Решение № 13444 от 10.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5451/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. А. В., подадена чрез адвокат М. Спасова САК, срещу Решение 1339 от 29.02.2024г., постановено по адм. дело 3300/ 2023г. по описа на Административен съд- София- град. В касационната жалба са развити доводи, че съдебното решение е необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния закон. Оспорват се изводите на съда, относно липсата на предпоставките по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Изразява несъгласие с изводите на съда за липса на причинно- следствена връзка между незаконосъобразния отказ за издаване на скици за недвижим имот и нищожния отказ за издаване на удостоверение за данъчна оценка на кмета на община Бобошево и възникналите от това имуществени и неимуществени вреди. Счита, че от събраните по делото доказателства, се установява основателността на предявените искове. Касационният жалбоподател иска отмяна на обжалваното решение на първоинстанционния съд и да се уважат предявените осъдителни искове, ведно с претендираната законна лихва. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Община Бобошево не взема становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материално- правни норми. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалвания съдебен акт са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от В. А. В. обективно и субективно съединени искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 200 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и за неимуществени вреди в размер на 3 000 лева, за периода от 09.01.2020г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Решаващият съд е посочил, че във връзка със сключен предварителен договор за прехвърляне на 1/2 идеални части от УПИ V-842, кв. ЗО, с площ от 625 кв.м. и УПИ VII - 828, кв. 18, с площ от 853 кв.м. по регулационен план на гр. Бобошево, област Кюстендил, В. А. В. подала заявления с вх. 19/03.01.2020г. и вх. 20/03.01.2020г. до кмета на община Бобошево за издаване на скици и данъчни оценки. С Писмо с изх. 59/09.01.2020г. кметът на община Бобошево е отказал издаване на исканите документи. По жалба на В. областният управител на област Кюстендил е издал Решение АК-06-01 от 18.02.2020г., поправено с Решение АК-06-04 от 02.06.2020г., с което кметът на община Бобошево е задължен да извърши заявената административна услуга, потвърдено с влязло в сила на 03.03.2021г. Решение 172/24.07.2020г. по адм. д. 149/2020г. Административен съд Кюстендил. По депозирани жалби от В. срещу Писмо с изх. 59/09.01.2020г. на кмета на община Бобошево за отказ по заявления вх. 19/03.01.2020г. и вх. 20/03.01.2020г., са образувани дела с 124 и 125 по описа на АС Кюстендил за 2020 година. И двете дела са приключили с влезли в сила съдебни актове, с които е обявена нищожността на обжалвания административен акт. Поради неизпълнение на задълженията по сключения предварителен договор в уговорения срок 31.03.2020г., приобритателят по договора, на основание чл. 9 от него, поискал връщане на полученото капаро в двоен размер с Покана за доброволно изпълнение от 24.04.2020г. На 29.05.2020г. В. А. В. заплатила сумата от 6400 лева, представляваща капаро в двоен размер, на Б. Г. К. във връзка с Предварителен договор от 19.12.2019г. за прехвърляне на идеални части от недвижим имот. По делото административният съд изслушал и свидетелски показания за установяване на претендираните с исковата молба неимуществени вреди, които кредитирал като непротиворечиви. Решаващият съд е преценил, че по делото не е доказано наличието на пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между отменения като нищожен административен акт и твърдените от ищцата имуществени и неимуществени вреди. Посочил, че при сключване на предварителния договор за прехвърляне на идеални части от недвижим имот, ищцата сама е договорила неизгодни за нея клаузи по договора, както и че твърдените неимуществени вреди са следствие от неизпълнение на задълженията по сключения договор и не са в пряка връзка с отказа на кмета на община Бобошево да издаде скици и данъчни оценки по подадените от нея заявления. Във връзка с така установената фактическа обстановка, съдът приел, че предявените от ищцата искове са неоснователни, поради отсъствие на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, намира постановеното решение за ПРАВИЛНО, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател- за неправилност на съдебния акт, поради необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдържанието на решението отговаря на предмета на делото с изложени конкретни правни изводи по спорните въпроси чл. 172а, ал. 2 АПК. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател- за неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на съдебния акт. Административният съд правилно е отхвърлил като неоснователни и недоказани исковите претенции за обезщетение за причинени вреди. Първоинстанционният съд обосновано е приел в мотивите си, че не са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за ангажиране на предвидената в закона отговорност за имуществени вреди. Действително налице са обявени за нищожни административни актове и незаконосъобразно отказани административни услуги, с което е налице първата предпоставка от отговорността на държавата за вреди. Същевременно неоснователността на претенцията е поради липсата на останалите предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В случая твърдените имуществени вреди, представляващи неустойки по сключения предварителен договор, са резултат от доброволно поети от ищцата договорни задължения. Административният съд е достигнал до правилен извод, че липсва пряка причинно- следствена връзка между претендираните вреди и незаконосъобразните административни актове, както и за това, че ищцата сама се е поставила в положение да не може да изпълни поетото като условие за изискуемост на задълженията по предварителния договор задължение, да осигури удостоверения за данъчна оценка и скици на имотите. Ищцата е обвързала с конкретен срок изпълнението на свое договорно задължение, с което всъщност обещава действията на трети лица. Причина за плащането на неустойката по предварителния договор с К. е именно договарянето от страна на ищцата, с което сама се е поставила в положение да носи отговорност при неизпълнение на задълженията си, дори и за незаконосъобразни действия на административните органи, за които тя не отговаря. В хода на съдебното производство ищцата не е доказала наличието на причинна връзка между обявения за нищожен административен акт и претендираните вреди. Причинната връзка е опосредена, а не пряка и непосредствена. Фактът, че ищцата и приобритателят по взаимно съгласие са се споразумели да прекратят /развалят/ договорното си правоотношение в резултат на процесния изричен отказ, сам по себе си не доказва пряка причинно следствена връзка между отменения административен акт и претендираните вреди. В този случай, прекратяването на действието на предварителния договор е в пряка причинно- следствена връзка със споразумението на две равнопоставени страни по договора, а не от незаконосъобразния отказ на кмета на община Бобошево. В допълнение следва да се посочи, че ищецът не удостоверява, че останалите съсобственици са били съгласни с продажбата чл.32, чл.33 от ЗС. С това не е налице изискването- предварителния договор да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор- чл.19 ЗЗД. Сключването на предварителен договор и поемането на задължение за заплащане на неустойка за неговото неизпълнение е проявление на свободната воля на договарящите. Освен това прекратяването на договора е самостоятелен юридически факт, който опосредява връзката между административната дейност и твърдените вреди. При неговото прекратяване не е доказана настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, или да е налице безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на виновна забава на длъжника. Изводът на съда, че в случая не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между нищожния административен акт и заплатената от продавача по предварителния договор от 19.12.2019г. неустойка е обоснован и законосъобразен. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, Трето отделение