Решение № 12428 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4393/2017 г.

Решение № 12428 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4393/2017 г., III о., докладчик председателят Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. А., срещу Решение № 136/20.02.2017 г., постановено по адм. д № 190/2013 г. по описа на Административен съд София област. Изложени са съображения за неправилността му, като постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяната му, като вместо него се постанови друго съобразно доказателствата и предявения иск. Ответната страна – община Самоков, чрез процесуалния си представител по делото взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София област се е развило по исковата молба на И. А. против община Самоков, с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е предявил иск за обезщетяване на претърпени от него неимуществени вреди, морални страдания, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица в община Самоков по несвоевременното издаване на удостоверение за наследници и непълнота на съдържанието на издадено такова. С решение № 13/10.01.2012 г., постановено по адм. д. № 606/2011 г. по описа на Административен съд София област предявения иск е отхвърлен като неоснователен. Това решение е отменено с решение № 2263/18.02.2013 г., постановено по адм. д. № 6421/2012 г. по описа на Върховния административен съд, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд, в изпълнение на дадените в отменителното решение указания е дал възможност на страните да ангажират доказателства, като след събирането на посочените от тях такива е изяснил фактическата обстановка по делото. С решението си по делото административният съд е отхвърлил като неоснователен предявения иск, като е приел, че по делото не се доказват незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на ответника, основаващи според ищеца твърдяните за причинени неимуществени вреди. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице незаконосъобразно действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка причинна връзка. Правилен е извода на съда, че в случая не е установено наличието на законовите предпоставки, което обуславя неоснователността на предявения иск за причинени неимуществени вреди. В мотивите на обжалваното решение съдът е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото, като към установените фактически положения е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Не е налице соченото в касационната жалба несъответствие на решението с материалния закон. В тежест на ищеца е да докаже фактите, на които основава претенцията си, което в случая не е сторено и обуславя неоснователност на исковата претенция. Предявеният иск се основава на първо място на твърдяни незаконосъобразни бездействия при извършване на административна услуга - издаване на удостоверение за наследници, при извършването и със значителна забава. Правилно е прието от административния съд, че в случая искът не се основава на дължими се по закон и неизвършени фактически действия, чиято незаконосъобразност подлежи на установяване в производството по чл. 203 и сл. АПК, а за искане за извършване на административна услуга, административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. Редът за защита срещу неизвършване на административната услуга, при дължимо се волеизявление на органа е по реда на оспорване на изричен или мълчалив отказ, като административен акт. В случая такова оспорване успешно е проведено, но претенцията за вреди не се основава на него. На второ място твърдяните за причинени неимуществени вреди се основават в исковата молба на извършено незаконосъобразно действие – издаване на непълно, според ищеца, удостоверение за наследници. Правилно е прието в обжалваното решение, че в производството по чл. 203 АПК съдът не е компетентен да извърши проверка за установяване истинността на конкретно посоченото в исковата молба удостоверение. Удостоверението за наследници се издава от длъжностното лице по гражданското състояние в общината, след справка в регистрите на населението, при което се явява официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените с него факти. Неоснователно е соченото в касационната жалба, че истинността му не подлежи на съдебен контрол и същата не може да бъде оборена по съдебен ред. Наследственото правоотношение произтича от определени в закона факти, наличието на които удостоверението за наследници доказва, но същите подлежат на оборване в производство по чл. 124, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс, а не в това по чл. 203 и сл. АПК. Ето защо изложените в касационната жалба доводи, касаещи непълнотата и неистинността на представено по делото удостоверение за наследници не следва да бъдат обсъждани. Неустановяването на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в случая обуславят неоснователността на предявения иск, както правилно е прието в обжалваното решение, поради което в тази му част следва да бъде оставено в сила. Решението е неправилно в частта му, с която са присъдени разноски в полза на ответника, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Ето защо в тази му част решението следва да бъде отменено, като се отхвърли направеното искане на Община Самоков за присъждане на разноски в производството пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение