Решение № 14898 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7743/2017 г.

Решение № 14898 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7743/2017 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 225 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ, Фонда/ът), срещу Решение № 699 от 5.05.2017 г., постановено по адм. д. № 32 по описа на Административен съд - Благоевград (АС - Благоевград) за 2017 г. С обжалваното съдебно решение е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) с изх. № 02-010-6500/680 от 28.09.2015 г., издаден от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ и Фондът е осъден да заплати на В. Червилов сума в размер на 435, 00 лв. направени от него разноски по делото. В касационната жалба се твърди постановяване на съдебното решение, предмет на контрол при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се подробни съображения по съществото на спора, но не се обосновава наличието на заявените касационни основания. Наред с другото, декларативно се твърди, че спорният АУПДВ е издаден въз основа на влязъл в сила акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. Иска се отмяната на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена първоинстанционната жалба на Червилов, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответната страна В. Червилов представя писмен отговор на касационната жалба, с който я оспорва. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от упълномощен адвокат, в което са изложени съображения по съществото на спора. Иска се оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. В производство по реда на чл. 226 АПК първоинстанционният съд е разгледал жалбата на Червилов срещу АУПДВ с изх. № 02-010-6500/680 от 28.09.2015 г., издаден от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, с който му е определено публично държавно вземане, представляващо 75 % от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2010 г. и 2011 г. в размер на 7899, 87 лв., на основание чл. 14, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. Първоначално по жалбата на Червилов било постановено Решение № 2042 от 23.12.2015 г. по адм. д № 792 по описа на АС – Благоевград за 2015 г., с което тя е била отхвърлена. По касационна жалба на настоящия ответник по касация срещу посоченото съдебно решение, във Върховния административен съд било образувано адм. д. № 2371 по описа на този съд за 2016 г. По делото било постановено Решение № 511 от 16.01.2017 г., с което решението на АС – Благоевград било отменено и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на този съд. Видно от мотивите на решението, съдът приел, че в обжалваното решение бил формиран правен извод по същество за това, че са настъпили последиците на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г., без съдът да направи обосновани фактически изводи относно това дали Актът за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 с изх. № 02-010-6500/22970 от 26.11.2013 г. съставлява влязъл в сила административен акт. Доколкото за изясняването на този въпрос в съответствие с разпоредбата на чл. 171, ал. 2, изречение второ АПК съдът имал процесуалната възможност да назначи съдебно-графична експертиза, но не е сторил това, от касационната инстанция било прието, че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в неразпределяне на доказателствената тежест в съответствие с правилата на чл. 170 АПК, недаване на указания на страните относно това за кои релевантни факти и обстоятелства носят доказателствена тежест и неуказване конкретно, че в случай, че Червилов оспорва автентичността на подписа си върху представената обратна разписка от 22.12.2013 г. за връчване на Акта за прекратяване на многогодишен ангажимент от 26.11.2013 г., то тежестта за установяване на горното обстоятелство тежи върху него. По тези съображения решението било отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав при спазване на тези указания. Указано било също така, след извършване на посочените процесуални действия, свързани с разпределение и указание на доказателствената тежест в процеса и изясняване на посочените спорни въпроси, включително чрез изслушването на заключение на вещото лице и евентуално събиране на други относими писмени доказателства, съдът да даде обоснован отговор относно материалната законосъобразност на процесния административен акт. В изпълнение на така дадените от касационния съд указания, при новото разглеждане на делото, с протоколно определение от съдебно заседание, провело се на 28.02.2017 г., съдът разпределил доказателствената тежест между страните и назначил съдебно – графическа експертиза. Основан на нейното заключение, съдът приел за установено, че подписът, положен за "получател" в разписка за получена пратка от ДФЗ – гр. Благоевград от 22.12.2013 г. не е изписан от В. Червилов, а от някой друг. Въз основа на подробно установената в съдебното решение фактическа обстановка, първоинстанционният съд направил извод за основателност на жалба и отменил спорния АУПДВ. Приел, че е издаден от компетентен орган, при условията на делегация, в установената от закона писмена форма, доколкото съдържа конкретните фактически и правни основания за издаването му, но в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложил съображения, че за да е налице основание за събиране (връщане) на платената на Червилов сума през първата година (2010 г.) на поетия от него ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. в размер на 10533, 16 лв. по подаденото от него заявление, трябва да е отпаднало основанието за плащане. В случая – да е влязъл в сила акт за прекратяване на многогодишния ангажимент. Съдът приел за безспорно издаването на такъв, но направил извод, че същият нито е съобщен по надлежния ред на адресата, доколкото съобщаването не е равносилно на узнаване, нито е влязъл в сила. В тази връзка се позовал на приетото по делото като неоспорено от страните заключение на съдебно – графическата експертиза. Предвид, че актът за прекратяване на многогодишния ангажимент не е влязъл в сила, съдът направил извод, че липсва основание за издаване на спорния АУПДВ. Приел, че едва след влизане в сила на акта за прекратяване на многогодишния ангажимент, може да бъде установен и размерът на дължимите за възстановяване суми. Наред с това, съдът изложил съображения, че доколкото актът за изплатени средства е от 2010 г., когато Червилов е кандидатствал за средства по мярка 211, разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г., която е в сила от 1.03.2011 г. не е приложима в конкретния случай. Предвид изхода на спора, съдът присъдил на Червилов сума в размер на 435, 00 лв. за сторените в съдебното производство разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при обстоятелствено изяснена фактическа обстановка, а изводът на съда за незаконосъобразност на АУПДВ поради издаването му при липсата на материалноправна предпоставка за това - наличие на прекратен многогодишен ангажимент по мярка 211 с влязъл в сила акт, е обоснован на събраните по делото писмени доказателства и се споделя от настоящия съд. Правилно е прието в обжалваното решение, че по делото не се доказва поетият от Червилов многогодишен ангажимент да е прекратен с Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 с изх. № 02-010-6500/22970 от 26.11.2013 г., цитиран в спорния АУПДВ. Този акт не е влязъл в сила, доколкото, както правилно приема съставът на АС - Благоевград, не е съобщен по установения в закона начин на адресата му. Правилно, за да направи този извод, първоинстанционният съд се позовава на приетото по делото заключение на съдебно – графическата експертиза, въз основа на което еднозначно може да се направи извод, че актът от 26.11.2013 г. е съобщен на лице, различно от Червилов. Доколкото фактът на получаване на акта от 26.11.2013 г. се оспорва от Червилов още в първоинстанционната му жалба, а наред с това настоящият касационен жалбоподател не е представил доказателства за връчването му по предвидения от закона ред, въпреки заключението на приетата съдебно – графическа експертиза, правилно е прието в обжалваното решение, че актът за прекратяване на многогодишния ангажимент не е надлежно връчен, респективно не е влязъл в сила. Следователно към момента на издаване на обжалвания АУПДВ - 28.09.2015 г. не е била налице предвидената материалноправна предпоставка за издаването му, което е достатъчно основание и обуславя неговата незаконосъобразност, както правилно е прието в обжалваното решение. Този извод прави ненужно обсъждането на останалите съображения на съда, изложени в обжалваното решение, тъй като е достатъчен, за да обоснове извод за незаконосъобразност на спорния АУПДВ. По изложените по-горе съображения настоящият състав намира, че решението предмет на контрол като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. По делото е направено искане от ответника по касационната жалба за присъждане на направените по делото разноски в касационното производство. Въпреки правните изводи на съда, то не следва да се уважава, доколкото не са представени доказателства за сторени такива. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение