Решение № 3504 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5943/2008 г.

Решение № 3504 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5943/2008 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от АПК е образувано по касационна жалба на кмета на район "Северен" на община Пловдив, подадена срещу решение № 214 от 7.03.2008 г., постановено по адм. дело № 1135 от 2007 г. по описа на Пловдивския административен съд. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно поради нарушение на закона - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество, е основателна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 65, ал. 4 ЗОбС, образувано по жалба на председателя на Националната потребителна кооперация на слепите в България (НПК на слепите), е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № РД-09-230 от 28.06.2007 г., постановена на основание чл. 65, ал. 1 ЗОбС от кмета на район "Северен" на община Пловдив, за изземване по административен ред на недвижим имот - публична общинска собственост. Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед на поддържаните от жалбоподателя основания за отмяна на заповедта и въз основа на представените от страните доказателства и приложимия закон, съдът е приел, че жалбата е основателна, и оспорената административна заповед е отменена като незаконосъобразна. Обжалваното решение е неправилно, като съдът не е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата по делото е установено, че върху част от имот, представляващ УПИ № 1513, кв. 604 - публична общинска собственост, е бил разположен метален павилион, застроен върху 71 кв. м (магазин за продажба на промишлени стоки), който като временна постройка е изграден по реда на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.) с разрешение за строеж № 46 от 21.06.1976 година. Описаният терен се владее без основание от адресата на заповедта, защото от заключението на техническата експертиза е установено, че "на място павилионът не съществува", като след промяна на регулацията със заповед № ОА106 от 25.01.2006 г. една част от терена, върху който е бил заснет павилионът (от 53 кв. м), е включена в улица "Победа", а друга част от терена в размер на 18 кв. м е включена в УПИ IV-1690, кв. 604А - частна собственост. Вещото лице е дало заключение, че предвижданията за разширение на улица "Победа" не са променени от 1965 година. Към момента на издаването на обжалваната заповед № РД-09-230 от 28.06.2008 г. на кмета на район "Северен" и по действащия регулационен план на "Пета градска част" - Пловдив, частта от имот пл. № 1513 общо от 71 кв. м, върху която е бил ситуиран металният павилион, по регулация е включена в посочените два имота - една част е включена в разширение на ул. "Победа", а друга част е включена в недвижим имот - частна собственост. При тези установени обстоятелства по административния спор следва да се приеме, че на НПК на слепите е разрешено през 1976 г. по изключение да направи временна постройка - метален павилион по типов проект, монтиран върху 71 кв. м недвижим имот - публична общинска собственост (върху чужд имот), който имот по регулационния план е предназначен за мероприятие на общината - за разширение на улица. От приложеното писмо изх. № 339 от 15.12.1998 г., изпратено до кмета на община Пловдив от председателя на кооперацията, се установява, че "металните магазини, трайно прикрепени към земята, са изградени върху терени общинска или държавна собственост с разрешение по отменения чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ", който статут на изграждане на металния павилион съдът е приел за установен. По делото не са представени доказателства за проведена и изпълнена процедура по реда на § 184 от ПЗР на ЗУТ във вр. с чл. 50а ППЗТСУ и временният строеж да е придобил траен, градоустройствен статут в съществуващия му вид. С изтичане на срока, за който е разрешено заемането на терена, или при заемане на терена за изпълнение на предвиденото по регулационния план строителство (разширение на улица) временните постройки следва да се премахнат (да се събарят от организацията, която ги е ползвала) поради отпаднало основание за тяхното изграждане и ползване. По изложените съображения правният извод на съда, че "постройката е осъществена въз основа на строително разрешение, което е основание да се приеме, че осъществяваната фактическа власт върху процесния имот не е правно основана", е неоснователен и постановен в нарушение на закона. Основното в настоящия спор е установеното обстоятелство, че върху терен - публична общинска собственост и предназначен по регулационния план за разширение на улица, е разрешено изграждане на временен строеж - монтиране на метален павилион, които временни постройки съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.) "при заемане на терена за изпълнение на предвиденото по регулационния план строителство следва да се събарят от организацията, която ги е ползвала". След събарянето на временната постройка теренът, върху който е бил ситуиран павилионът, се владее от кооперацията без основание. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,