предназначена за курорт и съпътстващи дейности, т. е извън урбанизирана територия, независимо от конкретното предназначение на имота за курортна територия с хотелски комплекс, съгласно одобрения ПУП-ПРЗ. Към датата на издаване на разрешението за строеж е било налице произнасяне на директора на Регионална инспекция Б. към МОСВ с решение № 145-ПР/2004 г. относно липсата на необходимост от извършване на ОВОС за подобно инвестиционно предложение - изграждане на хотелски комплекс, с цитираните по-горе показатели. Това решение, с правно основание чл. 93, ал. 3 ЗООС, съгласно действащите към датата на издаването му разпоредби /ДВ бр. 77/2005 г./, не е обвързано със срок на действие. За него са неприложими нормите на чл. 93, ал. 7 ЗООС и § 12а, ал. 2 ПЗР ЗООС /ДВ бр. 53/2012 г./, защото на първата изрично не е придадено обратно действие, а втората-защото към датата на одобряване на инвестиционния проект и издаване на процесното разрешение за строеж, не е била част от действащото право. Ето защо, обстоятелството, че за инвестиционния проект, послужил като основание за издаване на разрешението за строеж, не е издавано решение по чл. 93, ал. 3 ЗООС, не обосновава извод за нарушение на материалния закон в резултат на което разрешението за строеж да бъде определено като правно нетърпимо и непораждащо правни последици - от една страна за подобно инвестиционно предложение за същия имот е издадено решение по чл. 93, ал. 3 ЗООС, а доколкото за конкретното предложение такова решение липсва, се касае за нарушение на материалния закон. Изискванията на чл. 143, ал. 4 и чл. 144, ал. 4 ЗУТ, въведени с изменението на тези разпоредби от 2012 г. /ДВ бр. 82/2012/ за одобряване на инвестиционните проекти след представяне на влезли в сила индивидуални административни актове по Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/, са неотносими към преценката за валидност на процесното разрешение за строеж, тъй като към датата на издаването му такова изискване устройственият закон не е предвиждал. В тази връзка, констатираното от административния орган нарушение по чл. 31, ал. 4 ЗБР, което първоинстанционният съд не е обсъдил, представлява също нарушение на материалния закон. Посочените нарушения на материално правни норми на ЗООС и ЗБР, представляват основания за отмяна по чл. 146, т. 4 АПК, които е следвало да бъдат установени и санкционирани от органите на ДНСК при служебната проверка по чл. 156 ЗУТ. Изложеното обосновава извод за липсата на фактически основания за прогласяване нищожността на влязлото в сила разрешение за строеж № 133/23.07.2009 г. Породеното от презаверката субективно право на възложителя се различава само по време от правото, породено от самото разрешение за строеж. В случая презаверката е извършена, по повод заявление на касатора вх. № 53-00-1138/27.08.2012 г., чрез забележка с дата 9.10.2012 г. върху разрешението за строеж, с удостоверяване за влизането й в сила на 24.10.2012 г. Доколкото по отношение на разрешение за строеж № 133/23.07.2009 г. липсват основания за прогласяване на нищожността му, такива не се установяват и по отношение акта на презаверяването му от 9.10.2012 г. С оглед горното, касираното решение, като постановено при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК, следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което заповед № ДК-10-ЮИР 83/24.08.2015 г. на началника на РДНСК-Югоизточен район се отмени като незаконосъобразна. В двете съдебни инстанции касаторът е претендирал присъждане на разноски. Исканията са своевременно заявени, разходите на дружеството за адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса за доказани, представени са списъци по чл. 80 ГПК. Предвид възражението за прекомерност на разноските на процесуалните представители на административния орган следва претендираните разноски за двете съдебни инстанции да бъдат редуцирани до размера от по 1500 лв за всяка. По тези съображения, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,