Решение № 3774 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5006/2018 г.

Решение № 3774 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5006/2018 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба от Я. Георгиев, с адрес в [населено място], [адрес], против решение № 25 от 06.02.2018 г., постановено по адм. дело № 252/2017 г. по описа на Административен съд (АС) – Силистра. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че не са установени предпоставките за прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ), като не е съобразено, че с изтичането на срока на свидетелството за управление на МПС не се губи правоспособността на водача. По развитите в касационната жалба доводи претендира отмяна на атакуваното решение и за постановяването на ново такова по съществото на спора, с което да бъде уваженото оспорването му. Ответникът по касационната жалба – полицейски инспектор в РУ - Тутракан към ОД на МВР - Силистра, не ангажира становище по основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав, констатира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС – Силистра е отхвърлил оспорването на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 17-0362-000120 от 22.06.2017 г., издадена от полицейски инспектор в група "Охранителна полиция" при РУ Тутракан при ОД на МВР- Силистра, с която на основание чл. 171, т. 2 а ЗДвП е приложена ПАМ "Прекратяване на регистрацията на ППС" за срок от 1 година на МПС автомобил БМВ М 3 кабрио с рег. [рег. номер на МПС]. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването първостепенният съд е приел, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен държавен орган, в надлежна форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Посочил е, че приложимата по време редакция на чл. 171, т. 2, б. "б" от ЗДвП предвижда, че процесната ПАМ се налага и в хипотезите, при които е констатирано управление на МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност. Преценил е, че след като е безспорно, че на 22.06.2017 г. жалбоподателят е управлявал посочения автомобил със свидетелство за управление, чийто срок е изтекъл на 28.11.2016 г., то е осъществен фактическият състав, чието проявление обуславя налагането на спорната ПАМ. Решението е правилно. По делото не е спорна фактическата установеност, а и тя се подкрепя от събраните в хода на съдебното производство доказателства. Спорът е правен и се концентрира върху въпроса приложима ли е разпоредбата на чл. 171, т. 2 а ЗДвП спрямо водачи, които не са изгубили своята правоспособност. Съгласно чл. 171, т. 2 а ЗДвП (в относимата редакция, ДВ, бр. 9/2017 г.), за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и се издава по реда на глава пета, раздел ІІ АПК. За да управлява МПС водачът трябва да притежава СУМПС (чл. 150 а, ал. 1 ЗДвП), което се издава от органите на Министерството на вътрешните работи при наличието на предвидените в закона условия (чл. 151 и чл. 152 ЗДвП) и удостоверява правоспособността на водача, т. е. удостоверява, че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория. Действително, самата правоспособност да се извършва такава дейност не се поражда от притежаването на СУМПС, а е предпоставка за издаването му и се извежда от сложен фактически състав, визиран в чл. 150 - чл. 152 ЗДвП. Съгласно чл. 50 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), СУМПС представлява индивидуален удостоверителен документ за придобита правоспособност и е един от трите български лични документи съгласно чл. 1, ал. 5, т. 2 с. з., издава се от органите на МВР с определен срок на валидност. СУМПС се издава при първоначално придобиване правоспособност за управление на МПС от определена категория; придобиване на правоспособност за управление на МПС от нова категория; възстановяване на правоспособност поради отнемане на контролните точки; подмяна на стар образец свидетелство за управление с нов; подмяна поради изтичане срока на валидност; подмяна поради промяна в данните на водача; издаване на дубликат и подмяна на чуждестранно национално свидетелство за управление, подмяна при възстановяване на правоспособност поради отказ от категории (Арг.: чл. 12, ал. 1 от Наредба № 1-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина (обн., ДВ, бр. 97/15.10.2002 г.). Подмяна на СУМПС се извършва при изтичане срока на валидност; подмяна на стар образец с нов, промяна в данните на водача и подмяна при възстановяване на правоспособност поради отказ от категория (Арг.: чл. 151, ал. 9 ЗДвП и чл. 15 Наредбата). Съгласно чл. 150 а, ал. 1 ЗДвП, за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Сред изискуемите според чл. 53, ал. 1, т. 10 ЗБЛД данни към съдържанието на СУМПС е и датата на изтичане на неговата валидност, като с разпоредбата на чл. 51, ал. 3 - ал. 5 ЗБЛД са регламентирани сроковете за отделните категории. Независимо, че с изтичане на срока на валидност на съответното СУМПС, водачът не губи придобитата съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 38/16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредба № 38/16.04.2004 г.) правоспособност за управление на съответната категория МПС, то същият обаче следва да установи наличието на съответствие с минималните стандарти за физическа годност за управление на МПС от съответната категория. Съгласно чл. 159, ал. 1, т. 1 ЗДвП, във вр. с чл. 15, ал. 2, вр. с ал. 1 Наредба № I-157/1.10.2002 г., при подмяна на СУМПС, вкл. поради изтичане срока на валидност, водачите подават документите, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1, 3 и 6, както и старото СУМПС, а когато водачът се отказва от притежавани от него категории, отказът се заявява писмено. В нормата на чл. 13, ал. 1, т. 3 Наредба № I-157/1.10.2002 г. е посочено, че един от изискуемите при подмяна на СУМПС документи, е карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС, издадена от общопрактикуващия лекар, от транспортните областни лекарски експертни комисии или от Транспортната централна лекарска експертна комисия. При условие, че законодателят е приел, че на всеки десет или пет години (Сравн.: чл. 51, ал. 3 - 5 ЗБЛД) е необходимо да бъде извършена проверка на физическата годност на лицето, придобитата правоспособност не е безсрочна. Предвид специфичната отговорност на водачите на МПС, запазването й във времето е свързано с определени минимални стандарти за физическа годност за управление на съответното превозно средство, което намира своето отражение при периодичното подновяване на СУМПС, с оглед възможността за редовен контрол за съответствие с тези минимални стандарти. С изтичането на съответния срок знанията, уменията и поведението на водача (при липса на законово определени нарушения) не се проверяват, но физическата годност следва да бъде проверена и само, ако е налице съответствие на установените медицински изисквания, лицето придобива право да управлява МПС за следващ период. Следователно правото на управление на МПС е срочно и с изтичането на съответния период от време, за който е признато, същото се прекратява (без значение е факта, че лицето е положило успешно изпит за правоспособност за управление на МПС от съответната категория). Срочността на правото е отразена в официалния удостоверителен документ за правоспособност - СУМПС. След изтичането на срока на действие на СУМПС водачът е длъжен да поиска издаване на ново свидетелство (т. е. то не се подновява автоматично), като приложи определен набор документи, един от които е карта за оценка на физическата му годност. Необходимостта от проверка на физическата годност на кандидата към момента на подаване на молбата за издаване на ново СУМПС означава, че след изтичане на срока на действие на СУМПС, лицето няма право да управлява МПС, като попада в хипотеза на липса на такова (т. е. не притежава СУМПС, дори и да не е изгубило придобитата чрез изпит правоспособност). Изложеното води до извод, че за да установява съответствието с минималните стандарти за физическа годност за управление на МПС от съответната категория на водача, СУМПС трябва да е в срока на административната му валидност. Поради това законодателят в § 1, т. 2, б. "ж" от ДР на ЗБЛД сочи, че личен документ "с изтекъл срок на валидност" е нередовен. Управлението на МПС със СУМПС с изтекъл срок се приравнява на управление на МПС без СУМПС. Осъщественият състав попада в хипотезата на чл. 171, т. 2 а ЗДвП и съставлява основание за прилагането на ПАМ. Т. е. изискването за "съответно свидетелство" за управление на МПС предполага то да е валидно, както за "категорията МПС", което се управлява от водача, така и с оглед на срока на неговата "административна валидност". Доколкото в процесния случай се обжалва ПАМ, а не наложено административно наказание, изложените в жалбата съображения за приложение на нормата на чл. 28 ЗАНН са неотносими. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Оспореното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,