Решение № 7521 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4700/2017 г.

Решение № 7521 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4700/2017 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" (БДЧР), гр. В., срещу решение № 203/10.02.2017 г. по адм. дело № 118/2017 г. на Административен съд - В., с което е отменено решение № 4/28.12.2016 г. на директора на БДЧР, гр. В., постановено по заявления № ДИ 97 и 98 от 26.09.2016 г. на Я. М. Д., гр. В., и е върната преписката на административния орган за произнасяне по същество със задължителни указания. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно и постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу решението на директора на БДЧР. Ответникът по касационна жалба - Я. М. Д., гр. В., чрез процесуален представител, в писмен отговор и писмена молба, иска оставяне в сила на решението, присъждане на разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на разноските на другата страна, в случай, че бъдат претендирани над регламентирания размер. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с оспореното пред него решение на директора на БДЧР е постановен незаконосъобразен отказ за достъп до обществена информация по два броя заявления на Я. Д.. В административния акт липсват мотиви по същество по т. 1 от заявление № 1 и по т. 3 от заявление № 2, с които се иска достъп до документите в деловодната система на БДЧР с индекс 04 - 01 - 313 от 2013 г., 2014 г., 2015 г., което представлява процесуално незаконосъобразност и мотивира съда за отмяната му в тази част и връщане на преписката на задължения по ЗДОИ субект за ново произнасяне. По т. 2 по заявление 1, по която е постановен отказ да се предостави исканата справка за извършените ремонтни работи на изброени в заявлението водовземни съоръжения за добив на минерални води за периода 2003 г. - 2013 г. и 2015 г. - 2016 г., АС е приел, че отказът е в нарушение на чл. 11 ЗДОИ, задълженият субект е следвало да предостави изискуемата информация, която не фигурира на сайта му, поради което след отмяната на административния акт и връщане на преписката, органът следва да обобщи данните във връзка с извършените ремонтни работи и предоставяне на исканата информация. Според АС е незаконосъобразен отказът за предоставяне на исканите по т. 1 и т. 2 от заявление № 2 информация с характер на служебна обществена - командировъчни заповеди за приемане работата по договор № 287/16.12.2014 ч. и разходни касови ордери за заплатени суми по тези командировъчни заповеди, и след отмяната на акта в тази част преписката да се върне на органа за предоставяне на информацията. Решението за отмяна на оспорения акт и връщане на на преписката за ново произнасяне на директора на БДЧР е правилно като краен резултат, но с корекции в съдържанието на част от задължителните указания, дадени от съда на задължения субект по приложението на закона при новото произнасяне. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни касационните доводи срещу решението по т. 1 от заявление № 1 и т. 3 от заявление № 2, тъй като е правилна преценката на съда, че Димитров е поискал достъп до информация, съдържаща се в документи, намиращи се при касатора. Последният е следвало да се запознае със съдържанието им, и с оглед това съдържание да прецени дали в тях се съдържа обществена информация и да изложи мотиви по същество на заявлението. По т. 2 от заявление № 1 правилна е преценката на АС, че касаторът разполага с информацията за извършените ремонтни работи и относно характера на информацията. Неправилно обаче АС е задължил касатора да я обобщи в справка, за да я предостави на заявителя. Задълженият субект по ЗДОИ не може да бъде задължаван допълнително да анализира и обработва информацията, а следва да бъде задължен да я предостави във вида, в който разполага с нея. По отношение на поисканите преписи от командировъчни заповеди и разходни касови ордери, следва да се има предвид, че същите съдържат лични данни на трети лица, и следва да бъде спазена процедурата по чл. 31 ЗДОИ, която е в защита на интересите на третите лица, преди произнасянето по искането. След това органът при спазване на разпоредбите на чл. 31, ал. 3 и ал. 4 ЗДОИ следва да се произнесе, вземайки предвид, че информацията за направените разходи е служебна по смисъла на чл. 11 ЗДОИ и съгласно чл. 13, ал. 4 ЗДОИ достъпът до нея не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес, какъвто е налице, когато се цели повишаване на прозрачността и отчетността на субекта (§ 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ), какъвто е случая при искане за достъп за информация за направени разходи. Предвид изложеното решението като правилно следва да се остави в сила с посочените по - горе промени на задължителните указания при новото произнасяне от задължения субект по ЗДОИ. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143 АПК на ответника по касация следва да се присъдят направените в касационната инстанция разноски в размер на 400 (четиристотин) лева заплатено адвокатско възнаграждение, платимо от БДЧР. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение