Решение № 6747 от 20.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11566/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на А. М. С. срещу решение 2866 от 07.10.2024 г. на Административен съд Русе / АС-Русе/ по адм. д. 555/2024 година. Касаторът поддържа, че решението на АС Русе е неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационния основания по чл.209 т.3 от АПК. Подробни съображения излага в касационната жалба. В становище по хода на делото и по същество претендира адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата и прави възражение за прекомерност на претендираните на насрещната страна разноски. Ответникът по касационната жалба - ректорът на Университет за национално и световно стопанство, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор, изразява становище, че същата е неоснователна и обжалваното решение следва да се остави в сила. В съдебно заседание поддържа тази позиция, по аргументи, развити в писмения отговор. Претендира разноски по представен списък по чл.80 от ГПК с представени доказателства за извършването им. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС-Русе е отхвърлил жалбата на А. М. С. срещу отказа на Ректора на Университета за национално и световно стопанство - София, обективиран в писмо с изх. РД 656/17.05.2024 г., да издаде заповед, с която на С. да бъде отпусната социална стипендия от началото на учебната 2023/2024 г. Съдът е приел от фактическа страна, че като студент редовно обучение в образователно-квалификационна степен магистър, специалност Международно банкиране и финансови пазари в УНСС София А. С. подал заявление декларация с вх. 73337 на електронния формуляр от 20.02.2024г., с което кандидатствал за получаване на стипендия по т.9.1 от Правилата за отпускане на стипендия на учащите в УНСС за летен семестър на учебната 2023/2024 г. / л.36 от адм.д. 555/2024г./. Междувременно, със заявление декларация с номер на електронния формуляр 73337, на основание чл.9.3 раздел 4 от вече посочените правила, С. е кандидатствал за стипендия по успех. С вх. 350/27.02.2024 г. С. подал искане до ректора на УНСС за отпускане на социална стипендия, с доводи, че студентите могат да кандидатстват за повече от една стипендия, поради което на основание чл. 9.1.1, раздел 4 от Правилата към искането е приложил отпечатано и подписано от него Заявление - декларация с вх. на електронния формуляр 73337 от 20.02.2024г., с което кандидатства и за социална стипендия с уточнението, че отговаря на условията за получаване на социална стипендия и към зимния семестър на учебната година, но поради технически причини не е могъл да кандидатства за получаването й своевременно. Студентът посочил, че желае отпускането на социалната стипендия за цялата учебна 2023/2024 г., т.е. за зимен и за летен семестър в така подаденото искане. На 15.03.2024 г. Комисията по стипендии в УНСС е провела заседание, съгласно Протокол 1/15.03.2024 г., като с решение по т. 3 е приела, че А. С. е класиран за стипендия по успех за летен семестър на учебната 2023/2024г.и няма право да получава едновременно две стипендии по успех и социална. Комисията приела за неоснователно твърдението на С., че профила му в системата Уеб студент на учебното заведение е бил блокиран и поради това не е могъл да подаде заявление за социална стипендия в срок. Съдът е приел за установено, че със Заповед 742/19.03.2024 г. на ректора на УНСС, на основание чл. 21, ал. 1 от АПК, ПМС 90 и Правилата и Протокол 1 от 15.03.2024г. от заседание на Комисията е наредено да се изплащат стипендии през летен семестър на уч.2023/2024 г. по т.9.3 по успех от Правилата за отпускане на стипендии на учащите в УНСС, считано от м. февруари 2024 г. в размер: с успех от 6,00 до 5,50 - 200 лв. месечно й с успех от 5,49 до 5,00 - 180 лв. месечно на следните студенти: като А. С. е вписан под 1903 в заповедта с успех 5.00. С писмо с изх. 350/09.04.2024 г. на началник сектор Стипендии при УНСС С. е уведомен за решението на Комисията по стипендиите в УНСС. Срещу посоченото писмо С. подал възражение до ректора на УНСС, регистрирано с вх. 656/19.04.2024 г., на което ректора на УНСС отговорил с писмо с изх. РД-656/17.05.2024 г., уведомявайки студента за процедурата за отпускане на стипендии, за приложимите норми от ПМС 90 от 26 май 2000 г. за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации / ПМС 90/2000г./, с позоваване на чл. 4, ал. 1, която норма позволява на висшите учебни заведения сами да определят видът на документите, срока за тяхното подаване и критериите за получаване на стипендии и отбелязвайки че кандидатстването за социална стипендия извън срока не е по вина на учебното заведение. В заключение, ректорът посочил, че решението на Комисията за стипендиите в УНСС е съобразено с приложимите законови изисквания и вътрешни правила на УНСС, а възражението на С. е процесуално недопустимо, неоснователно и недоказано, поради което го оставил без уважение. Първоинстанционният съд, след като е обсъдил изключително подробно доказателствата по делото и доводите на страните е достигнал до извод, че отказът е постановен в съответствие с приложимите разпоредби и не са налице основания за отмяната му. В тази връзка е счел за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че има право едновременно да получава две различни по вид стипендии независимо от факта, че отговаря на условията за получаването и на двете. АС Русе е посочил, че нормата на чл.4 ал.7 изр.1 от ПМС 90/2000г. дава възможност за кандидатстване за повече от една стипендия, но допуска получаване по избор на само една от тях. Съдът се е обосновал за този си извод с изричното предвиждане в чл.4 ал.7 изр.2 от ПМС 90/2000г. за едновременното получаване с друга стипендия единствено на стипендиите по чл.4 ал.5 от същото ПМС. Съдът приел, че заявлението за отпускане на социална стипендия е подадено от С. извън срока за подаване на заявления за отпускане на тази стипендия 02.10.2023г. 29.10.2023г., съобразно доказателствата, че уеб профила на студента А. М. С. е регистриран на 15.09.2023 г. и през периода от 02.10.2023г. до 29.10.2023г. включително, в който програмата за подаване на заявления за стипендии е активна, същият не е влизал във профила си и по-конкретно в секция Стипендии и липсват технически пречки за подаване на заявлението му в срок. В заключение е обосновал, че е налице законосъобразност на отказа да се отпусне социална стипендия на А. С. от началото на учебната 2023/2024 г. Касаторът поддържа, че решението на АС-Русе е постановено при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Излага доводи, че съдът при решаване на спора неправилно е тълкувал нормата на чл.4 ал.7 от ПМС 90/2000г. позовавайки се на препращащия израз в чл.4 ал.7 изр.1 , а именно правото на студентите да кандидатстват за повече от една стипендия, предоставяна по критериите по ал. 2, в която ал.2 не се съдържат предпоставките за получаване на социална стипендия. Оспорва и констатациите на съда за наличието на срок за кандидатстване за отпускането на социална стипендия, тъй като такъв срок не е предвиден в ПМС 90/2000г. Условията и редът за отпускане на стипендии на учащите се в редовна форма на обучение са регламентирани в Постановление на Министерски съвет 90 от 26 май 2000 г. за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации. Съгласно чл.4 ал.1 от ПМС 90/2000г. . видът на документите, срокът за подаването им и критериите за получаване на стипендия от студентите по чл. 1, ал. 1, т. 1 / какъвто е касаторът/ и т. 5 се определят от висшето училище, съгласувано със студентския съвет и се утвърждават от ректора на съответното висше училище. В чл.4 ал.2 е предвидено, че критериите за определяне на студентите, които ще получават стипендия, задължително съдържат показателите "среден семестриален успех" и "месечен доход на член от семейството на студента за предходните 6 месеца". В разпоредбата на чл. 3, ал. 3, т. 1 от ПМС 90/2000 г. е посочено на кои студенти се отпускат стипендии без спазване на ограничението за успех, а именно: средният им успех от предходните два семестъра, а за първата учебна година - от първия семестър, е по-нисък от добър 4,00. В изпълнение на нормативно разписаната делегация, ректорът на УНСС е утвърдил Правила за отпускане на стипендии в УНСС, като съгласно т.11 от раздел IV срока за подаване на документи за отпускане на стипендия се определя със заповед на ректора в началото на всеки семестър. За зимния семестър на учебната 2023/2024г. този срок е определен със Заповед 2450/29.09.2023г. и е от 02.10.2023г. до 29.10.2023г. Изключение от този срок е предвидено за стипендията по т.9.1 б.а от Правилата социална стипендия, за която кандидатстването, съответно отпускането на тази стипендия е от началото на месеца, следващ месеца, през който са подадени документите, след възникналото право. В т.12.1 от същите правила са посочени необходимите документи и начина на подаването им за получаване на социална стипендия чрез заявление по образец попълвано в Уеб студент и подадено на хартиен носител. При решаване на спора първоинстанционният съд се е съобразил с посочените разпоредби и въз основа на точното им тълкуване и прилагане е достигнал до правно обоснования извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Правилно, в съответствие с нормата на чл.4 ал.7 от ПМС 90/2000г. е прието, че касаторът има право да кандидатства за повече от една стипендия, но може да получава по избор само една от тях. Касационната инстанция приема за съответни на материалния закон изводите на АС Русе за липса на възможност за получаване на социална стипендия, едновременно със стипендията за успех, след като тази възможност не е предвидена от законодателя по начина, по който това изключение е допуснато за получаването на стипендиите по чл.7 ал.5 от ПМС 90/2000г. В съответствие с доказателствата и приложимите норми са и направените изводи за неподаване на заявлението за получаване на социална стипендия в срок, както и за липсата на пречки за подаването му от студента в периода 02.10.2023г. 29.10.2023г., още повече, че не е установена техническа пречка за това, а и е налице регламентация за подаването му на хартиен носител. При липсата на подадено заявление в посочения срок и последвалото произнасяне на ректора на УНСС с оспорения пред първата инстанция отказ, е безпредметно обсъждането на хипотезата за отпускане на социалната стипендия със задна дата, както и как трябва да се гарантира правото на студента да избере получаването на една от двете стипендии, за които е кандидатствал. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. В касационната жалба е направено възражение относно размера на разноските, присъдени с решението на АС-Русе в полза на УНСС. По направеното възражение за прекомерност на разноските пред първата инстанция, АС Русе се е произнесъл и намалил наполовина претендираните от УННС разноски за адвокатско възнаграждение, определяйки ги в размер на 600 лв. Касационната инстанция намира и в тази част съдебното решение за правилно, като с оглед предмета на производството и процесуалната активност на пълномощника на ответника в производството пред първоинстанционния съд, не намира основания за допълнителното му намаляване. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от пълномощника на ректора на УНСС искане за разноски и представените доказателства за извършването им, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на претендираните разноски от пълномощника на касатора е основателно. Съгласно чл.8 ал.3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работаза процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв., поради което и при липсата на фактическа и правна сложност на случая претендираните разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат определени в минималния нормативно предвиден размер от 1000 / хиляда/ лв. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,