Решение № 17704 от 27.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1095/2018 г.

Решение № 17704 от 27.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1095/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от А. Златева от [населено място], Т. Славова от [населено място] и С. Банков от [населено място], и тримата чрез адв. С. Славов срещу решение № 2030 от 15.11.2017 г., постановено по адм. д. № 3391/2016 г. по описа на АС-Варна. Касаторите твърдят неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон – касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Молят съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призовани за съдебно заседание, касационните жалбоподатели не се явяват, не се представляват и не депозират писмени бележки по същество. Ответникът, Община – Варна, редовно призован, не изпраща представител. От процесуалния му представител юриск. Цветанова по делото са постъпили писмен отговор на касационната жалба и становище по същество / именувано "възражение"/ с подробно развити в тях доводи за неоснователност на жалбата, съответно – за правилност на съдебното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение АС- Варна е отхвърлил изцяло предявените от касаторите в тяхна искова молба вх. № 19477/28.12.2016 г. обективно и субективно съединени искове срещу община - Варна за присъждане на обезщетение за имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в общ размер от 57 250 лв, изразяващи се в лишаването им от правото да използват съсобствения им недвижим имот – реална част от 301 кв. м. от ПИ 976 по плана на кв. "Виница", гр. Варна, идентичен с ПИ с идентификатор № 10135.2575.1778 по кадастралната карта на район Приморски, гр. Варна, която се ползва за второстепенна улица, без да е проведено необходимото за това отчуждаване от страна на община – Варна/ съгласно изменение на иска, направено в открито съдебно заседание на 17.10.2017 г. с участието на другите страни/. Ищците претендират тези вреди като резултат от незаконосъобразната според тях Заповед № 64/22.04.1998 г. на кмета на община - Варна, с която е одобрено ЧИРП в кв. 2 и кв. 61 по плана на кв. Виница за имоти и парцели, подробно описани в същата заповед, предвиждаща отреждането на частта от 301 кв. м. за улица и, евентуално: от незаконосъобразното фактическо действие и/ или бездействие на служителите на ответника да приложат на място уличната регулация, след като проведат надлежно отчуждаване на терена в полза на ищците /уточнение на претенцията от адв. Славов в с. з. от 28.03.2017 г./ За да стигне до този правен резултат, Административен съд – Варна, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната цялост, както и след анализ на материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е развил съображения за основателност/неоснователност на исковата претенция на ищците само по отношение твърдените от тях незаконосъобразни фактически действия/ или бездействия, от които претендират вредите при условията на евентуалност, но не и по отношение допустимостта, съответно основателността на основната им претенция за обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от Заповед № 64/22.04.1998 г. на кмета на община – Варна. По отношение евентуално предявените от ищците основания за претендираните от тях имуществени вреди – незаконосъобразни фактически действия и бездействия, административният съд е развил следните съображения: На първо място АС- Варна е заключил, че, за да е налице фактическо бездействие, от което да се претендират вредите, е необходимо да е налице законово изискване за извършване от страна на административния орган на определени действия, които той, въпреки законовия императив, не е извършил. След анализ на разпоредбите на чл. 205 от ЗУТ, чл. 8, ал. 8, чл. 9 и чл. 21 и следващите от Закона за общинската собственост, съдът е стигнал до извода, че, доколкото отчуждаването на частен имот, предвиден за улица, следва да попадне в годишната програма за управление на общинските имоти, приета от общинския съвет и се извършва само след решение на общински съвет – Варна, а това не е сторено, то община- Варна е във фактическа невъзможност да реализира улицата без решение на общинския съвет, в което да е предвидено финансиране за отчуждаването и строителството. Съдът е заключил, че, тъй като за административния орган липсва задължение по закон за определено фактическо действие в случая, то не е налице и съответното незаконосъобразно фактическо бездействие, от което основателно да се претендират вредите. На следващо място АС-Варна е приел, базирайки се на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, че по делото не се доказва и реалното настъпване на претендираните вреди, тъй като ползваните от експерта методи на оценяване не са относими и не могат валидно да определят размера на исковата претенция. Решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели от своя страна и до противоречието му с материалноправните разпоредби. Решението е постановено по нередовна искова молба, доколкото, въпреки направените уточнения, нито в първоначалната искова молба, нито в уточнителната такава е посочен период, за който се претендират вредите с посочени начална и крайна дати. Съдът не е изложил мотиви както относно допустимостта, така и евентуално -относно основателността на исковата претенция за вреди от посочената от ищците като първа, главна, основна/ а не евентуална/ материалноправна предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – твърдяната за незаконосъобразна, но неотменена по административен или съдебен ред Заповед № 64/22.04.1998 г. на съответния административен орган при община – Варна, с която се одобрява ЧИРП. АС- Варна в нарушение на задължението си да се произнесе по всички, наведени с исковата молба фактически твърдения, на които се основава исковата претенция и в нарушение на изискването да обсъди всички, събрани по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, не се е произнесъл по всички форми на твърдените от ищците фактически действия и бездействия на общинските служители, от които претендират вредите при условията на евентуалност, и не е обсъдил всички, събрани в тази връзка доказателства по делото. На първо място – административният съд се е позовал избирателно само на част от изслушаната и приета по делото съдебно-техническа експертиза /само на методите за определяне размера на дължимото обезщетение/, без да обсъди по-съществената част от същата – отговорът на вещото лице по т. 1 от заключението – обстоятелството, че процесните 301 кв. м. действително се ползват за улица, че трасето на предвидената по план улица между кв. 2 и кв. 61 по плана на гр. Варна, кв. Виница е реализирано на място и представлява път без изпълнена трайна настилка, но с изпълнени подземни комуникации- видими на терен канализационни шахти и ел. табла на границата на поземлените имоти към улицата. /л. 71 от първоинстанционното дело/ След като фактически улицата /вкл. и за собствените на ищците 301 кв. м./ е реализирана на място, без да е проведено отчуждителното производство за тези 301 кв. м. и без да е изплатено дължимото на ищците обезщетение по отчуждаването, е налице незаконосъобразно фактическо действие от страна на служителите на община Варна по фактическо изграждане на улица /полагане на подземни комуникации, монтиране на ел. табла и т. н./ в нарушение на разпоредбата на § 22, ал. 1, т. 1, б. "в" от ЗР на ЗУТ- преди регулацията да е приложена. Подобно незаконосъобразно фактическо действие като основание за исковата претенция е наведено от ищците в уточнителната им молба от 21.02.2017 г. /л. 24 по делото /, но въобще не е обсъдено от съда в мотивите на съдебния му акт. Цитираните по-горе допуснати от АС-Варна съществени нарушения на съдопроизводствените правила обуславят неправилност на съдебното решение. Същото следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК делото следва да бъде върнато за ново произнасяне от друг състав на административния съд при съобразяване със съдържащите се в настоящия съдебен акт указания по тълкуването и прилагането на закона. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение