Решение № 12817 от 26.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5728/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. Б., гражданин на Република Турция, против решение 1608/12.04.2024 г., постановено по адм. дело 1176/2023 г. по описа на Административен съд Хасково, поправено с решение 1723/22.04.2024 г.. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Смята, че съдът не е анализирал всички доказателства по делото. Иска съдебното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен в цялост. Претендира разноски. Ответникът Главна дирекция "Гранична полиция" - Министерство на вътрешните работи (ГДГП при МВР), в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение, АС Хасково е отхвърлил предявения от Б. иск против Главна дирекция Гранична полиция в Министерство на вътрешните работи, с който на основание чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) претендира да му бъде присъдено обезщетение в размер на 3 000 лв. за периода от 02.02.2023 г. до 31.10.2023 г., представляващо претърпени от ищеца неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразни действия на служители на Гранично полицейско управление (ГПУ) Свиленград по въвеждане и поддържане на данните на Б. в информационната система на МВР АИС Налагани мерки за административна принуда за чужденец ( НМАП ) и в АИС Издирвателна дейност ( ИД ). От фактическа страна съдът е установил, че на ГКПП Капитан Андреево била извършена проверка от служители на ГПУ - Свиленград на автобус марка Мерцедес с турски регистрационен номер, с водач турския гражданин и персонал Й. Б. (настоящ касатор). При осъществената проверка в тайник зад резервоара на автобуса било установено укрито лице от мъжки пол. Персоналът на автобуса и укритото лице били задържани със заповеди за полицейско задържане и били приведени в ПНЗЛ на ГПУ - Свиленград. Със заповед рег. 4536 РАМ - 17/02.02.2023 г., издадена от заместващия началника на ГПУ Свиленград, на основание чл. 42з, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 10, ал. 1, т. 4 и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ на Б. е наложена принудителна административна мярка забрана за влизане на чужденец в Република България, за срок от три години, считано от 02.02.2023 г. до 01.02.2026 г. Жалбата срещу така посочената заповед е отхвърлена с решение на Административен съд София-град, потвърдено с решение на Върховен административен съд по адм. д. 210/2024 г. по описа на същия съд. Съдът е установил, че съгласно протокол УРИ 351р-19248/17.08.2022 г., заповедта за наложената ПАМ Забрана за влизане в Република България , е въведена в информационната система на 02.02.2023 г. в 15:28 ч., като на 14.02.2023 г. в 15:15 ч. е коригирано правното основание за налагане на мярката. Заповедта е въведена и в АИС ИД на 02.02.2023 г. в 15:29 ч. В писмо УРИ 00-1343/17.08.2023 г. на началника на ГПУ Свиленград е посочено, че задължението за въвеждане на наложените принудителни административни мерки по ЗЧРБ в подсистемата АИС НМАП било в изпълнение на ангажиментите на Република България, заложени в Регламент (ЕС) 2018/1860 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2013 година за използването на Шенгенската информационна система за целите на връщането на незаконно пребиваващи граждани на трета държава и в Регламент (ЕС) 2018/1861 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 година за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на граничните проверки, за изменение на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген и за изменение и отмяна на Регламент (ЕО) 1987/2006 в областта на контрола на незаконната миграция. Разработената подсистема АИС НМАП била въведена в редовна експлоатация с реални данни от 01.02.2022 г. със Заповед 8121з-116/02.02.2022 г. на министъра на вътрешните работи, с която заповед били утвърдени и Организационно-технологични правила за работа от потребители на подсистемата. Съставът на АС Хасково е посочил, че въвеждането и поддържането на данните в регистрите на МВР за постановената спрямо ищеца забрана, не са действия по изпълнение на невлязлата (към момента на постановяване на съдения акт на АС ХАсково) в сила принудителна административна мярка, съответно обстоятелството, че заповедта за налагане на ПАМ спрямо ищеца е отразена в информационните масиви на МВР не е действие по изпълнение на акта. До горните изводи съдът е достигнал, като се е позовал на нормативната база на Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) и на посочените по-горе Регламенти на Европейския парламент и на Съвета. На основание горната установеност съдът е приел, че не са налице незаконосъобразни действия на длъжностни лица от администрацията на ответника, което води до липсата на първата предпоставка за отговорността на държавата. Поради изискването за кумулация от предпоставки за ангажиране отговорността по ЗОДОВ, съдът не е обсъждал наличието или липсата на останалите такива и е отхвърлил предявения иск, като неоснователен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, от действия и бездействия на техни органи или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Основателността на исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, отговорността на държавата по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ може да бъде ангажирана само за имуществените и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. При недоказване, на която и да е от посочените предпоставки, обезщетение не се присъжда, като доказателствената тежест лежи върху ищеца. Правилно административният съд е приел, че не е налице незаконосъобразно действие от страна на държавен орган при осъществяване на административна дейност. Както и по-горе беше посочено с влязла в сила заповед рег. 4536РАМ-17/02.02.2023г. на началника на ГПУ-Свиленград, издадена на основание чл. 42з, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 4 и чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ, на турския гражданин е наложена принудителна административна мярка Забрана за влизане на чужденец в Република България за срок от три години, считано от 02.02.2023г. до 01.02.2026г. ВАС в определение 758/23.01.2024 г. постановено по адм. д. 10853/2023 г. по описа на съда вече е има случай да се произнесе по спор дали вписването и поддържането в АИС на МВР на данни за наложени мерки за административна принуда е действие по изпълнението на тези мерки. Върховната инстанция е посочила, че обстоятелството, че заповедта за налагане на ПАМ спрямо Й. Б. е отразена в информационните масиви на МВР, не е действие по изпълнение на акта. Както ВАС, така и АС Хасково са съобразили, че съгласно чл. 54, ал. 2 ЗЧРБ с цел изпълнение на законово установените функции на службите за административен контрол на чужденците към Министерството на вътрешните работи се обработват данни, включително относно наложените административни наказания и мерки за административна принуда на чужденци (т. 5 на посочената норма от ЗЧРБ). Според чл. 54, ал. 4 ЗЧРБ службите за административен контрол на чужденците към МВР обработват различни данни, сред които и тези по т. 21 наложени мерки за административна принуда, каквато безспорно е и наложената със заповед рег. 4536РАМ-17/02.02.2023г. на началника на ГПУ-Свиленград. ВАС е посочил, че тази дейност на компетентните органи по чл. 54 ЗЧРБ е различна от налагането на принудителни административни мерки по чл. 44 ЗЧРБ и от действията по изпълнението на тези заповеди. Съгласно Заповед 8121з-116/02.02.2022 г. на министъра на вътрешните работи, разработената подсистема АИС НМАП била въведена в редовна експлоатация с реални данни от 01.02.2022 г., като със същата заповед били утвърдени и Организационно-технологични правила за работа от потребители на подсистемата. Вписването и поддържането в АИС на МВР на данни за наложени мерки за административна принуда не е действие по изпълнението на тези мерки. В допълнение следва да бъде посочено, че съгласно чл. 61 от ЗЧРБ, Министерството на външните работи поддържа регистър, съдържащ данните по чл. 54, ал. 4, които данни се обработват от службите за административен контрол на чужденците към Министерство на вътрешните работи (§ 1, т. 5 ДР от ЗЧРБ), а съгласно чл. 66, ал. 2 от ЗБЛД, в информационния фонд се съхраняват и данни за наложени мерки за държавна принуда, свързани с документи за самоличност и с разрешенията за пребиваване на чужденци или пребиваването им в Република България. Обосновано е посочено, че задължението за въвеждане на наложените ПАМ по ЗЧРБ в подсистемата в АИС НМАП е в изпълнение и на ангажиментите на Р България, заложени в Регламент (ЕС) 2018/1860 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2013 година за използването на Шенгенската информационна система за целите на връщането на незаконно пребиваващи граждани на трета държава и в Регламент (ЕС) 2018/1861 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 година за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система в областта на граничните проверки. За уреждане организацията и функционирането на Националната Шенгенска информационна система на Република България, правото на достъп до ШИС, както и информационното взаимодействие е издадена Наредба 8121з-465 от 26 август 2014 г. за организацията и функционирането на националната шенгенска информационна система на Република България. Националната Шенгенска информационна система се създава, поддържа и експлоатира в Министерството на вътрешните работи (МВР) и е свързана с Централната Шенгенска информационна система. Националната Шенгенска информационна система осигурява обмена на информация по линия на ШИС между държавите, прилагащи Шенгенското законодателство, за защита на националната сигурност и обществения ред, управление на контрола по външните граници на Шенгенското пространство, повишаване ефективността на системата на Европейския съюз за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни и подпомагане на полицейското и съдебното сътрудничество. С оглед изложеното АС Хасково мотивирано и с прецизно позоваване на разпоредбите на ЗЧРБ и пряко приложимите регламенти на Европейския парламент и Съвета е приел, че действията по въвеждане в информационните системи са нормативно обосновани и дължими. Посочените действия не са и неоснователни по смисъла на чл. 250 АПК. По този въпрос ВАС вече се е произнесъл с определение по адм. д. 7986/2023 г. по описа на същия съд, с което е оставено в сила разпореждане 2708/21.08.2023 г., постановено по адм. дело 915/2023 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлено искането на Б., за преустановяване на фактическите действия по поддържане в АИС НМАП и в АИС ИД на данните относно наложената му със ЗППАМ с рег.4536-РАМ-17/02.02.2023г. на Началника на ГПУ-Свиленград забрана за влизане на чужденец в Р България за срок от 3 години, считано от 02.02.2023г. до 01.02.2026г. Действията на служителите на Главна дирекция "Гранична полиция" - Министерство на вътрешните работи не са незаконосъобразни, а са в изпълнение на нормативно установените им правомощията. С оглед изложеното липсата на първата предпоставка от релевантната норма на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, представлява самостоятелно основание за отхвърляне на иска. След като не е доказана първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника, а именно незаконосъобразни действия на служители от Главна дирекция "Гранична полиция" - Министерство на вътрешните работи, то не следва да се обсъждат наличието или липсата на другите елементи на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Така мотивиран административният съд правилно е отхвърлил иска на Б.. Поради тези съображения решението като валидно, допустимо и правилно не следва да се касира, а да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски в полза на касатора не се дължат, а поради липсата на претенция от страна на ответника, такива не се следват. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,