Решение № 10152 от 7.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2160/2011 г.

Решение № 10152 от 7.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2160/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 4138 от 10.12.2010 г., постановено по адм. д. № 6519/2010 г. Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Елена Пламенова Тодорова срещу заповед № 890 от 17.05.2010 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Красно село. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Елена Пламенова Тодорова с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и на процесуалните норми. Моли същото да бъде отменено и постановено друго, с което бъде уважена първоинстанционната й жалба. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок от надлежна страна и допустима, но разгледана по същество за неоснователна. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, и е приложил правилно нормативната уредба. От представените по делото доказателства безспорно се установява, че Елена Тодорова е подала молба-декларация за получаване на месечни помощи за четирите й деца по реда на чл. 7 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД). Според ал. 1 от нормата - месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, се предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции на семействата, чийто доход на чл. от семейството е по-нисък или равен на дохода по чл. 4, като са изброени и условията, на които следва да отговаря детето. При извършената проверка от страна на административния орган е установено, че и четирите деца на жалбоподателката отговарят на условията на чл. 7, ал. 1 от ЗСПД за изплащане на месечни семейни помощи - всички са под 20 годишна възраст, не са завършили средно образование, не са настанени за отглеждане на пълна държавна издръжка в специализирана институция и дохода на всеки чл. от семейството е по-нисък от законно определения за годината. В чл. 17, ал. 3 от ППЗСПД изчерпателно са изброени документите, които следва да бъдат приложени към молбата-декларация. Според чл. 17, ал. 3, т. 12 от ППЗСПД (нова - ДВ, бр. 27 от 2010 г., в сила от 09.04.2010 г.), едно от условията за отпускане на социална помощ за дете е представянето на служебна бележка, удостоверяваща извършените задължителни имунизации и профилактични прегледи на детето, издадена от личния лекар на детето, а при липса на избор на личен лекар - от регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве. Елена Тодорова не оспорва факта, че само на детето Йоана са поставени всички задължителни имунизации. За останалите деца - Лилия, Александър и Константин такива не са поставяни, поради отказ на родителите. Първоинстанционният съд е приел оспореният административен акт за правилен, издаден от компетентен орган в предписаната от закона форма и при спазване на материалния закон. Настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно. Съдът е изложил обосновани мотиви, обвързващи законосъобразността на акта с действащото българско законодателство. Настоящата инстанция счита, че цитираните в обжалваното решение норми не противоречат на европейските разпоредби, регламентиращи правото на избор по отношение на интервенции, свързани със здравето. Разпоредбата на чл. 17, ал. 3, т. 12 от ППЗСПД визира задължителни, а не извършвани по желание на родителите имунизации и профилактични прегледи, поради което извършването им не е въпрос само на личен избор, ако родителите искат получаване на социална помощ от държавата. Действително, родителите могат да направят свободен избор и сами да носят отговорност в бъдеще за здравето на детето си, но тогава не могат да искат социална помощ от държавата, след като отказват спазване на поставените от нея условия, преценени като такива в интерес на обществото, за защита здравето на населението. По делото липсват доказателства, издадени от медицински органи, удостоверяващи уважителни причини на децата да не се поставят ваксини. При липса и на доказателства за това, че в случая съответните имунизации на децата не са били направени поради отлагането им на основанията, предвидени в чл. 20, ал. 1 и 3 от Наредба № 15 от 12.05.2005 г. за имунизациите в РБ, правилно административният съд е приел, че оспореният административен акт, с който е отказано отпускане на помощта по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, е законосъобразен. По изложените съображения настоящият състав счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,