Решение № 981 от 6.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7709/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на временно изпълняващия длъжността (ВрИД) кмет на район Приморски, Община Варна, против решение 5226/21 май 2024 г., постановено по адм. д. 561/2024 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Д. К. Г. против заповед 7 - L от 22 февруари 2024 г. на кмета на район Приморски, Община Варна, с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Г., считано от 19 февруари 2024 г. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Според разпоредбата на чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДСл служебното правоотношение се прекратява по взаимно съгласие на страните, изразено писмено като страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в десетдневен срок от получаването му, а ако тя не направи това, се счита, че предложението не е прието. С нормата на чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДСл се урежда не само начина на прекратяване на служебното правоотношение (по взаимно съгласие на страните), но и процедурата по осъществяването му. Нормативно посочени са действията, която всяка от страните следва да извърши, за да съвпаднат волите им и след това да се издаде съответния административен акт. Законът поставя изискване за писмено изразяване на постигнатото съгласие и взаимно уведомяване на страните за предприетите действия. На задължението на служителя, желаещ прекратяване на служебното му правоотношение да направи писмено искане за прекратяването му и да го изпрати на другата страна, съответства задължението на органа по назначаването да приеме предложението и в десетдневен срок да уведоми служителя за приемането му, което следва да се направи в същата форма - писмено. Двете предпоставки - приемане на предложението и уведомяване за това на служителя, следва да съществуват кумулативно, така както кумулативно са поставени условията за наличие на писмено предложение за прекратяване на служебното правоотношение и изпращането му на другата страна. Достатъчно е липсата на която и да е от тези предпоставки, за да се приеме, че не е налице взаимно съгласие на страните за прекратяване на договора. Липсата на кумулативните предпоставки има за последица неприемане на предложението от страна на органа по назначаването. В процесния случай е безспорно установено, че служителят със заявление рег. УЧРАУ24000048ПР/19 януари 2024 г., е отправил предложение до органа по назначаването за прекратяване на служебното му правоотношение по взаимно съгласие на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДСл, считано от 19 февруари 2024 г. Върху заявлението на Г. от страна на кмета е поставена резолюция Да от същата дата 19 януари 2024 г.. Последвало е издаване на процесната заповед с дата 22 февруари 2024 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Д. Г., която е била връчена на служителя на 07 март 2024 г. Настоящият касационен състав счита, че писменото предложение направено от Г. за прекратяване на служебното му правоотношение, не е прието от органа по назначаването в срока определен в чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДСл. Административният орган не е ангажирал доказателства, че в рамките на 10 дневния срок от получаване на предложението 19 януари 2024 г., е уведомил служителя Г., че приема отправеното от него предложение. Липсата на такова писмено уведомяване означава неприемане на предложението за прекратяване на служебното правоотношение. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел, че към момента на издаване на оспорената заповед не е било налице взаимно съгласие между страните по служебното правоотношение за прекратяване, при което не са били налице посочените в оспорения акт основания по чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДСл за издаването му. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав