Решение № 2099 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10057/2020 г.

Решение № 2099 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10057/2020 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ж. Гонев против решение № 155 от 09.07.2020 г., постановено по адм. д. № 344/2019 г. по описа на Административен съд гр. Кюстендил. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на Община Кюстендил, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Кюстендил отхвърля жалбата на Ж. Гонев против заповед № РД– 00-656/19.06.2019 г. на кмета на Община Кюстендил, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, на жалбоподателя е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – "стопанска постройка", находящ се в УПИ VІІІ-90 и частично попадащ в УПИ VІІ-92, кв. 4 по плана на [населено място], община Кюстендил. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Приема, че строежът е изграден през 1970 г. и не отговаря на изискванията на чл. 37, ал. 1 и чл. 55 ЗТСУ (отм.); , съответно на чл. 224, чл. 225, ал. 1, т. 1 вр чл. 159, ал. 1, т. 1 ППЗТСУ (отм.); , както и на изискванията на ЗУТ, поради което прави извод, че същият не е търпим по смисъла на § 16 ПР ЗУТ. Обжалваното решение е правилно. Основният спорен въпрос по делото е дали строежът е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПЗ ЗУТ. По несъмнен начин по делото е установено, че стопанската сграда е построена през 1970 г., поради което за строежа са приложими правилата на ЗПИНМ (отм.); и издадените на основание чл. 52, ал. 2 от него Строителни правила и норми за изграждане на населените места. (отм.);. Неправилно съдът приема, че е приложим ЗТСУ (отм.); и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, тъй като ЗТСУ (отм.); е в сила от 1.06.1973 г. т. е. няколко години след построяване на сградата, поради което и същият е неприложим. Независимо от това крайният извод на съда за неприложимост на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, е правилен. От събраните по делото доказателства е установено, че процесният строеж се намира на границата с УПИ VІІ-92 и частично попада в последния, а между двата УПИ има прозирна ограда. Следователно строежът не отговаря на изискванията на § 60, ал. 1 и 2 от Строителните правила и норми за изграждане на населените места (отм. в редакцията му към датата на построяване на постройката) съгласно които второстепенните постройки трябва да отстоят най-малко на 3 м. от регулационните линии към съседите, като те могат да се разполагат на страничната регулационна линия само ако покриват калканен зид на заварена сграда или със съгласие на собственика на съседния парцел. В случая тези изисквания не са налице. Законосъобразен е изводът на съда, че процесния строеж не отговаря и на чл. 42, ал. 1 - 3 ЗУТ, тъй като част от него е разположена на вътрешната граница на УПИ, като калканната му стена не покрива калканна стена на заварена или новопредвидена постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътна ограда. Следователно като прави извод, че процесния строеж не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, първоинстанционният съд постановява правилно съдебно решение. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди Ж. Гонев да заплати на Община Кюстендил сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,