Решение № 134 от 17.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1041/2012 г.

Решение № 134 от 17.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1041/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 28.03.2012 г. по гр. дело № 14579/2011 г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение от 18.07.2011 г. по гр. д. № 13255/2011 г. на Софийски районен съд, уволнението на ищцата В. З. И. - К. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е отменено като незаконосъобразно, с възстановяване на работа и присъждане на обезщетение Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон, с оглед неправилното му прилагане. След като правилно е прието, че реално са били налице предпоставки за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, неправилно при конкретно установените обстоятелства се препраща към друг ред на защита, чл. 74 КТ. Съдът е приел стара трактовка на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, че е необходимо да се установи промяна в изискванията след сключване на трудовия договор. В случая служителката не е имала необходимото образование и не е отговаряла на въведени със закон изисквания още при сключването му. Ответницата в касационното производство оспорва жалбата. Излага своите поддържани в производството съображения за незаконосъобразност на уволнението. Решаващият мотив на въззивния съд да отмени уволнението също е законосъобразен Претендира разноски С определение № 95 от 28.01.2013 г. на ВКС III г. о касационната жалба е допусната до разглеждане по въпроса дали работодателят може едностранно да прекрати трудовото правоотношение при основанието на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, когато служителят не е имал изискуемото образование или квалификация още при сключване на договора. Въззивният съд е решил този въпрос предвид необходимостта от изменение на изискванията за заемане на длъжността, възникнала след сключването на трудовия договор, противно на разрешението, дадено в реш. № 436/2010 г. по гр. д. 441/2009 ВКС IV г. о, практика по реда на чл. 290 ГПК. По въпроса, обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане, Върховен касационен съд III г. о приема за правилно разрешението, дадено в реш. № 436 по гр. д. 441/2009 ВКС IV г. о, но когато изискването за образование и квалификация е било предвидено в нормативен акт. В този случай работодателят може да се позове законосъобразно на основанието по чл. 328, ал. 1 т. 6 КТ и да прекрати трудови договор без оглед на причината, поради която при назначението е пренебрегнал установените в нормативен акт изисквания. Оспорваното в случая уволнение е на основание. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, като още при назначението си ищцата не е отговаряла на нормативно въведени изисквания за заемане на длъжността, свързана с вътрешен одит в публичния сектор,. Неправилно е в този случай на работодател да се отказва възможността да прекрати трудово-правната връзка на предвиденото в чл. 328, ал. 1 т. 6 КТ основание, включително поради инцидентната преценка на съда, че се касае за нищожност на трудовия договор. Като е мотивирал отмяната на уволнението с тази преценка и е възстановил ищцата на работа, въззивният съд е дал незаконосъобразно и несъответно на установената съдебна практика разрешение. Ето защо касационната жалба е по същество основателна. Като е дал обратно разрешение по случая и е приел за незаконосъобразно прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1 т. 6 КТ за заеманата от ищцата длъжност"вътрешен контрол" в ЦУ [фирма], макар правилно и съобразно доказателствата да приел за установено, че ищцата не е притежавала сертификат за вътрешен одитор в публичния сектор още към момента на сключване на трудовия договор на 15.04.2010г с работодател дружество съгласно чл. 61 ТЗ, съответно към този момент са били в сила изискванията на чл. 15 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор, във вр. с § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗВОПС и наредбата, издадена по силата на същия закон, въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение, макар правилно да е оставил без уважение останалите доводи на ищцата за незаконосъобразност на оспорваното уволнение е отмяна на обжалваното от нея първоинстанционно решение - издаване заповедта от некомпетентен орган и фактическо непосочване на действителното основание. Тези доводи са неоснователни по съображенията, вече изложени от съдилищата. Ето защо решението на Софийски градски съд следва да се отмени, а настоящата инстанция да направи съответните на закона и фактите по делото правни изводи по предявения иск на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ: същият е неоснователен и следва да се отхвърли. Следва да бъде отхвърлен по същество и обусловеният от него иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останал без работа С оглед изхода на делото, следва се уважи искането на защитата за определяне и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в размера съгласно Наредба № 1/2004 на Висшия АС. Същото е заявено пред настоящата инстанция. Не е ясно кои други разноски по делото касаторът иска да му се присъдят, не е представен списък. Ответницата по жалбата следва да бъда осъдена за плати 390 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, IIIг. о.