Решение № 23 от 10.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5511/2014 г.

Решение № 23 от 10.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5511/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производство по чл. 307, ал. 2 от ГПК. Постъпила е молба вх. № 1020064 от 14.05.2014 г. подадена от И. И. И. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 Г. на влязлото в сила решение № 1-43-36/26.03.2012 г. по гр. д. № 44 415/2011 г. на Софийски РС, потвърдено с решение от 22.03.2014 г. по гр. д. № 11623/2012 г. на СГС. С влязлото в сила решение е уважен предявеният от Т. София" АД иск по чл. 422 ГПК против молителя и Г., И. И. за сумата 1 253,87 лв. за неплатена топлинна енергия за периода от м. 02.2009 г. до м. 04 2010 г. за апартамент, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] ведно с лихва за забава върху тази сума. Молителите се позовават на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като твърди, че в заповедното и в исковото производство след това не са му връчени по надлежен ред съдебните книжа, че книжата са връчени на сина му, с когото е в лоши отношения, че не е живял на адреса, на който са изпращани книжата, че не е бил потребител на топлинна енергия, за заплащане стойността на която е осъден. Твърди, че не е бил уведомен на настоящия си адрес в [населено място] за издадената заповед за изпълнение и поради това не е могъл да участва в заповедното и в исковото производство. Представя удостоверение за настоящ адрес към 30.10.2013 г., от което е видно, че от 08.02.2000 г. настоящия му адрес е в [населено място], [улица]. Ответникът по молбата [фирма] не взема становище. Третото лице, помагач на ответника [фирма] не взема становище Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното: Молбата е подадена от надлежна страна против влязло в сила решение на 22.03.2014 г. - в рамките на тримесечния срок, поради което съдът я е преценил за допустима с определение от 19.11.2014 г. по чл. 307, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. По заявление от 17.05.2011 г. на [фирма] е издадена заповед за изпълнение на 19.05.2011 г. с която молителя и Г. И. И. са осъдени да заплатят сумата 1 253,87 лв. за неплатена топлинна енергия за периода от м. 02.2009 г. до м. 04 2010 г. за апартамент, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] ведно с лихва за забава върху тази сума. На 08.07.2011 г. пълномощник на молителя Г. И. е получил заповедта и е подал на същата дата възражение. С разпореждане от 21.07.2011 г. това е констатирано и от съда, издал заповедта. И. И. е подал лично молба до заповедния съд на 22.08.2011 г. да бъде представляван от сина си Г. И., към която е представил пълномощно, нотариално заверено на 19.08.2011 г. за същото. Така твърденията на молителя, че не е бил надлежно уведомен за издаване на заповедта и не е могъл да участва в това производство чрез подаване на възражение в срок и че не е упълномощавал сина си не отговарят на данните по делото. Предвид подаденото в срок възражение от името на молителя, "Т. София" АД е предявила иск по чл. 422 ГПК в срок, по който е образувано гр. д. № 44 415/2011 г., на РС-София. Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на И. И. чрез пълномощника му Г. И. и от името на двамата е подаден отговор на исковата молба, в който е направено възражението, че той не е обвързан с договор с [фирма]. Съдът се е произнесъл с решение № 1-43-36/26.03.2012 г., с което е уважил установителния иск по чл. 422 ГПК. Съобщение на решението е връчено на Г. И., който е едновременно страна и пълномощник на баща си. От името на двамата е подадена въззивна жалба. И. И. е поискал освобождаване от заплащане на държавна такса с молба от 13.06.2012 г. и е приложил към нея декларация за семейно и имотно състояние. Молбата му не е уважена. В съдебно заседание на СГС се е явил Г. Илиев лично за себе си и като пълномощник на баща си И. Илиев. В хода на производството пред РС и пред СГС, молителят е призоваван на адрес в София. С решение от 22.03.2014 г. по гр. д. № 11623/2012 г. на СГС е потвърдено решението на РС, с което предявените искове за сумата 1253,87 лв. главница и 173 лв. лихва са уважени. При изложените данни, установени по делото, молбата е неоснователна. Молителят е бил надлежно уведомен за издадената заповед за изпълнение и е подал в срок възражение, а в развилото се производство по чл. 422 ГПК е участвал чрез пълномощник Г. И. надлежно и изрично упълномощен за това с нотариално заверено пълномощно. Нотариалното удостоверяване е официален документ и обвързва съда да приеме, че посоченото лице е подписало изявлението до опровергаването му. В настоящото производство молителя също се представлява от сина си. Затова е неоснователно твърдението му в молбата, че не е бил надлежно представляван. Отделно от това подадените лично от молителя молби също сочат на това, че знае за производството и е участвал в него. При наличие на редовно връчени призовки и съобщения на надлежно упълномощено лице с право на процесуално представителство, не съставлява нарушение на правилата за участие в процеса обстоятелството, че съдебните книжа не са изпращани на настоящия адрес на молителя. Нормата на чл. 39, ал. 1 ГПК изрично изисква когато страната е посочила пълномощник, съдебните книжа да се връчват на него. В този случай не се издирва настоящ адрес на лицето. Предвид изложеното, молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение