Решение № 3926 от 5.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3546/2015 г.

Решение № 3926 от 5.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3546/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Борислав Стоянов Илиев от гр. Благоевград срещу Решение № 122 от 29.01.2015 г., постановено по адм. дело № 633 от Административен съд Благоевград с доводи за незаконосъобразност и наличие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна не изразява становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013, изх. № 02-010-6500/13795 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ - РА. Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства и възраженията на страните съдът е направил извод, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по закон, в преписаната от закона форма, при спазване на административно-процесуалните правила и при правилно прилагане на материалния закон - чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105/22.08.2006 г. и чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП. Въз основа на това е мотивирал основателност на отказа на ДФЗ - РА за подпомагане на земеделския производител с плащане за площ, която кандидатът не стопанисва. Решението е правилно. За да докаже действителност на нуждата от подпомагане касаторът се позовава на сключени с наемодател договори за наем на недвижим имот от 21.03.2013 г. и такъв за наем на земеделски земи от 03.08.2012 г., в който е отразена площта на обработваемата земя. В случая обаче правно илеревантен е факта каква точно площ е предоставена на наемателя от наемодателя. Релевантен е факта каква част от предоставената за обработване площ попада в одобрения, със заповед № РД-09-114 от 27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, окончателен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" (ПДЗС) за кампания 2013 г. При извършената от разплащателната агенция автоматизирана проверка, между заявения за подпомагане БЗС-17405-269-1-4 и одобрения, със заповед № РД-09-114 от 27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните окончателен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" (ПДЗС) за кампания 2013 г., е установена разлика от 0.12 ха, които се явяват наддекларирана площ. Заключенията на административния орган в този смисъл са потвърдени от заключението на назначената по делото експертиза, която е приета без да е оспорена от страните. При това положение са налице законовите изисквания на чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП за намаляване на субсидията, както правилно е приел решаващият съд. Неоснователни са и останалите възражения на касатора за допуснати от административния орган съществени нарушения на процесуалните правила, неотразени от първостепенния съд. В процесното Уведомително писмо са посочени конкретни обстоятелства и като цяло са налице мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правно-релевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им, с което е спазен принципът за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото УП. Позоваването на извършените справки, проверки и т. н. в тяхната съвкупност представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. При така изложените съображения касационната жалба се преценява за неоснователна, решението на съда, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение