Решение № 217 от 17.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 735/2011 г.

Решение № 217 от 17.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 735/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Лидия Иванова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на Национална агенция за приходите/НАП/, [населено място] за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение на Пловдивския апелативен съд № 127/31.07.2006 г., поправено с решение от 26.01.2007 г. - двете постановени по гр. дело № 1028/2005 г. С посочените решения е оставено в сила първоинстанционното решение на Пловдивския окръжен съд № 235/14.10.2005 г. по т. дело № 615/2004 г., с което е уважен предявеният от [фирма], [населено място] частичен отрицателен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) и е признато за установено по отношение на ответника Данъчна администрация на Република България /понастоящем НАП/, представлявана от Главния данъчен директор чрез Р. -П., че ищецът не дължи на [фирма], [населено място] сумата от 10 000 лева, представляваща частична претенция от целия размер на сумата 3 242 920 лева по издадената данъчна фактура № 735/15.09.2003 г. Със същото решение първоинстанционния съд е прекратил като недопустимо производството по делото по отношение на издателя на процесната фактура [фирма], [населено място] на основание чл. 220 ГПК (отм.). В молбата за отмяна се навеждат доводи за наличие на отменителни основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като се сочат нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които не са били известни на страната към момента на постановяване на решенията. Иска се отмяна на поправеното въззивно решение както и на оставеното с него в сила първоинстанционно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Ответникът по молбата за отмяна [фирма], [населено място] поддържа становище, че същата е неоснователна, тъй като не са налице предпоставките предвидени в чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания, доводите на страните и след проверка на данните по делото намира, че молбата за отмяна е допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. Не е налице твърдяното основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, отмяна на влязло в сила решение се допуска, когато се открият нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните. Тези три предпоставки трябва да са налице кумулативно и при липса на някоя от тях отмяната е недопустима. Необходимо е също новите обстоятелства и новите писмени доказателства да са съществували преди постановяване на решението. Нововъзникнали обстоятелства не са основание за отмяна. Посочената разпоредба изисква още непълнотата на фактическия и доказателствен материал да не се дължи на небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса от страната. Ако тя е могла да се снабди и представи в хода на делото съответното писмено доказателство, но не го е направила, не може да иска отмяна на решението на посоченото основание. Видно от данните по делото, с атакуваното въззивно решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение по т. дело № 615/2004 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е уважен предявеният от [фирма] отрицателен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) и е признато за установено по отношение на Данъчна администрация на РБ/сега НАП/, че ищецът не дължи на [фирма] сумата 10 000 лева /частична претенция от сумата 3 242 920 лева по издадената от "К и К България" фактура № 735/15.09.2003 г. на обща стойност 19 457 520 лева, вкл. ДДС, представляваща стойността на направена апортна вноска/. Прието е с оглед данните по делото, че със споразумение от 26.09.2003 г. това задължение на ищеца е било превалутирано в евро на обща стойност 1 658 078,70 евро и прехвърлено от страна на [фирма] с договор за цесия от 10.11.2003 г. на австрийското дружество BIL COM Informations Sisteme Vertriebs G. със седалище във В. На основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД цесията е била съобщена на длъжника с нот. покана от 14.11.2003 г. и с писмо от 27.01.2004 г. новият кредитор BILCOM е поканил ищеца да изпълни задължението си като е посочил банкова сметка. При тези фактически данни е направен извода, че договорът за цесия е валиден и е породил своето действие, поради което ищецът не дължи на "К и К България" сумата по издадената фактура, тъй като вземането му е цедирано на друг кредитор. В тази връзка е зачетена силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение на Пловдивския окръжен съд по т. дело № 30/2005 г., с което е отхвърлен като неоснователен искът на [фирма], предявен срещу [фирма] за същото вземане, поради което производството по отношение на ответника [фирма] е прекратено. Съдът е счел за неоснователно направеното от Данъчната администрация възражение за нищожност на договора за цесия, поради липса на представителна власт на лицето, което го е подписало от страна на австрийското дружество, тъй като от представеното по делото извлечение от австрийския търговски регистър се установява представителната власт на Л. Х., подписала договора. В молбата за отмяна молителят НАП се позовава на нови доказателства, изхождащи от Австрийската данъчна администрация, касаещи новооткрити факти и данни, навеждащи на извода за симулативността на договора за цесия, които не са му били известни към момента на постановяване на въззивното решение. Твърди, че с извършената цесия "К и К България" е погасил свои задължения към BILCOM в качеството му на лицензодател по сключен между тях на 10.11.2003 г. договор за предоставяне на лицензия за ползуване на софтуер, по който договор липсват данни за изпълнение от страна на австрийското дружество. Навежда доводи, че BILCOM/което дружество понастоящем е заличено от Австрийския търговски регистър поради липса на имущество с решение на Виенския търговски съд, вписано на 23.03.2010 г. по фирменото дело/ не е притежавало договорения софтуер и не би могло да предостави лицензия за ползуването му, а и липсват данни, че това дружество извършвало стопанска дейност в последните години преди заличаването му. По този начин според молителя цесията е с несъществуващ предмет, която я прави нищожна, като в крайна сметка се ощетява държавата, тъй като цедирайки вземането си, включително и за ДДС по процесната фактура, [фирма]/което дружество също е заличено след приключило производство по несъстоятелност през месец август 2005 г./, е изплатил лицензионни права, които не е получил. Към молбата за отмяна са приложени: отговор на запитване № ER-1/9679 от 22.12.2010 г. от Австрийската данъчна администрация, според който от направената справка в местната данъчна служба не могат да потвърдят дали BILCOM е извършвало стопанска дейност през въпросните години; отговор от 18.08.2010 г. на запитване от BMF Федерално министерство на финансите, с който уведомяват ответника, че производството по определяне на данъчни задължения срещу BILCOM, извършено от Независимия финансов сенат на А., е прекратено от 30.07.2010 г. и срещу дружеството не е образувано наказателно производство, тъй като същото е заличено от австрийския фирмен регистър и писмо-отговор от 07.11.2008 г. от BMF Федерално министерство на финансите, към което е приложен отговор реф. № ER-1/9679/07 от 13.08.2008 г./който документ вече е бил представен от молителя по образуваното предходно дело за отмяна - № 1047/2009 г. по описа на ВКС, Търговска колегия-стр. 23 от делото, което е приключило с решение № 168/23.12.2009 г./. Настоящият съдебен състав на ВКС, след като се запозна с представените към молбата за отмяна писмени доказателства намира, че същите не са от съществено значение за изхода на спора, тъй като не биха могли по никакъв начин да повлияят на крайния извод, до който са достигнали в решенията си двете съдебни инстанции, а именно: че ищецът [фирма] не дължи на [фирма] процесните 10 000 лева, като част от сумата по издадената фактура № 735/15.09.2003 г. по съображения, че кредиторът е цедирал вземането си по тази фактура на трето лице, цесията е породила действие, тъй като била съобщена своевременно на длъжника от цедента, с което правата по цесията са преминали върху цесионера. Неоснователно е становището на молителя, че цесията е с невъзможен предмет, тъй като в случая се касае за прехвърлими права-вземане, произтичащо извършена апортна вноска. Без значение за валидността на извършената цесия са евентуални правоотношения между цедента и цесионера, които не касаят вземането - предмет на договора за цесия. В тази връзка представените доказателства, целейки изясняване на правоотношения между тези неучаствували като страни по делото трети лица, са неотносими към спора. Освен това посочените доказателства не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а новосъздадени тъй като установяват новонастъпили факти /заличаване на австрийското дружество-цесионер през 2010 г. и по тази причина невъзможност да му бъде търсена отговорност от австрийските данъчни власти/, които не биха могли да бъдат взети предвид към момента на постановяване на въззивното решение, тъй като въобще не са съществували по време на висящността на процеса до приключване на устните състезания. По тази причина не биха могли да обосноват неправилност на атакуваното решение, което е съобразено с целия наличен към момента на постановяването му фактически и доказателствен материал. Що се отнася до оплакванията на молителя относно правилността на направените от двете съдебни инстанции изводи, този въпрос не може да бъде обсъждан, тъй като не е предмет на контрол в настоящото производство. Това е така, защото производството по отмяна по чл. 303 и сл. ГПК не дублира обжалването, то не е фаза на исковия процес и не обхваща общите оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на постановеното решение. Отмяната на влезли в сила решения е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол само на изчерпателно изброените в процесуалния закон основания, които не могат да бъдат тълкувани и прилагани разширително. По изложените съображения, съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд счита, че не е налице соченото основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и молбата за отмяна не следва да бъде уважена, поради което