Решение № 344 от 18.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 365/2009 г.
ВКСII наказателно отделение18.09.2009 г.докладчик Биляна Чочева
Диспозитив
Оставя в сила въззивно решение № 169/27.04.2009 г. на Софийския апелативен съд, НО, 1-ви състав, постановено по ВНОХД № 177/2009 г. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 344 от 18.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 365/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Г. К. Г. против въззивно решение № 169/27.04.2009 г. на Софийския апелативен съд, НО, 1-ви състав, постановено по ВНОХД № 177/2009 г. с изтъкнати и поддържани доводи за явна несправедливост на наказанието и претенция за неговото намаляване по размер. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда от 14.01.2009 г., постановена по НОХД № 101/2008 г., Монтанският окръжен съд е признал подсъдимия Г. К. Г. за виновен в извършването на две престъпления - по чл. 354а, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за които е бил осъден на лишаване от свобода - за първото 1 г. и 10 месеца, а за второто 2 години, като му е определено общо наказание по чл. 23, ал. 1 от НК в размер на 2 години лишаване от свобода, което да изтърпи при общ режим, приспадайки при изпълнението предварителното му задържане под стража и в домашен арест за периода 26.02.2007 г. - 21.02.2008 г. На основание чл. 23, ал. 3 от НК към общото наказание е било присъединена глоба от 600 лв., наложена на подсъдимия по НОХД № 98/2006 г. на Окръжен съд - Монтана. В тежест на подсъдимия е било присъдено заплащане на разноските по делото. С въззивното решение Софийският апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда единствено в частта относно приложението на чл. 23, ал. 3 от НК, като е постановил отделно изтърпяване на наказанието глоба. В останалата част е потвърдил същата. Касационната жалба е неоснователна. Доводите за явна несправедливост на наказанието за престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, от НК, което е било определящо за размера на общото по чл. 23, ал. 1 от НК, са неоснователни. При индивидуализацията първостепенният съд, последван от въззивния, правилно е използвал техниката по чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, чието приложение е било задължително съобразно изискването по чл. 373, ал. 2 от НПК, като надлежно е съобразил всички смекчаващи обстоятелства, отмервайки наказанието на подсъдимия на 2 години лишаване от свобода, т. е. 1 г. под предвидения минимум по чл. 321, ал. 3, т. 2 от НК, което е справедливо. В тази връзка, отдадена е била нужната тежест на направените от него самопризнания, като същевременно не е била пренебрегната ролята му в престъпната група, а именно като уличен дилър на наркотични вещества, респ. и периода на участие - м. януари 2006 г. - 23.02.2007 г. Правилно е оценено, че макар и развивана на ниско ниво в йерархията на групата, деятелността му съвсем не е била без значение, доколкото той практически е осъществявал пряката връзка между по-горните нива и преките потребители на дрога. Изцяло неоснователно е възражението за несъразмерност на наложеното му наказание с това на организатора на престъпната група. Освен, че наказанието на Г. е било индивидуализирано съобразно установените по делото данни за неговата личност, то от прекратеното НОХД № 64/2008 г. поради одобряване на споразумение, сключено между прокурора и останалите двама подсъдими Д. П. и И. Д., е видно, че на първият като организатор на групата е било наложено наказание 2 години и 6 месеца, а на втория като участник - 2 години лишаване от свобода. Не се твърдят, а и не се установяват обстоятелства, които да не са били взети предвид от въззивната инстанция и да пораждат необходимост от по-голямо смекчаване на наложеното наказание. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице соченото касационно основание и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение