Решение № 515 от 15.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 477/2010 г.

Решение № 515 от 15.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 477/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ивета Анадолска На основание чл. 419, във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК и в срока по чл. 421, ал. 1 НПК, е постъпило във ВКС на РБ, искане от главния прокурор на РБ за отмяна по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда № 491/3.05.2010 г. по н. о. х. д. № 530/2010 г. на районен съд-гр. Ямбол. В искането се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон - на чл. 42а и чл. 55 НК. Отправено е искане за възобновяване на наказателното дело и изменение на присъдата, с налагане на наказание в съответствие с действащата към момента на извършване на деянието правна разпоредба. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденото лице не се явява в съдебно заседание и не взема становище по постъпилото искане. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 491/20.02.2008 г., постановена по н. о. х. д. № 530/10 г. на районен съд-Ямбол е признат за виновен подсъдимия Т. Ж. Д. за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК и във връзка с чл. 373, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 2 НК, му е наложено наказание "пробация", при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес, за срок от две години, с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години. Искането на главния прокурор на РБ за отмяна по реда на възобновяването, е процесуално допустимо. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 19.05.2010 г., а искането постъпило във ВКС на РБ - на 22.07.2010 год., т. е. в законно установения по смисъла на чл. 421, ал. 3 НПК срок. Разгледано по същество, е основателно. Производството по делото е проведено по диференцираната процедура на глава ХХVII НПК. При индивидуализация на наказанието, приложимостта на чл. 55 НК, следва по силата на закона и съдът е спазил тези изисквания. При замяната на предвиденото наказание лишаване от свобода, при липса на най-нисък предел, незаконосъобразно е определено наказание "пробация". Нормата на чл. 42а НК, макар създадена със ЗИДНК /Д. В., бр. 92/2002 г., е влязла в законна сила на 1.01.2005 г. От данните по делото е видно, че деянието е извършено от Д. в периода м. юни-м. септември 2004 г. При грубо нарушение на материалния закон, съдът е наложил наказание, което не е съществувало в системата на наказанията по НК, към момента на осъществяването на престъпното посегателство. Районният съд изцяло е игнорирал обстоятелството, че разпоредбите на чл. 42а и чл. 55 НК са с материално-правен характер и приложимостта им се преценява с оглед чл. 2, ал. 2 НК, към момента на извършване на деянието. В конкретния случай, следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК, в редакцията й - ДВ, бр. 153/1998 г., предвиждаща при липсата на най-нисък предел на наказанието лишаване от свобода, то да бъде заменено с глоба-от 100 до 1000 лв.. Изложеното обуславя изменение на присъдата по реда на възобновяването и упражняване правомощието по чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, защото посоченото основание е в полза на осъденото лице. Настоящият съдебен състав намира, че размерът на наложената на осъдения глоба следва да бъде съобразен с разпоредбата на чл. 47, ал. 1 НК - с имотното състояние, доходите на Д. и обстоятелството, че същият е пенсионер по болест, при завишена обществена опасност на извършените деяния и ниска на дееца, поради което я определя в размер на 300 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение