Решение № 3127 от 9.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12620/2008 г.

Решение № 3127 от 9.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12620/2008 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е по чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Митра Георгиева Ромеева, чрез пълномощника си адв. Мудев, против заповед № РД-46-881/25.07.2008 г. на министъра на земеделието и храните, с която е отказано правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ на български граждани или техните наследници, в частта по заявление № АО-75/20.02.2007 г., със заявител Митра Георгиева Ромеева, за собственик Иван Георгиев Лютов. В жалбата са развити оплаквания, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и неправилна. Поддържа се, че административният орган не е изследвал подробно представените писмени доказателства, с което е допуснал съществени процесуални нарушения. Като основания за отказ са посочени твърде формални причини, независещи от волята на заявителката, поради което административния акт е незаконосъобразен. Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез процесуален представител юрк. Пеневилова, оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Подробни съображения излага в представена писмена защита. Върховният административен съд, четвърто отделение намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и предвид липсата на доказателства за надлежното й съобщаване на заявителката, следва да се приеме, че е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Производството пред административния орган е инициирано по заявление № АО-75/20.02.2007 г. на Митра Георгиева Ромеева, с която е поискала наследниците на Иван Георгиев Лютов, изселник от Беломорска Тракия, да бъдат обезщетени на основание чл. 10в, ал. 1 от ЗСПЗЗ. С оспорената заповед е отказано правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ, като в частта за заявление № АО-75/20.02.2007 г., са посочени няколко основания : името на наследодателя по удостоверение за наследници № 15/13.02.2007 г. е Иван Георгиев Иванов - Лютов, роден през 1868 г., а името на бежанеца по архивни документи е Иван Георгиев Лютов - роден през 1880 г. Освен това, видно от "Декларация за изселване" наследодателят е имал седем деца, поименно изброени, но три от тях не фигурират в горецитираното удостоверение за наследници. Така постановената заповед е незаконосъобразна. Съгласно § 66 от ППЗСПЗЗ българските граждани или техните наследници, неполучили облигации, имат право на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ при наличието на конкретно посочени материалноправни предпоставки. Преди да пристъпи към преценка дали заявителят е правоимащо лице, административният орган следва да установи неговата самоличност, в смисъл дали от формална страна може да е субект на правото на обезщетение. В случая името на наследодателя по удостоверението за наследници не е било идентично с името му по архивните документи, което е послужило като основание за постановения отказ. Пред настоящата инстанция жалбоподателката представя Удостоверение за идентичност на имена № 92/19.08.2008 г., издадено от кметство с. Дрангово, община Петрич, съгласно което лицето Иван Георгиев Лютов, роден през 1880 г. в с. Липош, Демир-Хисарско и лицето Иван Георгиев Иванов, роден през 1868 г. в с. Липош, Демир-Хисарско са едно и също лице, което е заведено в регистрите на с. Дрангово. Посоченото доказателство установява по безспорен начин самоличността на наследодателя, без да е необходимо да се изследва точната му година на раждане, и е достатъчно, за да се пристъпи към преценка на материалноправните предпоставки за обезщетяване. Разпоредбата на § 66 от ППЗСПЗЗ визира като субекти на правото на обезщетяване "българските граждани или техните наследници". Тази правна норма следва да се тълкува в контекста на общата норма на чл. 14 от ППЗСПЗЗ, според която подаденото заявление от един наследник ползва всички останали. След като заявителката Митра Ромеева е наследник на общия наследодател, административният орган, предвид изричният текст на чл. 14 от ППЗСПЗЗ, не следва да издирва останалите негови наследници. В случая установяването на точния кръг от наследници е неотносимо обстоятелство, което незаконосъобразно е послужило като основание за постановения отказ. Нещо повече, съгласно представеното пред настоящата инстанция ново Удостоверение за наследници № 91/19.08.2008 г., в същото фигурират като наследници всичките седем деца на наследодателя, поименно изброени в "Декларация за изселване". По изложените съображения оспорения административен акт е незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 4 от АПК и като такъв следва да се отмени, а делото да се върне на административния орган за ново произнасяне, при което да се провери дали в конкретния случай са налице предпоставките на § 66 от ППЗСПЗЗ за удовлетворяване правото на обезщетяване по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение