Решение № 74 от 4.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1988/2008 г.

Решение № 74 от 4.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1988/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на "В", град В., подадена от пълномощника и адвокат Д, срещу въззивно решение № 407 от 30.11.2007 год. по гр. дело № 40/2007 год. на Великотърновския окръжен съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Според касатора въззивният съд в нарушение на процесуалните правила не е обсъдил всички доказателства по делото, поради което неправилно е приел, че община В. е вложила средства в изграждането на процесната сграда, съответстващи на 16.78 % от стойността и. Въобще не са изложени мотиви по какви причини е отхвърлен искът за прилежащия терен, който също съобразно разпоредбата на чл. 2, ал. 3 (отм.) ЗОбС е собственост на кооперацията. Ответникът по касационната жалба община В. Т. и държавата, представлявана от м. на регионалното развитие и благоустройството, не са заявили становище. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: С решение от 15.06.2005 г. по гр. дело № 214/2005 г. на Великотърновския окръжен съд е оставено в сила решение от 27.12.2004 г. на Великотърновския районен съд по гр. д. № 2216/2002 г., с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу община В. и държавата, представлявана от м. на регионалното развитие и благоустройството установителен иск за собственост върху недвижим имот. С решение № 1566/9.01.2007 г. по гр. дело № 2331/2005 г. на ВКС на РБ е отменено решение от 15.06.2005 г. по гр. дело № 214/2005 г. на Великотърновския окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. С решение № 407 от 30.11.2007 г. по гр. дело № 40/2007 г. на Великотърновския окръжен съд е оставено в сила решение от 27.12.2004 г. на Великотърновския районен съд по гр. д. № 2216/2002 г., с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу община В. и държавата, представлявана от м. на регионалното развитие и благоустройството установителен иск за собственост върху недвижим имот - УПИ *, в строителен квартал 102, по плана на с. С., община В., с площ 4080 кв. м., при граници: от две страни улици, УПИ ХIII-849, и IV-852, както и на 16.78 % идеални части от построената в него масивна търговска сграда на два етажа, състояща се от: 1. магазин за хранителни и промишлени стоки на първия етаж със застроена площ от 122 кв. м.; 2. сладкарница на първия етаж със застроена площ от 116 кв. м.; 3. ресторант на първия етаж със застроена площ от 377 кв. м., заедно със складове и четири мази; 4. универсален магазин на втория етаж със застроена площ от 248 кв. м. със самостоятелна стълбищна клетка; 5. ресторант - градина, извън търговската сграда, състоящ се от три метални навеса с обща площ от 180 кв. м., с две тоалетни и настилка с венецианска мозайка и базалтови плочи. Въззивният съд е приел, че процесната сграда не е изградена само със средства на кооперацията, чийто правоприемник е ищецът. При изграждането и през 1965 г. са вложени държавни средства в размер на 16.78 % от стойността и. По тази причина толкова идеални части от сградата не са станали собственост на кооперацията въз основа на разпоредбата на чл. 2, ал. 3 (отм.) ЗОбС и искът е неоснователен. След анализ на събраните по делото доказателства въззивният съд е направил правилен извод, че процесната сграда не е построена само от кооперацията, чийто правоприемник е ищецът. Тя е построена съвместно със средства на народния съвет от самооблагане и средства на потребителната кооперация. Вложените държавни средства в изграждането са 16.78 % от общата стойност, поради което и процесните 16.78 % идеални части от сградата не са станали кооперативна собственост. На основание чл. 2, ал. 3 от ЗОбС /до отмяната й ДВ бр. 96/1999 г./ кооперативна собственост са останалите 83.22 %. Неправилен обаче е изводът на въззивния съд, че също толкова процента - 83.22 от прилежащия терен към сградата не са собственост на ищцовата кооперация. По силата на посочената разпоредба от ЗОбС не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13 юли 1991 г., включително и прилежащият терен. Тази разпоредба е отменена през 1999 г., но тъй като въз основа на нея собствеността се придобива от кооперациите ex lege, тя е породила своето действие автоматично за съответния процент от прилежащия към сградата терен. По делото е приета техническа експертиза, според която прилежащият терен към процесната сграда е 2 125 кв. м., като на скицата на вещото лице инж. М, този прилежащ терен е оцветен със зелен цвят. Изложеното налага касиране на въззивното решение в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на установителния иск за собственост върху 83.22 % идеални части от прилежащия терен на процесната сграда в УПИ III, в строителен квартал 102, по плана на с. С., община В., с площ 4080 кв. м. и уважаване на иска в тази част като основателен и доказан. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 911.68 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.