Решение № 2588 от 13.3.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Министерство на отбраната, чрез процесуалния му представител гл. експерт М. Параскова, срещу решение 391 от 20.10.2022 г., постановено по адм.д. 249/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора В ЧАСТТА МУ, в която Министерство на отбраната (МО) е осъдено да заплати на КЪНСТРАКШЪН ЕНД РИПЕЪР ЕООД сума в размер на 46 495,95 лева, ведно със законната лихва от 10.11.2021 г. до датата на подаване на исковата молба в съда в размер на 1 989,15 лева, съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди (пропуснати ползи) за периода от 12.11.2020 г. до 09.11.2021 г. вкл., причинени от отменен като незаконосъобразен административен акт т. 2 от Заповед 187/12.11.2020 г. на министъра на отбраната. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната му част като постановено в противоречие с материалния закон касационно основание по чл. 209,т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено в тази част и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявената претенция на КЪНСТРАКШЪН ЕНД РИПЕЪР ЕООД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Министерство на отбраната, се представлява от гл. експерт М. Параскова, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно - неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, изложени в жалбата и устно в хода по същество. Ответникът, КЪНСТРАКШЪН ЕНД РИПЕЪР ЕООД, редовно призован, се представлява от адв. А. Икономов, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно правилност на атакуваното с нея съдебно решение, като развива съображения за това, подробно изложени устно в съдебно заседание и в писмени бележки по съществото на спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Стара Загора е осъдил Министерство на отбраната да заплати на КЪНСТРАКШЪН ЕНД РИПЕЪР ЕООД сума в размер на 46 495,95 лева, ведно със законната лихва от 10.11.2021 г. до датата на подаване на исковата молба в съда в размер на 1 989,15 лева, съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди (пропуснати ползи) за периода от 12.11.2020 г. до 09.11.2021 г. вкл., причинени от отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение административен акт т. 2 от Заповед 187/12.11.2020 г. на министъра на отбраната, отхвърлил е иска в частта му за периода от 19.06.2020 г. до 11.11.2020 г. вкл. и за горницата над 46 495.95 лева до пълния претендиран размер на обезщетението от 64 935.43 лева, ведно със законната лихва за периода от 10.11.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба за горницата над 1 989.15 лева до претендирания размер от 2 777.80 лева като неоснователен; оставил е без разглеждане исковата молба на КЪНСТРАКШЪН ЕНД РИПЕЪР ЕООД в частта й по предявения срещу Министерство на отбраната на РБългария иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 840 лева, причинени от т.1 от Заповед ЗС-16/ 20.05.2020г. на Министъра на отбраната, ведно със законната лихва върху тази сума от 18.06.2020г. до датата на подаване на исковата молба поради недопустимост на иска и е прекратил производството в тази му част, осъдил е Министерство на отбраната да заплати на ищеца разноски за съдебното производство в размер на 1 925 лева, а КЪНСТРАКШЪН ЕНД РИПЕЪР ЕООД - да заплати на Министерство на отбраната юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева. Съдебното решение е обжалвано единствено в осъдителния му диспозитив, поради което в прекратителната и отхвърлителната му част същото е влязло в сила и не подлежи на преценка за валидност, допустимост и правилност от настоящата касационна инстанция. За да постанови решението си в осъдителната му част, АС Стара Загора, след обстоен анализ на доводите на страните, събраните по делото доказателства и материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е заключил, че по делото се установява кумулативното наличие на всички, изискуеми по закон елементи от сложния фактически състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, обосноваващи основателността на предявения иск за имуществени вреди (пропуснати ползи) : налице е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение административен акт т. 2 от Заповед ЗС - 187/ 12.11.2020 г. на министъра на отбраната, с който е разпоредено задържане на внесения от дружеството депозит за участие в търг в размер на 461 080 лева след прекратяването на тръжната процедура; от незаконосъобразния административен акт на органите на МО за ищеца са настъпили реално твърдените от него имуществени вреди пропуснати ползи от неправомерното задържане на парични средства за периода от датата на издаване на посочената заповед до датата на възстановяване на незаконосъобразно задържаната сума, т.е. за периода от 12.11.2020г. до 09.11.2021г. включително, изразяващи се в законната лихва върху задържаната сума за същия период; настъпилите вреди са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт . При определяне размера на обезщетението за пропуснати ползи, претендирано като равностойност на законната лихва върху сумата на депозита за посочения период, АС Стара Загора е приел,че този размер е изчислим и служебно чрез наличните електронни програми за изчисляване на законна лихва при зададен размер на главница, начален и краен момент на задържане на сумата по внесения депозит. Съдебното решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на ВАС споделя изцяло приетата от АС Стара Загора фактическа обстановка, както и развитите въз основа на същата правни доводи, които не намира за необходимо да приповтаря и към които препраща изцяло като мотиви на настоящия съдебен акт с оглед правомощията си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи на касатора за неправилност на обжалвания съдебен акт както по отношение неотчитане на обстоятелството, че не била налице реално претърпяна вреда във вид на претендираната, така и относно недоказаността на наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуално претърпяната вреда и отменените като незаконосъобразни действия по задържане на внесения от дружеството депозит за участие в търг. Aдминистративният съд правилно е приел, че не подлежи на нарочно доказване фактът, че ограниченията без правно основание на ползването и разпореждането със задържаната сума носи вреда във вид на пропусната полза и че нейният размер следва да се определи съобразно законната лихва за забава при неизпълнение на парични задължения за периода на неплащането й на датата , на която същата е дължима, а именно на датата на издаване на Заповед ЗС-187/12.11.2020г. на министъра на отбраната, с т.1 от която е прекратена тръжната процедура за продажба на процесния имот. По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и представените доказателства за сторени разноски, на ответника следва да се присъди сумата от 4 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение