Решение № 1246 от 12.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5926/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция по вписванията, против решение 2016/27.03.2024г., постановено по адм. дело 10338/2023 г. по описа на Административен съд София - град, в частта, в която Агенция по вписванията е осъдена по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да заплати на "Мед корект" ООД, гр. Перник с ЕИК 204383733, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 207,50 лв. (двеста и седем лева и петдесет стотинки) адвокатско възнаграждение, като ответникът е осъден да заплати на ищеца и разноски, направени в производството по делото, разгледало исковата претенция в размер на 269,92 лв. Касаторът твърди недопустимост и неправилност на съдебното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. С исковата молба се претендира обезсилване на решението на първоинстанционния съд като недопустимо и прекратяване на производството по делото, а в режим на евентуалност отмяната му като незаконосъобразно, като се постанови друго решение по същество на спора, с което предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да бъде отхвърлен като неоснователен, вкл. в частта по присъдените разноски. Не се представлява в о.с.з. Ответникът "Мед корект" ООД, гр. Перник с ЕИК 204383733, в представен отговор на исковата молба, изразява становище за неоснователност на същата. Моли обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски. Не се представлява в о.с.з. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението на първоинстанционния съд. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е основателна поради следните съображения: Административен съд София - град е бил сезиран с искова молба срещу Агенция по вписванията с която се претендира обезщетение за нанесени на ищеца имуществени вреди в размер на 307,50 лева, претърпени в резултат на заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производство срещу отказ 20230313132625-2/17.03.2023г. за вписване на заявени обстоятелства, постановен от длъжностно лице към Търговски регистър при Агенция по вписванията, по заявление с 20230313132625/13.03.2023г., както и 7,50 лева, заплатена държавна такса за разглеждане на жалбата против постановения отказ. От фактите по делото се установява безпротиворечиво, че отказът е отменен с решение 6398/16.05.2023 г., постановено по т. дело 551/2023 г. по описа на Административен съд София град. По делото като доказателство е приложено търговско дело 551/2023г. В същото се съхраняват договор за правна защита и съдействие, пълномощно и платежно нареждане за сумата от 7,50 лева, представляващи заплатена държавна такса за производството по оспорване на отказа. Предмет на договора за правна защита и съдействие е изготвяне и подаване на жалба против отказ 20230313132625-2/17.03.2023г. за вписване на заявени обстоятелства, както и за представителство в производството. Договореното възнаграждение от 300 лева, е посочено като изплатено с изричното уточнение, че договорът служи за разписка за плащане в брой. От правна страна съдът е приел, че по силата на чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Същевременно е приел, че на ищеца са причинени имуществени вреди, изразяващи се в разноски за защита и процесуално представителство от адвокат, направени в съдебното производство по обжалване на постановения отказ от вписване в Търговския регистър, тъй като сумите са излезли от патримониума на ищеца и не са били компенсирани с постановеното, благоприятно за него Решение 2016/27.03.2024г. по т.д. 10338/2023г. Така установените обстоятелства са дали основание на първоинстанционния съд да приеме иска за доказан по основание. Що се отнася до претендирания му размер, съдът е преценил договореното възнаграждение като прекомерно, съобразно обстоятелството, че производството се провежда в закрито заседание, както и с оглед на това, че не представлява фактическа и правна сложност и поради изложените обстоятелства е уважил исковата претенция до размера от 200,00 лева адв. Хонорар и сторените разноски за заплатена държавна такса в размер на 07,50 лева, т.е. при съобразяване възражението на ответната страна за прекомерност в светлината на Решение С-438/22 на Съда на Европейския съюз. При извършената от съда служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на съдебното решение с материалноправните разпоредби, настоящият състав на ВАС намира съдебното решение за допустимо, но неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, по следните съображения: Действително, съгласно чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, Агенцията по вписванията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ. Споделя се и извода на АССГ, че дейността на Агенция по вписванията се характеризира като административна. Съгласно мотивите на законодателя, Законът за търговския регистър, в сила от 01.01.2008 г. е приет, за да преуреди производството по регистрация на търговците от съдебно-охранително /каквото беше до този момента и се провеждаше пред окръжните съдилища/ в административна дейност, осъществявана от административни органи. Дейността е възложена на специализиран административен орган - Агенция по вписванията, която е администрация към министъра на правосъдието /чл. 2 от Устройствения й правилник/, организирана е в Обща и Специализирана администрация, звено "Сигурност на информацията" и финансов контрольор /чл. 3, ал. 1/ и се ръководи и представлява от изпълнителен директор /чл. 6, ал. 1/. Действията по вписванията, обявяванията и заличаванията в търговския регистър се извършват от служители в Дирекция "Длъжностни лица по регистрация", чийто правомощия са визирани в чл. 15 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията. Агенцията и длъжностните лица по регистрация са административни органи по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на АПК, защото принадлежат към системата на изпълнителната власт и са носители на административни правомощия, овластени със закон. В подкрепа на този извод е и изменението на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, който препраща към ЗОДОВ за реда за репариране на вредите, причинени от Агенция по вписванията на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията. Към момента на образуване на т.д. 551/23 на СГС обаче са влезли в сила измененията на чл.25 ЗТРРЮЛТНЦ /ДВ, бр. 105 от 2020 г./. Разпоредбата предвижда ред за обжалване на отказа за вписване пред окръжния съд, начина на подаване на жалбата, реда за провеждане на съдебното производство; с нова алинея 6 включително е предвидено присъждане на разноски в производството по реда на ГПК. Наличието на изрична нормативна уредба, която предвижда присъждане на разноските от съда, пред който са направени, означава, че те не могат да бъдат присъждани като обезщетение за вреди в исково производство по чл.1 ЗОДОВ. Причината за това не е разпоредбата на чл.8, ал.3 ЗОДОВ. Сочената норма е материалноправна, поради което няма отношение към допустимостта на иска. Освен това тя изключва основателността на исковете с правно основание чл.1 ЗОДОВ при наличие на друг начин за обезщетяване на пострадалото лице, а не при наличие на друг начин за реализиране на основното вземане, от което кредиторът е лишен. Независимо от това, Върховният административен съд в константната си практика е присъждал обезщетение за вреди в размер на сторени в съдебни производства разноски само и единствено в случаите, в които нормативната уредба не предвижда или изключва изрично присъждането им в самите съдебни производства. Извън тези случаи, разноските, сторени в съдебните производства, не представляват вреди по смисъла на чл.1 ЗОДОВ, поради което исковете им за присъждане от административните съдилища са неоснователни. Освен това наличието на изричен ред за присъждане на разноските и изричният отказ на търговския съд да ги присъди водят до прекъсване на причинната връзка между незаконосъобразния отказ и твърдяната вреда. В момента и към датата, на която са сторени разноските, разпоредбата на чл. 25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ може да представлява ефективно вътрешноправно средство за защита, като дава възможност на сторилите разноски в съдебното по обжалване отказите за регистрация в Търговския регистър да ги претендират в това производство. Отказите на търговските съдилища за присъждане на разноски дори при тази нормативна уредба не обуславят основателност на исковете с правно основание чл.1 ЗОДОВ, заведени пред административните съдилища. Последните не са длъжни, при сега действащата нормативна уредба, да осигурят чрез съдебната практика ефективно правно средство за защита на имущественото притезание, тъй като това задължение нормативно е възложено на търговските съдилища. За пълнота следва да се посочи, че по т. 2 от Тълкувателно решение 5/14.07.2022 г., постановено по тълкувателно дело 4/2020 г. Дължи ли се обезщетение за вреди по изплатените адвокатски възнаграждения и държавни такси в производствата пред административните съдилища за искове по чл. 28, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/ във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявени за възстановяване на имуществени вреди от незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията и представляват ли те пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ? е посочено, че съгласно §14 от ПЗР на ЗИД на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС -ДВ бр.105 от 11.12.2020 г. в сила от 15.12.2020г./ в чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ се създава нова ал 6 със следното съдържание :В производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК, поради което необходимостта от тълкуване занапред по какъв ред следва да се претендират платените в производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ разходи за адвокатски възнаграждения и държавни такси отпада. Посочено е още, че в ЗТРРЮЛНЦ (обн. ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г.) е приета нова ал. 6 на чл. 25, съгласно която "В производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс", която нова алинея също урежда реда за присъждане на разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение и съответно възможността тези разноски да бъдат претендирани по исков ред по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вече е изключена. С тълкувателното решение на ВАС е разяснено какво ще се случва занапред при претендиране на разноски от страна на страните в тези производства. По изложените съображения решението следва да бъде отменено, а по същество искът отхвърлен, като неоснователен. На касатора се дължат съдебни разноски за двете инстанции в размер на 200,00 лева, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, както и заплатената за касационното производство държавна такса в размер на 70,00 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение