Решение № 10836 от 9.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3797/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба от К. Юсуф от [населено място], общ. Крумовград, обл. Кърджали, чрез адв. Д. Исмаил, против Решение 77/23.02.2023 г., постановено по адм. дело 550/2022 г. по описа на Административен съд Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му против Решение 2153-08-520/24.11.2022 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Кърджали, потвърждаващо Разпореждане 2213-08-826#2/08.09.2022 г. на ръководителя по Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Кърджали, с което на основание чл. 98, ал. 1 и чл. 68, ал. 3 от КСО му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли касационната инстанция да отмени решението на административния съд и административния акт. Претендира за присъждане на съдебните разноски. Ответникът директорът на ТП на НОИ Кърджали, чрез ст. юрисконсулт З. Белева, в писмено становище, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба, макар че съдебното решение е правилно като краен акт. Изразява становище, че административният акт е следвало да бъде отменен в частта, с която не се признава за осигурителен стаж периодът, в който касационният жалбоподател е отбивал военната си служба. Върховният административен съд - състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 2153-08-520/24.11.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е потвърдено Разпореждане 2113-08-826#2/08.09.2022 г. на ръководителя по Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Кърджали. С последното е отказано отпускане на поисканата пенсия за осигурителен стаж и възраст. От фактическа страна първоинстанционният административен съд е приел за установено, че със заявление с вх. 2113-08-826/31.05.2022 г. К. Юсуф е поискал отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е приложил документи, доказващи претендираното от него право. Пенсионният орган е приел, че към датата на подаване на заявлението К. Юсуф е на [възраст] и е изчислил осигурителния стаж на лицето, както следва: II ра категория труд 04г. 04м. 03дни; III-та категория труд 10г. 03м. 11дни и общ осигурителен стаж без превръщане 14г. 07м. и 03дни и действителен осигурителен стаж 12г. 07м. 03 дни. С констативен протокол КБ-5-08-01151258/21.06.2022 г. не е потвърден осигурителен стаж за спорния период 19.09.2018 г. 08.06.2020 г., тъй като за лицето е счетено от органа, че не е изпълнен състава на чл. 10, ал. 1 КСО. За периода, в който лицето е декларирало, че е упражнявало трудова дейност в качеството си на земеделски стопанин е установено, че същият не се е намирал на територията на Република България. Досежно периода, в който лицето е отбивало наборна военна служа, с продължителност 02г. 00м. и 11дни, пенсионният орган е достигнал до извод, че не следва да се зачита за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на КСО. В разпореждането е посочено още, че при предходно заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 18.04.2019 г. е допусната явна фактическа грешка, като осигурителният стаж на длъжност тютюнопроизводител за периода от 01.01.1967 г. до 31.12.1968 г. е зачетен с продължителност 01г. 09м. и 03д. по обр. УП 30 442/20.03.1992 г., издаден от осигурителя Горско стопанство гр. Крумовград, като не е съобразено обстоятелството, че същият следва да бъде зачетен след навършване на 16 г. възраст отстрана на К. Юсуф. Разпореждането е обжалвано от К. Юсуф пред горестоящия административен орган, като директорът на ТП на НОИ Кърджали с Решение 2153-08-520/24.11.2022 г. е отхвърлил жалбата срещу него, споделяйки изводите на ръководителя на пенсионното осигуряване. С решението си административният съд е отхвърлил жалбата на лицето срещу Решение 2153-08-520/24.11.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали. За да достигне до посочения правен резултат съдът е формулирал извод, че за Юсуф не са доказани материалните предпоставки на чл. 68, ал. 3 КСО, а именно достигат действителен осигурителен стаж от 15 години, независимо от достигнатата възраст над изискуемата такава към 31.05.2022 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Твърденията и оплакванията на жалбоподателя за наличие на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Правилно първоинстанционният административен съд е подвел приетите за установени фактически обстоятелства по делото под хипотезиса на приложимата материалноправна норма на чл. 68, ал.3 КСО. Съгласно относимата редакция на последно цитираната разпоредба, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Правилно е прието от административния съд, че законосъобразно с Разпореждане 2113-08-826#2.08.09.2022 г. не е зачетен за осигурителен стаж периода от 19.09.2018 г. до 08.06.2020 г., през който жалбоподателят е твърдял, че извършва дейност като земеделски стопанин. Съгласно КП КБ-5-08-011515258/21.06.2022 г. на инспектор по осигуряването в ТП на НОИ Кюстендил, К. Юсуф се е регистрирал като самоосигуряващо се лице, земеделски стопанин, на 19.09.2018 г. и е прекъснал дейността на 09.06.2020 г. От справка с рег. 292000-10986/17.06.2022 г. на ОДМВР Кърджали се установява, че за по-голяма част от цитирания период лицето не се е намирало на територията на Република България, а и не сочи доказателства, от които следва, че фактически е упражнявал дейността, за която се е регистрирал в Областна дирекция Земеделие . Съгласно чл. 10, ал. 1 и ал. 2 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до нейното прекратяване. За периода от 19.09.2018 г. до 08.06.2020 г. вкл. има подадени данни на основание чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО с декларация обр. 1 Данни за осигурено лице за К. Юсуф с код за вид осигурен 13 и са внасяни осигурително вноски в приход на ДОО. Въпреки горното, ежемесечното внасяне на осигурителни вноски без лицето реално да упражнява трудова дейност не може да се приеме за правопораждащ юридически факт досежно състава на чл. 10, ал. 1 КСО. По отношение на спорния период от 14.08.1970 г. до 24.08.1972 г., през който К. Юсуф е отбивал редовната си военна служба, настоящият касационен състав намира следното: По силата на разпоредбата на § 9, ал. 1 (изм., ДВ, бр. 102 от 2005 г.) от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс, от което следва, че този стаж за времето на изслужена наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници, се зачита за осигурителен стаж по КСО. Отбиването на наборна военна служба е било правно регламентирано задължение по силата на Закона за всеобщата военна служба (обн., изм., бр. 13 от 14.02.1958 г., отм., ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г. ). Съгласно чл. 1 и чл. 3 от този закон, военната служба е била задължителна за всички мъже, граждани на Народна Република България, които са били длъжни да отбият военната си служба в състава на въоръжените сили. С нормата на § 1, т. 12 (нова - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.) от ДР на КСО, законодателят е дал легална дефиниция на понятието действителен стаж . Съгласно него това е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. В разпоредбата на чл. 9, ал. 7 КСО изрично е посочено, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, за който се внасят осигурителни вноски за фонд Пенсии за сметка на държавния бюджет. В този смисъл категорична е и нормата на чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж в относимата редакция, която признава за осигурителен стаж от трета категория времето на наборна военна служба, за която се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. Поддържаната от пенсионния орган теза, че времето на наборна военна служба не може да бъде зачетено за действителен стаж е в противоречие с материалния закон. Достигайки до този правен извод, първоинстанционният съд е изчислил, че и след прибавяне на периода от 02г. 00м и 11дни (от 14.08.1970 г. до 24.08.1972 г.) към действителния осигурителен стаж зачетен от пенсионния орган, Юсуф отново не отговаря на изискването за 15 години действителен осигурителен стаж за отпускане на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 3 КСО. Правилен е изводът на Административен съд Кърджали, че осигурителен стаж по УП-30 442/20.03.1992 г. издаден от Горско стопанство гр. Крумовград следва да се зачете в размер на 01г. 01м. 00д. от III-та категория труд. Стажът следва да бъде зачетен след навършване на 16-годишна възраст от Юсуф, съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за пенсиониране на земеделските стопани кооператори (отм.) на задължително осигуряване и пенсиониране по настоящия закон подлежат земеделските стопани - кооператори и членове на техните домакинства мъже и жени, навършили 16-годишна възраст. Обстоятелството, че в предходно административно производство, приключило с разпореждане на ръководител на ПО при ТП на НОИ Кърджали с отказа да се отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО е бил зачетен стаж в нарушение на цитираната разпоредба не оказва влияние на законосъобразността на оспореното в настоящето производство решение на директора на ТП на НОИ. По новото заявление за отпускане на пенсия от 31.05.2022 г. за представени нови доказателства, съответно е извършена нова преценка относно претендираното право. Административният съд вярно е заключил, че К. Юсуф не доказва изискуемите минимално 15 години действителен осигурителен стаж, поради което, независимо от достигнатата изискуема възраст, не отговаря на нормативните изисквания на чл. 68, ал.3 КСО. Предвид изложеното, и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила. Пред първоинстанционния административен съд искане за присъждане на разноски в полза на органа не е било направено, а пред настоящия касационен състав то е несвоевременно заявено. Ето защо, с оглед изхода на спора на ответника по касация се дължат единствено поисканите разноски пред касационната инстанция, които са за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение