Решение № 1091 от 31.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6567/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от АПК.

Образувано е по искане за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК от Комисия за енергийно и водно регулиране гр. София (Комисията) на влязло в сила решение 4182/23.06.2022 г. по адм. дело 11085/2021 г. по описа на Административен съд, София град, оставено в сила с решение 3614/05.04.2023 г. по адм. дело 9257/2022 г. на Върховния административен съд, Трето отделение в частта, в която е осъдена Комисията по иск по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да заплати на посоченото дружеството обезщетение за имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно решение Ц 5/20.02.2015 г., както следва:

• в размер от 532 208,79 лв., (петстотин тридесет и две хиляди двеста и осем лева и 79 ст.), представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода от 20.02.2015 г. до 12.11.2018 г., заедно със законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба (05.11.2021г.) до окончателното й изплащане;

• в размер от 161 141,00 лв. (сто шестдесет и една хиляди сто четиридесет и един лева), представляваща мораторна лихва за забава за периода от 12.11.2018 г. до 05.11.2021 г. върху сумата от 532 208,79 лв., (петстотин тридесет и две хиляди двеста и осем лева и 79 ст.), представляваща обезщетение за имуществени вреди;

Обезщетение за имуществени вреди от нищожно решение Ц 14/03.04.2019 г. на КЕВР, както следва:

• в размер от 355 814,70 лв. (триста петдесет и пет хиляди осемстотин и четиринадесет лв. и 70 ст.), представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода от 13.11.2018 г. до 25.03.2021 г. заедно със законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба (05.11.2021 г.) до окончателното й изплащане;

• в размер от 93 697,86 лв. (деветдесет и три хиляди шестстотин деветдесет и седем лева и 86 ст.) лв. представляваща мораторна лихва за забава за периода от 03.04.2019 г. до 05.11.2021 г. върху сумата 355 814,70 лв. (триста петдесет и пет хиляди осемстотин и четиринадесет лв. и 70 ст.), представляваща обезщетение за имуществени вреди и

• в размер на 4 647 (четири хиляди шестстотин четиридесет и седем лв. и 00 ст.), представляваща разноски по делото.

В искането за отмяна изцяло е преповторена фактическата обстановка, установена от двете съдебни инстанции по иска за обезщетение по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. В искането се твърди, че са налице предпоставките по чл. 239, т. 4 АПК, тъй като между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска в настоящето производство. Сочат се решения по адм. дела 693/2022 г., 4352/2021 г., 5510/2020 г., 906/2020 г., 12918/2015 г. и 7329/2015 г., всичките на тричленни състави на ВАС, Трето отделение. Към искането за отмяна са приложени посочените по горе решения, с които се обосновава отмяната на влязлото в сила решение на основание чл. 239, т. 4 АПК, както и допълнително посочени решения по адм. дела 11963/2022 г., 11084/2021 г. и 2450/2014 г. В съдебно заседание искането за отмяна се поддържа от юриск. Хиков, който е допуснал уточнение на искането си и то е само за осъдителната му част. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на Геа Консулт ООД.

Ответникът по искането за отмяна на Геа Консулт ООД гр. София чрез процесуалния си представител адв. И. Церовски в писмени възражение и защита, както и в съдебно заседание, оспорва искането, тъй като не са налице сочените основания по чл. 239, т. 4 АПК. Претендира присъждане на разноски в размер на 33 000 лв.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че искането за отмяна е подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК и в срока по чл. 240, ал.1, т. 4 АПК и е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения:

С решение 4182/23.06.2022 г. по адм. дело 11085/2021 г. Административен съд, София град е осъдила КЕВР да заплати на Геа Консулт ООД обезщетение за имуществени вреди от отмяна от незаконосъобразно и нищожно решения., посочени подробно по горе. В останалата част по предявените от дружеството искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу незаконосъобразно решение Ц 010/30.03.2011 г., същите са отхвърлени като неоснователни и недоказани и не са предмет на искане за отмяна на влязло в сила решение в тази му част.

Пред ВАС, Трето отделение касационни жалби са подали, както КЕВР, така и Геа Консулт ООД. С решение 3614/05.04.2023 г. по адм. дело 9257/2022 г. ВАС, Трето отделение е оставил в сила изцяло обжалваното решение (по касационните жалби на КЕВР и на Геа Консулт ООД).

Първоинстанционното решение, с което са уважени частично исковете на дружеството за обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт - решение Ц 5/20.02.2015 г. и от нищожен административен акт решение Ц 14/03.04.2019 г. е оставено в сила от касационната съдебна инстанция, като е прието, че ищецът в първоинстанционното производство е доказал предпоставките за ангажиране отговорността на КЕВР по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. И първоинстанционният съд и касационният съдебен състав на ВАС, Трето отделение са приели, че е установена пряка причинна връзка между отменения административен акт, както и обявеният за нищожен такъв и вредата. Посочено е, че доколкото определената от КЕВР цена е задължителна в отношенията на ищеца, както и по отношение на третите лица, няма влияние обстоятелството, че тези отношения са договорни, тъй като обществените отношения в областта на енергетиката, които са обект на специална регулация и има предварително определена преференциална цена за различните групи производители, по която енергийното предприятия са длъжни да изкупуват произведената от ВЕЦ електроенергия. Пряка причинна връзка съдилищата са приели, че е налице между отменения и обявен за нищожен административни актове, издадени от КЕВР и вредата, претърпяна от ищеца, а не е прекъсната и опосредена от сключения между ищеца и ЧЕЗ Електро България АД договор, тъй като цената за изкупуване на електрическата енергия, която тези страни са заложили в отношенията си, е била задължителна за тях по силата на оправомощаването на ответника от закона да я определя и неизпълнението на това задължение е било скрепено със законна санкция. След отмяна на решение Ц 5/20.02.2015 г и обявяване на нищожност на Решение Ц 14/03.04.2019 г., то КЕВР според първата и касационната инстанции следва да носи и гражданската отговорност за вредите, причинени от действието на порочните административни актове.

За да е налице основанието по чл. 239, т. 4 АПК е необходимо между същите страни, за същото искане и на същото основание да е постановено друго влязло в сила решение, което да му противоречи. Това означава да е налице пълно обективно и субективно тъждество между делата това, на което се иска отмяна по чл. 239, т. 4 АПК и тези, които се сочат от искателя, на които първото им противоречи. Такова тъждество в процесния случай не е налице. Страните не са идентични по приложените решения на ВАС ,Трето отделение и решението, чиято отмяна се инициира с искането на КЕВР, поради което не е налице субективно тъждество, което се е изисква да е налице, за да е успешно производството по отмяна на влязло в сила решение по чл. 239, т. 4 АПК. По отношение на обективното тъждество (предметно) и такова не е налице в пълнота при всички посочени решения, за които се твърди, че противоречи решението, чиято отмяна се претендира. Противоречие в съдебната практика, ако такава има се преодолява чрез тълкувателна дейност на Върховния административен съд, а не чрез искане за отмяна по реда на чл. 237 и сл. от АПК. След като в случая не е изпълнена хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК поради липса на обективно и субективно тъждество по делата, които са цитирани в искането за отмяна и решението, чиято отмяна се иска, то искането е неоснователно.

С оглед изложеното настоящият петчленен състав счита, че искането за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователно и на основание чл. 244, ал.1 , предл. 1 АПК следва да бъде отхвърлено.

Предвид изхода на делото и направеното искане за разноски в размер на 33 000 лв. от процесуалния представител на Геа Консулт ООД, както и възражението за прекомерност от искателя чрез процесуалния му представител, ще следва искането за разноски да се уважи за сумата от 3 000 лв., а не в пълния претендиран размер. Производството е за отмяна на влязло в сила решение, което е извънинстанционно и в него не се решава материално правния спор по същество, както е в редовно инстанционно съдебно производство, поради което материалният интерес не определя размера на разноските. В тази връзка следва да се посочи, че за отмяна на влязло в сила решение държавната такса съгласно разпоредбата на чл. 242а АПК е 30 лв., респ. 150 лв., което означава, че тази такса не е в зависимост от материалния интерес, за разлика от таксата по чл. 227а, а л. 1, изр. 2 АПК в касационното производство. Същото се отнася и за разноските и с оглед направеното възражение за прекомерност, сложността на правния спор и решаването му пред ВАС, петчленен състав в едно съдебно заседание, то възражението на искателя е основателно и разноските за "Геа - Консулт" ООД следва да се присъдят в размер на 3 000 лв.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия