Решение № 1777 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13459/2010 г.
ВАСII отделение07.02.2011 г.докладчик Любомира Мотова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 185 от 2.07.2010 г. на Административен съд - Кюстендил, постановено по адм. дело № 33/2010 г. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1777 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13459/2010 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Илия Василев Попов от гр. Сапарева баня против решение № 185 от 2.07.2010 г. на Административен съд - Кюстендил, постановено по адм. дело № 33/2010 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-КН-01/4.01.2010 г. на началника на РДНСК - Кюстендил, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Покриване на открита покривна тераса и обособяване на помещение", находящ се върху жилищна сграда в УПИ ХVII-541, кв. 72 по плана на гр. Сапарева баня, с адм. адрес ул. Христо Ботев № 11. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закони се иска отмяната му, както и отмяна на заповедта. Ответната страна сектор Кюстендил при РДНСК Югозападен район оспорват жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение по жалба срещу заповед за премахване на незаконен строеж от V категория, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна без наличие на основания за отмяната й. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обоснован със събраните по делото доказателства е изводът на съда, че процесният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. Видът и състоянието на строежа са доказани с редовно съставени в специалната процедура по реда на чл. 225, ал. 3 ЗУТ констативни актове, чиито констатации не са оборени. Противно на твърденията на касатора изпълненото не представлява леко слънцезащитно устройство, нито остъкляване на балкон. Покриването на откритата покривна тераса с алуминиеви профили и поликарбонатни плоскости, както и оформянето на помещение - зала за консумация на снек-бар с изпълнена ОиВ инсталация трайно променят субстанцията и начина й на ползване, поради което представляват строеж. Не се спори, че за него няма одобрени проекти и разрешение за строеж, което го определя като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежащ на премахване, както законосъобразно е разпоредено с потвърдената от административния съд заповед. При неоснователност на касационните оплаквания, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, водим от което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,